Решение № 9958 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5012/2019 г.

Решение № 9958 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5012/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

"Матраци Симеонов" ООД обжалва Решение № 123/07.03.2019 г. по адм. дело № 1161/2018 г. на Административен съд – П., с което е отхвърлено оспорването му на Протоколно решение от 27.11.2018 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ при община П. за определяне, на основание чл. 210, ал. 1 вр. чл. 192, ал. 2 и 6 ЗУТ, на цена на правото на преминаване през поземлен имот с идентификатор 56277.501.820 по КККР на гр. П., собственост на "Матраци Симеонов" ООД, за обслужване на поземлен имот с идентификатор 56277.501.685 по КККР на гр. П., собственост на "Ингилиз Груп" ЕООД, в размер на 2475 лв.

Ответниците община П. и "Ингилиз Груп" ЕООД изразяват мотивирани становища за правилност на атакуваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение и по-специално – на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, е по съществото си бланкетен и изключва възможността да бъде конкретно проверен.

Освен че АПК урежда изрично изискванията относно мотивите към решението, поради което субсидиарно прилагане на ГПК не е необходимо, съпоставката между мотивите към обжалваното решение и предписаното им от чл. 172а, ал. 2 АПК съдържание разкрива съответствие между тях. Изложените от съда съображения очертават становищата на страните, фактическите установявания по релевантните за спора факти и правните изводи по ясен начин и в достатъчна пълнота, позволяващи разбиране на правосъдната воля и проверката на правилността на съдебния акт.

1. С упражненото съдебно оспорване касаторът е реализирал в пълен обем правото си на защита срещу решението на комисията по чл. 210 ЗУТ. Затова, дори и да не е нарочно уведомяван за отделните етапи на протеклото пред комисията производство по оценка на правото на преминаване, това не представлява съществено административнопроизводствено нарушение. Чл. 210, ал. 3 ЗУТ поставя изискване единствено за съобщаване на решението на комисията, а не за задължително участие на заинтересовани страни при вземането му. Условие за провеждането на производството, завършващо със заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, е несъгласието между собствениците на засегнатите от сервитута имоти. По тази причина и цената на правото се определя от самата администрация – ал. 6 на чл. 192, по критерия на чл. 210, ал. 1 от закона.

1. Възлагането на външен експерт да изготви заключение по пазарната цена на правото на преминаване е в преценката на комисията и е допустимо по общото правило на чл. 49, ал. 1 АПК, независимо дали в състава й участва лице със специални познания. С възприемането на извършената оценка – ал. 5 на чл. 49 от кодекса, колективният административен орган всъщност формира собствен извод относно цената на правото, обективиран в разпоредителната част на решението си с предмета по чл. 210, ал. 1 ЗУТ.

1. Възражението на касатора за липсата на данни оценителят да е лицензиран към датата на изготвяне на оценката е неоснователно от фактическа и неаргументирано от правна страна.

а. Оценителят притежава сертификат за оценителска правоспособност от Камарата на независимите оценители в България. Фактът, че той е издаден въз основа на лиценз от 1995 г., който подлежал на заверка на всеки две години, е неотносим към съществуването на правоспособността за извършване на оценки, призната и удостоверена при действието на Закона за независимите оценители. На подобно ограничение, мотивирано с действащото право, оспорващият не се позовава.

б. От друга страна, предвид отсъствието на специални правила за ценз на оценителя и методите за осъществяване на изследването на пазарните цени в чл. 210 ЗУТ, основателността на такова възражение не би довела до автоматично дискредитиране на оценката, а би повлияло на убеждаващото й въздействие. Правомощието е възложено на комисията като административен орган, а съобразността на размера на обезщетението с пазарните цени, т. е. с действителния, е обективно установима.

1. При надлежно разпределена от съда доказателствена тежест и указание за необходимостта от извършването на оценителна експертиза по повод оспорването на оценката в административното производство – чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, касаторът изрично е изразил нежелание за назначаване на съдебна експертиза – вж. протокола от откритото съдебно заседание на АС - П., проведено на 07.02.2019 г. Страната сама е осуетила възможността да разколебае достоверността на кредитираната от административния орган експертна оценка. Последицата е прилагане на правилото на процесуалната тежест – арг. чл. 161 ГПК вр. чл. 144 АПК. Съответно доводите по размера на оценката, механизма и критериите за определянето й, които изискват специални знания, не могат да бъдат обсъждани, а определената от комисията пазарна цена на правото следва да се приеме за доказана.

1. Доколкото правомощието на комисията се изчерпва с установяването на размера на обезщетението за сервитутното право, всички останали въпроси по предпоставките за учредяването му подлежат на изследване при евентуално обжалване на заповедта по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, а не в настоящото производство.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. С оглед резултата от спора пред касационната инстанция, в полза на "Ингилиз Груп" ЕООД ще бъдат присъдени разноските за платено адвокатско възнаграждение (в поискания и доказан размер при отсъствието на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК), а на администрацията – за заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение