Решение № 14893 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 414/2011 г.

Решение № 14893 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 414/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на "Фебус" ЕООД гр. Смолян, подадена чрез процесуалния представител адв. Т. Чочева, срещу решението, постановено по адм. дело № 290/2010 г. на Административен съд Пловдив /АСП/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е необосновано, тъй като не е съобразено с представените доказателства, неправилно е приложен материалният закон относно предпоставките и необходимите документи, които установяват правото на данъчен кредит, не е приложено служебното начало за събиране на допълнителни доказателства относно използването на доставките, по които се претендира данъчен кредит за извършване на последващи облагаеми доставки към Община Смолян във връзка с обществени поръчки. Счита също, че неправилно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2007 г. и 2008 г. с разходите по същите фактури, по които доставките не са приети за реални. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени уважи жалбата на дружеството като се отмени ревизионен акт /РА/ № 210900232/12.11.2009 г. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АСП е бил РА № 210900232/12.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден изцяло с Решение № 47/18.01.2010 г. Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. С РА са установени дължими от касатора данъчни задължения за д. п. м. 04.2007 г., м. 12.2007 г. и м. 06.2008 г. - за ДДС в общ размер от 11 553,79 лв. и лихва върху тях в общ размер - 2813,73 лв. Определените данъчни задължения са в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за горепосочените данъчни периоди по доставки, извършени от "Старт- А. Н. " ЕООД Смолян и "Строй Билдинг България" ЕООД гр. Самоков, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Със същия РА е извършено и регулиране на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. и 2008 г., съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО - не са признати за данъчни цели като документално необосновани разходите, отчетени от дружеството на основание фактурите, издадени от "Старт - А. Н." ЕООД Смолян и "Строй Билдинг България" ЕООД гр. Самоков, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, в частта по ЗДДС, съдът е възприел като правилни констатациите на органа по приходите, направените във връзка с тях изводи - за законосъобразни, приел е, че не е доказана реалността на доставките. Правилно е определен от съда основният спорен въпрос - за реалността на доставките от горепосочените доставчици. В тази връзка са приети писмените доказателства, които са събрани в хода на ревизионното производство. В съответствие с принципа на служебното начало в процеса и в изпълнение на вменените процесуални задължения по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 2, чл. 174, ал. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, указал е на жалбоподателя за кои обстоятелства следва да сочи доказателства, вкл. и във връзка с реалността на доставките по процесните фактури. Жалбоподателят не е проявил процесуална активност, не е правил доказателствени искания. За изясняване на спора от фактическа страна съдът служебно е назначил съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа такава, определил е задачи, съотносими с направените в жалбата твърдения и възражения по издадения РА. Въпреки дадената на два пъти процесуална възможност на жалбоподателя да внесе депозит за експертизите, предвид обстоятелството, че в негова доказателствена тежест е било да установи ползващите го факти и обстоятелства относно реалността и документалната обоснованост на доставките и при указана последица от бездействието, жалбоподателят не е внесъл депозитите. В резултат експертизите са били заличени от съда като допуснати доказателствени средства. Едва в настоящата касационна жалба се навеждат доводи за необоснованост на решението поради липса на достатъчно събрани доказателства, вкл. и чрез експертни заключения. Настоящият касационен състав намира, че съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Касаторът не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие, при положение, че са му указани последиците от него. Съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства, вкл. и представените от ревизираното лице в хода на ревизионното производство. Постановеният акт е обоснован. Направените фактически изводи са логически издържани, а направените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е по една фактура от м. 04.2007 г., издадена от "Старт-А. Н. " ЕООД и по седем броя фактури за м. 12.2007 г. и м. 6.2008 г., издадени от "Строй Билдинг България" ЕООД. Прието е, че данъкът /ДДС/ по тези фактури е начислен неправомерно, тъй като не е доказано от ревизираното дружество, че е налице данъчно събитие по тях, а именно реално извършени доставки във вид на услуги - СМР /взривни работи, изкопи, натоварване и превоз на скална маса, изкоп с багер, работа с потапяща помпа и др./ Съгласно чл. 25 ЗДДС данъчно събитие е доставката на услуги, извършени от данъчно задължени лица. В случая не са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да е възможен обоснован извод за извършване на услугите именно от двамата доставчика като данъчно задължени лица. В тази връзка съдът правилно е посочил, че издадените фактури и счетоводното оформяне на доставките, както и сключените облигационни договори за изработка с подизпълнителите не са достатъчни сами по себе си за установяване на фактическото извършване на услугите. Касаторът се позова на обстоятелството, че строителните работи, описани във фактурите били реално осъществени, тъй като са приети впоследствие, чрез протоколи обр. 19, от инвеститора Община Смолян, с когото ревизираното лице като изпълнител по спечелени обществени поръчки е имало сключени поредица от договори за изработка. Вярно е, че за тези обстоятелства са налице достатъчно писмени доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод, че описаните дейности в спорните фактури са осъществени като част от цялата дейност по изпълнение и изграждане на обектите, за които ревизираното лице е имало сключени договори с инвеститора Община Смолян. Останало е обаче недоказано, че тези дейности са извършени именно от двете дружества, с които касаторът е имал договорни отношения и които са издатели на процесните осем фактури. В тази връзка не само не са представени каквито и да било относими положителни доказателства, но с оглед на данните за техническа, кадрова и материална обезпеченост на тези доставчици, се налага обратният на тезата на касатора извод, а именно че тези доставчици не са имали възможност да извършат доставките със собствени средства, работници и ресурси. Няма данни и твърдения същите да са ползвали от своя страна подизпълнители. Според касатора съдът не е съобразил, че при извършените насрещни проверки на доставчиците не са били спазени процесуалните правила, което нарушение е довело до излагане на необосновани незаконосъобразни изводи. Така направеното оплакване е неоснователно. Същото е било наведено и пред първоинстанционния съд, който е подробно и мотивирано е отговорил по начин, който касационният съд намира за правилен. ИПДПОЗЛ и на двете дружества са връчени чрез надлежните им представители, при което се счита, че задълженията за представяне на доказателства са възникнали. Според касатора АСП е направил необосновани изводи относно липсата на реалност на доставките, несъответстващи на събраните доказателства. Оплакването е неоснователно. И за двамата доставчика липсват данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост, т. е. не само не е доказано, че доставките са извършени от тях, но не доказана и възможността да бъдат извършени от тях. Вида на доставките - изкопни и взривни работи, извозване на земни маси, работа с потапяща помпа и други предполага задължително наличие на строителна техника и специализиран персонал, с каквито доставчиците не са разполагали във фактурираните периоди. В частност, при доставката по извършване на взривни работи се изисква разрешение от съответната ОИТ, каквито разрешения е установено, че не са издавани от ОИТ Смолян. Изводът е, че, както в ревизионното, така и в съдебното производство, е останало недоказано, че доставките по фактурата, издадена от "Старт-А. Н. " ЕООД и по седемте фактури за м. 12.2007 г. и м. 6.2008 г., издадени от "Строй Билдинг България" ЕООД, са извършени реално именно от двете дружества, посочени като доставчици, изпълнители на СМР. Доказването на тези обстоятелства е било в тежест на касатора, който претендира в негова полза да е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит по същите доставки. Касаторът като жалбоподател не е ангажирал доказателства или не е представил достатъчно относими доказателства, въз основа на които да е възможен ползващият го обоснован фактически извод за реалност на извършените услуги. АСП е достигнал до същите фактически и правни изводи в частта на РА по ЗДДС, при което е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предмет на съдебен контрол пред АСП е и РА № 210900232/12.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, в потвърдената му с решение на директора на Д "ОУИ" част, в която на дружеството са определени задължения по ЗКПО за 2007 г. и 2008 г., с разходите по същите осем броя фактури, поради липса на документална обоснованост, на основание чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 4 ЗКПО. АСП е отхвърлил жалбата като е приел за обосновани изводите на ревизиращите органи за липса на документална обоснованост по осемте фактури поради това, че при отразеното плащане "в брой" са издадени задължително необходими фискални касови бележки от фискални устройства на доставчиците, които не са въведени в експлоатация чрез заверено в съответната ТД на НАП свидетелство за регистрация на фискалното устройство /ФУ/. Приел е, че щом фискалните устройства, не отговарят на нормативните изисквания, то издадените от тях касови бележки нямат характеристиките на фискални такива, което се приравнява на липса на фискални касови бележки. Тези правни изводи са направени въз основа на установената липса при двамата доставчика на регистрирани касови апарати по реда на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Оплакването на касатора е, че изводите са материално незаконосъобразни, тъй като за наличието на документална обоснованост е достатъчно да е издадена и да е налице касова бележка, както е в процесния случай, при което е без значение дали ФУ, от което се издава бележката е регистрирано или не, последното имащо значение само за отговорността по ЗАНН. Оплакването е неоснователно. При тълкуване на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗКПО, вкл. и във връзка с изискванията по Наредба Н-18, се налага изводът, че задължението за регистриране и отчитане на продажба на услуга се счита изпълнено при издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по реда, определен в Наредба Н-18. Съгласно определения в наредбата ред ФУ се въвеждат в експлоатация чрез издаване или заверяване на свидетелство за регистрация на ФУ в съответната ТД на НАП. При липсата на такава заверка е забранено извършване на продажби /чл. 18, ал. 3 от Наредбата в ред ДВ бр. 106/2006 г./. Изводът е, че при неспазване на определения в наредбата ред за въвеждане в експлоатация на ФУ, както е в процесния случай, задължението за регистрация и отчетност на продажбата на услуги, не може да се приеме за надлежно изпълнено. Издаването на касов бон от нерегистрирано ФУ е равнозначно на липса на издаден бон от гледна точка на възможността разходът да се признае за данъчни цели. В същия смисъл са изводите на първоинстанционния съд. Обжалваното решение и в тази си част се явява обосновано и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Разноски за тази инстанция не се присъждат, тъй като няма данни ответникът по жалбата да е направил такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение