Решение № 3407 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 913/2013 г.

Решение № 3407 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 913/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Иванка Христова Китина, от гр. София, чрез процесуалния й представител - адв. Дашина, за отмяна на влязлото в сила Решение № 2945/31.05.2012 г. постановено по адм. дело № 9785/2011 г. на Административен съд София - град, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. С молбата за отмяна се представят писмени доказателства. Ответникът - началника на РДНСК - ЮЗР, чрез пълномощника си - юрисконсулт Манолова, оспорва искането като недопустимо, респ. като неоснователно. Ответникът - Адриана Христова Христова, чрез пълномощника си - адв. Хаинбоазка, изразява становище за неоснователност на искането и моли за оставянето му без уважение, с присъждане на разноските за производството. Ответниците: Христо Иванов Китин и Калин Иванов Савов, редовно призовани не се явяват и не се представляват. От първия е постъпила молба, с която изразява становище за основателност на искането за отмяна и прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ по въпроси, формулирани в същата. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Правното основание на чл. 239, т. 1 от АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. Новите писмени доказателства на които се позовава искателя трябва да установяват факти от съществено значение за решаване на правния спор, осъществили се до решаване на делото и които не са могли да му бъдат известни при полагане на дължимата грижа от негова страна. В процесния случай с атакуваното съдебно решение, по жалба на Адриана Христова Христова, Административен съд София-град е отменил Заповед № ДК-10-ЮЗР-154/13.10.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЗР като незаконосъобразна и вместо нея е постановил решение по същество, с което е отменил Разрешение за строеж № 263/15.07.2009 г. на гл. архитект на р-н "Витоша" при СО, издадено на Иванка Христова Китина, също като незаконосъобразно. Решението, като неподлежащо на касационно обжалване, е влязло в сила на 31.05.2012 г. С него съдът се е произнесъл по същество на подадената жалба, приемайки същата за процесуално допустима. В хода на съдебноадминистративното производство пред АССГ, искателя Иванка Китина, като заинтересована страна, не се е явявала и не е правила искания по допустимостта и основателността на жалбата. Пред настоящата инстанция Иванка Китина представя като нови писмени доказателства, относими към допустимостта на подадената от Адриана Христова жалба до РДНСК, следните документи: писмо на кмета на р-н "Витоша", изх. № 94-00-2994/4.10.2010 г., с копие до Адриана Христова; Обратна разписка-известие, обр. 243, до Адриана Христова за връчване на това писмо на 6.10.2010 г.; писмо на р-н "Витоша", СО, с изх. № 9400-2994/25.08.2010 г., с копие до Адриана Христова, без документ за връчването му на последната. С тези доказателства се поддържа, че оспорването на РС № 263/2009 г. от Адриана Христова е било недопустимо, поради просрочие, тъй като същата е узнала за наличие на този акт още през 2010 г., с получаването на тези писма. Искането е неоснователно. Представените писмени доказателства не обосновават приложението на чл. 239, т. 1 от АПК. Същите са съществували до приключване на устните състезания в първата инстанция и искателят, като заинтересована страна, е бил длъжен да положи дължимата грижа като такава страна и да изиска представянето им от р-н "Витоша" при СО, респ. да изиска представяне на доказателства за съобщаване на издаденото РС на оспорващата страна - Адриана Христова, по реда на чл. 61 от АПК, като част от административната преписка. Това му задължение и грижа в случая произтича и от чл. 170, ал. 1 от АПК, визираща разпределение на доказателствената тежест в съдебноадминистративното производство върху онези страни, за които оспорения административен акт е благоприятен. Недоказването на твърдяните с новопредставените писмени доказателства факти, по вина на искателя, в редовната съдебна инстанция, прави искането за отмяна неоснователно. Защото отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК не е средство за отстраняване непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото, в резултат на процесуалното бездействие на страната /искателя Китина в случая/ или на порочни действия на съда. Писма с подобно съдържание, като представените, се съдържат като доказателства по делото пред първоинстанционния съд /на стр. 19 и стр. 124/, но няма данни да са получени от адресата им - Адриана Христова, а от административната преписка по издаване на оспореното РС, липсват данни за участие на същата в това производство и за съобщаването й на акта, по реда на чл. 61 АПК. С оглед на изложеното и процесуалното бездействие на искателя за установяване на твърдяната недопустимост на жалбата срещу издаденото РС, прави искането за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 1 от АПК неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е и искането на ответника Христо Иванов Китин, изразено в писмената му молба от 20.02.2013 г. до съда, за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Преюдициалното запитване като процесуална възможност за защита по висящи съдебни производства е уредено в чл. 628 и сл. от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Същото е допустимо когато е необходимо да се извърши тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, или на акт на органите на ЕС, което е от значение за правилното решаване на делото от националния съд. В случая не се поддържа необходимост от такова тълкуване, а се иска отговор на въпроси, свързани със спазването на чл. 8, т. 1 от КЗПЧОС и чл. 7 от Хартата на основните права на ЕС от страна на националния съд, които са от компетентност на последния. С оглед този изход на делото основателно е искането на ответника Адриана Христова Христова, чрез пълномощника й - адв. Хаинбоазка, за присъждане на направените от нея разноски в настоящето производство, в размер на 350 лева, дължими от искателя Иванка Китина, доказани от представения договор за правна защита и съдействие на името на адв. Хаинбоазка и адв. Чакърова. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение d.