Решение № 427 от 1.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 405/2010 г.

Решение № 427 от 1.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 405/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея, започнало по жалба от името на подсъдимата М. А. -П. срещу новата (второинстанционна, въззивна) осъдителна присъда на Пловдивския окръжен съд, издадена след частичната отмяна на оправдателната присъда в първата инстанция - районния съд в Пловдив. Обжалваната по касационен ред присъда - № 57 от 25 май 2010 г. по внчхд № 1675/2010 г., е по тъжбата на А. Ю. Б., че на 31 декември 2008 г. подсъдимата А. -П. е извършила срещу нея две престъпления в съвкупност: лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 (драскотини по лицето, причинили болка и страдание) и обида по чл. 146, ал. 1 НК (думи, насочени към честта и достойнството). При наказването и на двете престъпления е приложен чл. 55 (под минимума на предвидените за тях наказания поради характера на смекчаващите обстоятелства): 100, съответно 500 лева глоба; по-тежкото от тях определено и като общо наказание по правилата за съвкупностите. С новата присъда са уважени и гражданските искове на пострадалата за причинените й неимуществени щети, 100 лева - от обидата, 200 лева - от телесната повреда. Отменената първоинстанционна присъда е оправдателна както по обвиненията по чл. 130, ал. 2 и по чл. 146, ал. 1, така и по чл. 144, ал. 1 НК - че по същото време и на същото място към тъжителката е била отправена и закана с престъпление против личността й. Касационната жалба е за отмяна на осъдителната част от новата присъда заради това, че не е постановена по доказано, както изисква законът, обвинение; смята се, че подсъдимата може да бъде оправдана още в тази инстанция, но като алтернатива е поискано ново разглеждане на делото в окръжния съд. Жалбата е поддържана с допълнения и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът - като единствената друга страна, взела участие в него - е за отхвърлянето й. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Липсват основанията по чл. 348 НПК за нейното отменяне или изменяне. От тях всъщност е формулирано изрично според разпоредбата само същественото нарушение на процесуалните правила по смисъла на нейната ал. 1, т. 2, а едва в съдебното заседание на касационната инстанция - с оспореното обидно значение на думата "помакиня" и с искането да бъде приложен институтът на реторсията (чл. 130, ал. 3 и чл. 146, ал. 2 НК) - може да се сметне, че жалбоподателката има предвид и нарушението на закона като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК (в жалбата е използвана само формулировката "незаконосъобразност"). Нарушените процесуални правила, които са имали предвид, засягат оценката на доказателствения материал по делото, но сравнявайки в тази насока работата на съдилищата в предходните инстанции, ВКС намери за по-убедителни резултатите в по-горната от тях. Претенцията за нарушение на материалния закон не държи сметка, от една страна, за контекста, в който тъжителката е наречена "помакиня" - не с оглед на принадлежността към определена група от населението, а заради отношенията й с бившия съпруг на подсъдимата; от друга страна, елементите на реторсия в поведението на тъжителката са отчетени при индивидуализацията на наказанията, което сочи, че съдът е съобразил съществуващата по закон възможност и да не приложи института. Нарушение на закона все пак е допуснато, но то не подлежи на отстраняване в това дело, доколкото отстраняването му не е в интерес на подсъдимата - съдът е приложил чл. 55 НК не спрямо "предвиденото" в чл. 130, ал. 2 НК (както гласи самият чл. 55, ал. 1 НК), а спрямо "справедливото" според него в конкретния случай. Ако чл. 55 беше приложен законосъобразно, щеше да се види, че чл. 130, ал. 2 НК предвижда три вида наказания - лишаване от свобода, пробация или глоба, и че именно глобата е "най-лекото, предвидено в закона наказание", така че нейното налагане в конкретния случай е трябвало да бъде по общия ред (чл. 57, ал. 1 НК), а не чрез замяната на пробацията по реда на чл. 55, ал. 1, б. "в" НК, както е сторил въззивният съд (вж. и р. 458/72-I, Сб., с. 38). Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение