Решение № 7613 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2010 г.

Решение № 7613 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "МТМ" ЕООД, представлявано от управителя Красимир Петров Колев, чрез пълномощника адв. Светлана Георгиева, срещу решение № 90 от 7.04.2010 г., постановено по адм. дело № 43 по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 3367 от 18.11.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 1321 от 19.01.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна изразява становище по нея чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА под № 3367 от 18.11.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 1321 от 19.01.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който са определени данъчни задължения по ЗКПО (отм.) за отчетен период 2004 г. в размер на 31 668,28 лв. и лихви в размер на 2 455,06 лв., както и задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен м. 08.2003 г. в размер на 1 717,52 лв. и лихви 470,11 лв., за м. 12.2004 г. в размер на 26 679,28 лв. и лихви в размер на 2 073,66 лв. На приходната администрация са присъдени съдебни разноски в размер на 1 751,28 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е извършено увеличението на финансовия резултат за 2004 г. със сумата 129 901,42 лв., представляваща данъчните основи по фактури № 392 от 27.12.2004 г., № 393 от 27.12.2004 г. и № 413 от 31.12.2004 г., издадени от "Бетимпорт" ЕООД и правилно е отказано право на данъчен кредит по тези фактури в размер общо на 25 980,28 лв. и е начислена лихва за забава. Правното основание за увеличаване на финансовия резултат и доначисляване на задължение за корпоративен данък е чл. 23, ал. 2, т. 10 и т. 13, във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 2, с чл. 15, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), съответно наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти (отм.), а това за определяне на задължение за ДДС е чл. 6, чл. 63 , чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Също така съдът е приел, че правилно е увеличен финансовият резултат със сумата 32 500.00 лв. по фактура № 64 от 31.12.2004 г., издадена от ЕТ "Емил Йотов", с предходен доставчик "Бетимпорт" ЕООД на същото правно основание и правилно не е признато право на данъчен кредит по тази фактура в размер на 6 500.00 лв. отново на същото правно основание. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 1 708,52 лв. по данъчни фактури № 31 от 21.08.2003 г. и № 33 от 29.08.2003 г., издадени от "Нейкови" ООД, съдът е приел жалбата за неоснователна, поради това че не е доказано реалното осъществяване на доставките, на основание чл. 6, чл. 63 , във връзка с чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС по тези фактури. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора относно извършените насрещни проверки при посочените доставчици, представените в административната фаза на процеса писмени доказателства и ангажираните в съдебното производство. Обсъдени са приложените правни норми от административния орган и възраженията на дружеството - жалбоподател. По повод първия спорен момент е и първото касационно възражение относно неправилността на решението в частта относно доставките, за които са издадени фактури от "Бетимпорт" ЕООД. Същото е неоснователно, понеже по делото е установено от събраните доказателства, че те са осчетоводени при доставчика и при получателя-ревизираното лице, съответно ДДС е начислен и внесен по "ДДС-сметката" на доставчика. Основание за установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Действително по делото са представени по повод първата фактура с предмет "комисионна по договор", по повод втората фактура с предмет "изготвяне на документи за участие в търг" и по повод третата фактура с предмет "договор за оценка на обекти" писмени доказателства, а именно договор за изработка от 5.01.2004 г., протокол към него от 31.12.2004 г. и 4 броя задания към тях; комисионен договор от 5.01.2004 г. и протокол към него от 27.12.2004 г.; договор за изработка от 5.01.2004 г. и протокол към него от 27.12.2004 г. Същите обаче са частни диспозитивни и свидетелстващи документи и тяхната материална доказателствена сила се преценява с оглед останалите данни по делото, включително събраните доказателства. Това се отнася и до представените в касационното производство писмени доказателства, преценени и с оглед на чл. 219 от АПК. Не може да се обоснове реалност на процесните доставки само въз основа на писмени доказателства, свързани със счетоводното третиране на доставките, респ. на фактурите, които са издадени по повод на тях, осчетоводяването им при доставчика и получателя и преценка за начина на водене на счетоводството на тези данъчни субекти. По делото не са ангажирани никакви доказателства по основния спорен момент, а именно реалността на доставките. Същият рефлектира върху правото на приспадане на данъчен кредит, респ. дали е законосъобразно упражнено и върху преценката дали са налице сделки по смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2 и чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), а именно сключени при такива търговски и икономически взаимоотношения, при които е налице заплащане на възнаграждения, без те да са реално осъществени и при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Начина на водене на счетоводството не предопределя в този случай годността и ефективността на доказването, но наличието на законовите изисквания по повод облагането по ЗКПО (отм.) и по ЗДДС (отм.) обуславя извод за законосъобразност на обжалвания РА. Наличието на договори, протоколи към тях, заявки и пр., без данни за реално плащане на данъчните основи, независимо заплащането на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика, не означава, че доставките действително са осъществени. Няма конкретни доказателства кой ги е извършил, по какъв начин, кога и пр., т. е. липсват такива относно кадровата и техническата обезпеченост на същите, независимо и именно с оглед спецификата на предмета им. Некоректно е и позоваването на съставени два броя ДРА на прекия доставчик (стр. 55 от съдебното досие по първото адм. дело), които обхващат процесния сега обсъждан отчетен период 2004 г. и конкретни данъчни периоди от него. Същите са издадени при условията на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ДПК (отм.), т. е специалния ред за извършване на данъчни ревизии и при ненамиране на данъчния субект на декларирания адрес и непредставяне от негова страна на доказателства във връзка с данъчното му облагане. Неоснователно е и възражението, че се получава двукратно облагане от страна на органа по приходите при обсъжданите доставки и конкретно от "Бетиимпорт" ЕООД, поради издаването на ДРА за изпълнена при него ревизия, в резултат на което му е начислен ДДС и отказване при него получателя, на приспадане на данъчен кредит във връзка с тях. Данъкът добавена стойност при прекия доставчик се явява дължим по доставки, по които той има качеството получател, а ДДС при жалбоподателя се начислява по доставки, по които е получател и те са различни от тези на посоченото дружество. По отношение на фактурата, издадена от ЕТ "Емил Йотов" и двете фактури, издадени от "Нейкови" ООД се дължи същото произнасяне от настоящия съдебен състав, доколкото позоваването на касатора е насочено към неправилното квалифициране на договорите от страна на съда, което рефлектира върху преценката за тяхното реално осъществяване. Следва да се отбележи, че съдът е отчел разликата в предмета на договорите, с оглед на тяхното гражданскоправно, респ. търговско съдържание, което не се явява достатъчно за нуждите на данъчното облагане. При последното се изисква конкретна преценка на всеки договор, на издадените във връзка с неговото изпълнение първични и други счетоводни документи, отразяването им в счетоводните регистри и ангажиране на доказателства относно конкретното фактическо реализиране. Последното по делото не е направено по изложените съображения. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна, на която са присъдени разноски в първоинстанционното производство. Този аргумент се обосновава със съдържанието на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,