Решение № 3450 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2016 г.

Решение № 3450 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Т. Е." ООД със седалище в гр. С., представлявано от управителя К. Г. Д., подадена чрез адв. С. Д. и адв. Р. Т., срещу решение № 2393 от 11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 8811/2015 г. от Административен съд - С. град. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел IV, т. 5 да бъде обявено за нищожно, алтернативно - отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в представено по делото писмено становище, както и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, юрк. Стоянова, изразява мнение за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, поради което прави искане за оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО" ЕАД) в писмени бележки по жалбата поддържа становище за нейната неоснователност. Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, поради което същото следвало да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на "Т. Е." ООД срещу Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта по раздел IV, т. 5, с която на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, считано от 01.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14 лв./МВтч. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение е прието в съответствие със ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия в относимата редакция (Отм. с Решение № 13033 от 2016 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 100 от 2016 г.). Обективно е установено от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано по заявление с изх. № ЦУ-ПМО-1377 от 31.03.2015 г. и Допълнение към него с вх. № Е-12-41-32 от 22.05.2015 г. от "ЕСО" ЕАД, с което е представена допълнителна обосновка на цената за достъп до електропреносната мрежа на производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, които са подробно представени във фактическата част. Установено е, че с първоначалното заявление за утвърждаване на цени е посочен размер на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВЕЦ от 51 786,21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., както и че за процесния регулаторен период е поискано поетапно компенсиране. Установено е, че на 10.06.2015 г. е проведено обществено обсъждане, както и че на 29.06.2015 г. е проведено закрито заседание, на което е прието решение № Ц-23/29.06.2015 г. на КЕВР, с което считано от 30.06.2015 г. е удължен регулаторният период на дружествата в сектор Електроенергетика до 31.07.2015 г. По протокол № 171 от 31.07.2015 г. е прието Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, което е оспорено от "Т. Е." ООД пред Административен съд - С. град, в производството по което е постановено обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата му. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е възражението на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение, изразяващо се в липсата на мотиви. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилен е изводът на съда, че обжалваното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, на когото със закон са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката и при спазване на административнопроизводствените правила. Според приложените по делото писмени доказателства съдът подробно е изследвал процедурата по приемане на решението, която е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период. По подадените заявления е била назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са били разгледани от КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1. Съдът правилно е разпределил и доказателствената тежест, като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващият не е доказал твърденията си в жалбата. Неоснователно е възражението, че при постановяване на решението си КЕВР е събрало информация само от "ЕСО" ЕАД, но не и от другите електроенергийни предприятия. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че тъй като цялата необходима информация вече е постъпила при системния оператор и същият е разполагал с нея се обезсмисля такава да бъде събирана и от крайните снабдители с ел. енергия. Съдът се е позовал на относимите разпоредби на Правилата за търговия с ел. енергия (ПТЕЕ). Съгласно чл. 191 от тях, мониторингът на пазара се осъществява от КЕВР и независимия преносен оператор и той е необходим, за да определи степента на ефективност, прозрачност и конкурентност на пазара и да гарантира, че всички участници на пазара спазват правилата за търговия и другите нормативно определени изисквания, а по правилата на чл. 193 - чл. 196 и чл. 202 "ЕСО" ЕАД изготвя, поддържа и предоставя на КЕВР различни видове данни от всякакъв вид отчетна информация, отнасяща се до електроенергийния пазар. В писмените бележки на касатора е направено оплакване за несъбрани доказателства относно изпълнението на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а от ЗЕ, от което се прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а от ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. Този довод за първи път се навежда в касационното производство и на него не следва да му се отговаря. По такъв ненаведен довод при първоинстанционното разглеждане на спора, не са събирани доказателства, не е направено и обсъждане, в мотивите на съдебното решение, предмет на настоящия контрол. Въпреки това следва да се посочи, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо "Т. Е." ООД, защото дружеството е обжалвало Решение № Ц-27/2015 г. пред съда и е упражнило правото си на защита. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато ако не е допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително) дадени от "ЕСО" ЕАД. Те са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че "Т. Е." ООД е упражнило правото си на защита, поради което то не е било ограничено. Неоснователни са и възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд. Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа. Установено е, че "ЕСО" ЕАД е заявило за утвърждаване цени за достъп от 5,59 лв./МВтч на производители на ел. енергия от ВЕИ, която се изкупува по преференциални цени, въз основа на утвърдената с Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 2,45 лв./ МВтч и предвид по-високите прогнозни количества ел. енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ за периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2016 г., както и на очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия за регулаторния период, поради влезлите в сила от 01.02.2015 г. изменения на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г. След първоначалното заявяване, с допълнение към него е посочен размерът на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 51 786,21 хил. лв. и приходи от цената за достъп, съгласно Решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., като е посочено, че реалният размер на предложената за утвърждаване цена от 01.07.2015 г. е 17,73 лв./МВтч, предвид размера на некомпенсираните разходи от 34 531,66 хил. лв. и при отчитане на прогнозното производство на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за процесния регулаторен период. В тази връзка е поискано извършване на поетапно компенсиране, което КЕВР е приела за основателно във връзка с извършените допълнителни разходи в периода м. септември 2012 г. - м. април 2015 г. на стойност 51 786 хил. лева и е посочила каква част от реално извършените разходи за допълнителна разполагаемост са компенсирани чрез приходите по Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г., Решение № Ц-6 и приходите от реактивна енергия за поевтиняване на цената за достъп на обща стойност от 17 255 хил. лева. Обосновано административният съд е съобразил, че размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на "ЕСО" ЕАД, приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който дружеството не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е прието за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Също така необходимите приходи са изчислени от КЕВР в съответствие с утвърдените необходими разходи, представени таблица, и нормата на възвращаемост, като е отчела и прогнозните количества ел. енергия, която ще бъде произведена от производители от ВЕИ. Отделно са изложени и мотиви по отношение на невключването в процесната цена на приходите от реактивна енергия. Отчетено е от съда, че при определяне на цената за достъп нормата на възвращаемост на капитала също е изчислена законосъобразно, като е определен размер от 3,33%, която е значително по-ниска спрямо определената с Решение Ц-25 от 29.07.2013 г. и Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 6,83%, изчислена в съответствие с чл. 14 и чл. 9 от Наредба № 1/2013 г., която норма е приложена и при определяне на цената за достъп до електропреносната мрежа. Обосновано съдът е приел, че предвидените допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след анализ на разходите, заявени от "ЕСО" ЕАД и извършени за периода м. септември 2012 г. - м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. - м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период - 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. и запазени на същото ниво при цената за достъп за крайните клиенти, по раздел IV, т. 1 на обжалваното решение № Ц-27/2015 г., поради и което преносният оператор следва да бъде компенсиран за тези допълнителни разходи в рамките на три регулаторни периода. При тези обобщени данни съдът правилно е приложил чл. 27, ал. 1 от Наредба 1/2013 (изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.), като е преценил, че цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 на същата наредба и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период. Правилно е приложена и ал. 2 от посочената разпоредба, съгласно която към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Нормата се явява специална спрямо чл. 41 от Наредба № 1, който се намира в глава четвърта, определяща общия ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени. Правилно съдът е съобразил, че процесната цена за достъп за първи път е регулирана с решение Ц-6/13.03.2014 г., след като Решение Ц-33/2012 г., с която е била регламентирана временна цена, съгл. чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, е отменено от Върховния административен съд. Определеният размер на цената за достъп е обоснован и от натрупания при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., които са факторите, водещи до съществената разлика, между цената, определена с решение № Ц-6 и цената по решение № Ц-27, като в случая цената за достъп включва разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г./ и разходи за компенсация, представляващи други компоненти. Именно в тази връзка е обоснована разликата в цената за достъп посочена в доклад от 27.05.2015 г. в размер на 5,41 лв. и определената цена от 7,14 лв./МВтч, предвид включените разходи за компенсация и приходите от реактивна енергия. Освен това съгласно § 1, т. 53а от ДР на ЗЕ системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Обосновано съдът е приел, че извършеното компенсиране не попада в приложното поле на чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ, които съгл. § 8 от ПЗР на ЗЕ могат да се компенсират по реда на чл. 21, ал. 1, т. 17 от ЗЕ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ в редакцията й към датата на издаване на атакуваното решение. С последното изменение на разпоредбата в приложното й поле изрично е включен и чл. 34 от ЗЕ. По силата на чл. 34, ал. 6 и чл. 35, ал. 5 от ЗЕ тези разходи следва да бъдат равномерно и справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. В този смисъл са разпоредбите и на чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 1/2013 г. Законосъобразно съдът е приел, че в съответствие с посочените разпоредби от КЕВР е определена цена за задължение към обществото, заплащана на "НЕК" ЕАД от крайните клиенти, електропреносното и електроразпределителните дружества, вследствие на разликата между пазарната цена на ел. енергия и цените, по които общественият доставчик я закупува по преференциални цени, като с тази цена всички участници в електроенергийната система заплащат на практика разликата между пазарната и преференциалната цена. Цената е предвидена и определена в решението, предмет на жалбата, в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на "НЕК" ЕАД, която е в размер на 37,90 лв./МВтч без ДДС, в това число компонента, отразяващ разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22,51 лв./МВтч. Следователно задължението за заплащането им е предвидено и за "ЕСО" ЕАД и няма как тези разходи да се предвидят и включат два пъти. Отделно от това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), които имат нормативен характер и уреждат видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и разпоредбите на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. С оглед на това извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, поради и което е законосъобразен изводът на административния съд, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания па чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователно е и възражението, че тъй като "Т. Е." ООД е присъединено към електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б. Е." ЕАД, а не към електропреносната мрежа, която се обслужва от "ЕСО" ЕАД, не дължало цена за достъп на "ЕСО" ЕАД. Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, цената за достъп до електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. Според чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ в релевантната му редакция, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределителното предприятие. Следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от мотивите на ЗИД на ЗЕ от 07.07.2015 г. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители, какъвто довод има наведен в касационната жалба. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (в приложимата редакция) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Основателно се явява и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалния представител на заинтересованата страна "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, поради което на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,