Решение № 2208 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5470/2008 г.

Решение № 2208 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5470/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба подадена от гл. юрк. Р. Грудева в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция "Полиция" - МВР, срещу решение № 38 от 13.02.2008 г., постановено по адм. д. № 04317/2006 г. на СГС, IIIж състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касаторът моли съда да го отмени и да реши спора по същество. Ответната страна - Мухсен Резай - гражданин на Иран, не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е основателна. В тази връзка взе предвид, че според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този негов порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. Преценявайки служебно допустимостта на оспореното съдебно решение съдът намира, че е недопустимо като постановено по жалба, подадена срещу административен акт, който не подлежи на оспорване поради следното: Със заповед № ЗДМ - 605 от 17.08.2006 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" при НСП - МВР на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е наредено принудителното настаняване в СДВНЧ на Мухсен Резай, роден на 15.06.1962 г., до отпадането на пречките за изпълнението на заповед № ЗДМ-307 от 7.06.2005 г. на същия административен орган. С последната са му наложени принудителни административни мярки "принудително отвеждане до границата на Република България" и "забрана за влизане в страната за срок от 10 години", но са налице пречки за незабавното изпълнение на последната, тъй като лицето няма валиден документ за задгранично пътуване и средства за обратно връщане. С обжалваното решение първостепенният съд е отменил оспорената заповед № 605/17.08.2006 г., като незаконосъобразна. Настоящата инстанция намира, че като е приел, че заповедта за временно настаняване на чужденеца в СДВНЧ подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.