Решение № 3814 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15324/2008 г.

Решение № 3814 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15324/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Като касационни основания се поддържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на атакувания съдебен акт. Въведените отменителни доводи са съставомерни по чл. 209, т. 3 АПК и по тях настоящата инстанция дължи произнасяне, независимо от служебния контрол по чл. 218, ал. II АПК. Касаторът изразява несъгласие с извода на АС гр. Варна, за недопустимост на оспорването на фактическите констатации, направени от контролиращия екип в хода на финансовата проверка, обективирани в Констативен протокол № 36-ППП/29.05.2008 г., щом последният е подписан от представител на аптеката. Счита, че такова разбиране не само препятства ефективното упражняване на правото му на защита, но би довело и до административен произвол в областта на регулираните обществени отношения по опазване и укрепване здравето на гражданите, вкл. правоотношенията между НЗОК и здравните заведения, част от които са аптеките. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение, както и на оспорената Заповед № РД-09-550/10.06.2008 г. на директора на РЗОК гр. Варна. Ответникът по касация - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Варна, в писмено възражение по делото, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт на АС гр. Варна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспорената заповед на директора на РЗОК гр. Варна, на касационния жалбоподател са наложени имуществени санкции, както следва: по т. 1 от Констативния протокол - за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ИД № 03-0904/29.03.2006 г. на основание чл. 38, ал. I т. 3 б. "а" от същия - финансова неустойка в размер на 90 лева и по т. 2 от Констативния протокол - за нарушение на чл. 3, ал. II от индивидуалния договор с НЗОК на основание чл. 38, ал. I т. 3 б. "а" от същия - финансова неустойка от 180 лева (2 бр. х 90 лв.) В рамките на развилото се административно производство касаторът е упражнил в пълен обем правата си по чл. 34 и по чл. 36, ал. III от ИД, оспорвайки разпоредените с процесната заповед задължения и пред директора на НЗОК с жалба изх. № 29-03-1333/24.06.2008 г. С мотивирано писмо изх. № 29-03-1158/10.06.2008 г. ответният административен орган е обсъдил възраженията на ръководителя на аптеката и е намерил жалбата му за неоснователна, в какъвто смисъл се е произнесъл и директора на НЗОК със Заповед № РД-09-515/25.07.2008 г. Във всички свои жалби и писмени възражения касаторът е поддържал становище, че оспорения санкциониращ административен акт е издаден без доказателствена основа, поради което следвало да бъде отменен. Такава е била позицията му и пред АС-Варна, който е приел за безспорна фактическата обстановка, квалифицирайки констатациите в КП № 36-ППП/29.05.2008 г., както следва: по т. 1- нарушение на задълженията на аптеката да изпълнява рецептите, съобразно чл. 5, ал. I от ИД и Приложение № 2 към него, като при липса на задължителен реквизит) в случая в рецепта № 1895/19.05.2008 г. не е бил вписан номера на амбулаторния лист, установяващ състоянието на пациента, поставената диагноза и предписаната му терапия (е следвало да се върне рецептата на приносителя й, а не да се изпълнява; и по т. 2 - като нарушение на регулираните в Раздел II на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16.3/10.01.2008 г. правила за работа с протоколите за предписване на лекарства, тъй като в съхраняваните в аптеката копия от Протоколи № 0125 и № 0126 - и двата с дата на заверка от РЗОК-Варна от 17.05.2008 г., не са били попълнени част от реквизитите по отпускането на лекарствените средства - вид и количество на лекарството, като е липсвал и печат на изпълнилата аптека в първия. Извел е извод, че процесните нарушения са надлежно установени с констативен протокол за извършване на финансов контрол върху изпълнението на договора, сключен с аптека "Свети Лука-2" № 03-0904/29.03.06 г. и Анекс към него от 30.01.2008 г. Първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции. Правилно са субсумирани приетите за установени факти, съгласно приложимата норма на чл. 49 от НРД 2006 г. под съответните клаузи на чл. 5, ал. I т. 1 и чл. 3, ал. II от ИД с НЗОК. Съображенията на първоинстанционния съд по приложението на материалните норми и крайния резултат по спора, се споделят от настоящата касационна инстанция. Неправилен, обаче, е извода на съда за недопустимост на оспорването на констатациите на контролния орган, направени в КП, щом последният е бил подписан от отговорника на аптеката - обект на финансовата проверка. В тази й част касационната жалба е основателна, но това не може да промени изхода от процеса, тъй като оспорването е останало недоказано, т. е. не са били оборени констатираните нарушения с протокола, издаден на основание чл. 49 от НРД/2006 г. Констативният протокол и приложение № 1 към него е съставен съгласно изискванията на Раздел VI от ИД, от длъжностно лице, на което надлежно е възложена финансовата проверка със Заповед № РД-09-504/25.05.2008 г. и се ползва с доказателствена стойност по силата на чл. 171, ал. I АПК, във връзка с чл. 34- чл. 52 от АПК. Доказателството е събрано редовно, при спазване на общите изисквания на АПК, като са съобразени и специалните такива, произтичащи от НРД)2006 г. и ИД. Проверката е извършена в присъствието и с участието на отговорника на аптеката, чиито подпис под КП№ 36-ППП/29.05.2008 г. не означава съгласие с констатациите (в този смисъл са основателни възраженията в касационната жалба), но означава, че той може да служи като "съвместен протокол" по смисъла на чл. 224, ал. III НРД 2006 г., защото констатациите се отнасят до непопълнени (липсващи) реквизити и в двете му части, а правилата за установяване на отрицателни факти в едно състезателно производство са ясни. Жалбоподателят, щом ги оспорва и твърди, че реквизитите по т. 1 и по т. 2 от КП са били попълнени, поради което няма нарушение, е носел доказателствената тежест да установи положителните обстоятелства. Съдът няма задължение да пресъбира доказателствата, редовно събрани от административния орган в хода на реализирания контрол и те могат законосъобразно да легнат в основата на решаващите му изводи. Срещу тях оспорващият следва да проведе насрещно доказване, каквото по делото няма. След като не го е направил и следователно, не е оборил констатациите в официалния документ, съставен в хода на финансовата проверка, то правилно е ангажирана отговорността му. Като е стигнал до такъв именно краен решаващ резултат АС гр. Варна е приложил правилно закона, независимо от неправилното становище за недопустимост на последващо оспорване на констатациите в КП, след подписването му от ръководителя, респ. отговорника на аптеката. Поддържаният пред настоящата съдебна инстанция довод за неправилно тълкуване и прилагане на клаузите на чл. 24, чл. 26 и чл. 33, ал. V от ИД № 03-0904/29.03.2006 г., сключен между касатора и НЗОК, е получил законосъобразен отговор с обжалваното решение на първоинстанционния съд, чиито изводи по този въпрос са правилни. Предвид изложеното, касационният състав приема, че решението на АС гр. Варна, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение