Решение № 4708 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5088/2018 г.

Решение № 4708 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5088/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 1514 от 8.03.2018 г. по административно дело № 8665/2017 г. от Административен съд София-град, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 323/5.07.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против посочената заповед бъде отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение на прекомерност на договореното и заплатено от ответника възнаграждение за един адвокат. Ответникът по касационната жалба – И. Канджовски в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно, като му присъди и направените деловодни разноски по представения списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба от лице, имащо правен интерес от оспорването ?. За да отмени оспорената пред него заповед съдът при извършената пълна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Без съмнение при установените факти, че Канджовски след отмяната на предходната заповед за уволнение с влязло в сила съдебно решение, в срока по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) писмено уведомява органа по назначението, че желае да бъда възстановен на заеманата от него длъжност на 3.07.2017 г. При това с оглед настъпилите промени в длъжностните разписания на ДФЗ през периода от незаконното му уволнение до отмяната му с влязло в сила съдебно решение длъжността, от която същият е бил уволнен - "старши експерт" в отдел "Общински и горски мерки", дирекция "Оторизация на плащанията по ПМРСР" в ДФЗ не е съществувала към момента на възстановяването му по действалото към този момент длъжностно разписание. Съществувала е длъжност, за която в съдебните решения, постановени по повод оспорването на незаконното уволнение съдилищата са установили, че е със съвпадащи основната цел на длъжността, областите на дейност и основните задължения по длъжностна характеристика – "старши експерт" в новосъздадения отдел "Оторизация на плащанията на публични проекти". Канджовски е възстановен със заповед № 322/5.07.2017 г. на Изпълнителния директор Ж. Живков, не на съществуващата длъжност, а на заеманата от него длъжност преди уволнението "старши експерт" в отдел "Общински и горски мерки", дирекция "Оторизация на плащанията по ПМРСР", като с последващата заповед, предмет на проверка от АССг № 323 от същата датата е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл и утвърдено длъжностно разписание. При съпоставка на длъжностните разписания, утвърдени със заповеди №№ 03-РД/1133/12.06.2017 г. и 03-РД/1263/04.07.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правилно съдът е обосновал извод, че направената промяна е упражнена с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на длъжността, от която е бил незаконосъобразно уволнен. Фактът, че с извършената промяна на практика са преместени две щатни бройки за длъжността "старши експерт" от отдел "Оторизация на плащанията към публични проекти" – длъжността, за която е установено, че съвпада като система от функции, задължения и изисквания с длъжността, от която незаконно е бил уволнен Канджовски и на която е възстановен - в отдел "Методология и мониторинг" в същата дирекция не обосновава извод за съкращение на длъжността, на която е възстановен Канджовски. Отделно от това следва да бъде посочено, че извършената промяна в длъжностното разписание е при липсата на промяна в Устройствения правилник и на установена необходимост от за това, при което отново следва извод, че същата е направена при превратно упражняване на власт и с единствена цел да не бъде възстановен реално служителят, за което обаче законодателят предвижда и наказателна отговорност, съгласно чл. 172, ал. 2 НК. В случая изводът за липсата на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва и от факта, че от съдържанието на заповед № 322/5.07.2017 г. се установява, че същият е възстановен не съществува в цитираните длъжностни разписания, при което не е налице съкращение на длъжността. В тази насока следва да бъде отбелязан и факта, че по първоинстанционното дело са приложение общо 19 (деветнадесет) броя заповеди за промени в длъжностното разписание на ДФЗ за периода от 9.01.2015 г. до 4.07.2017 г. при липса на промяна на Устройствения правилник и на каквито и да било мотиви, обосноваващи необходимост за това, при което следва, че дейността на ДФЗ е трайно в нарушение на принципите на законност по чл. 4 АПК, съразмерност по чл. 6 АПК, истинност по чл. 7 АПК и последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените деловодни разноски в размер на 700 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение