Решение № 3802 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6818/2011 г.

Решение № 3802 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6818/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив срещу решение № 536/01.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1926/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1732/21.08.2009 г. на същия началник митница потвърдено с решение № 1-4412-0661/09.10.2009 г. на РМД-Пловдив. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилни са мотивите на съда, че липсващото количество сурова захар е резултат от загуби при съхранението, транспортирането и отклонения при измерването на захарта. Поддържа се, че съдът неточно е тълкувал дефиницията за "фира", като в случая настъпилите фири са в резултат на съхранението на захарта, а не на нейната преработка и транспорт, както и че не е отчетено от съда, че забавянето при оформяне от един режим в друг е резултат на бездействието от страна на "Захарен комбинат Пловдив" АД. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу решението на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Захарен комбинат Пловдив" АД - гр. Пловдив чрез процесуалните си представители адв. Спас Стоянов и адв. Симеонова я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Представени са писмени бележки и е направено искане за присъждане на разноски. Заинтересованата страна - ТД на НАП Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е установил, че се касае за настъпили загуби от естествени фири на стоката. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Административният съд е отменил решението на митническия орган, приемайки, че "Захарен комбинат Пловдив" АД е оформил внос с режим специфично предназначение на "сурова захар от захарна тръстика, предназначена за рафиниране" с общо количество 629069 килограма, а действително постъпилото за производство количество е 570649 килограма, като разликата в количествата от 58420 килограма касае естествени фири предвид естеството на стоката. Съдът се е позовал на чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93 (аналогична разпоредба на чл. 214, ал. 3 ППЗМ), според който отпадъците и остатъците, получени в резултат на обработката или преработката на стоки и загубите, дължащи се на естествена фира, се считат за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение. Съдът е приел, че с тази разпоредба е въведена фикция, че естествените фири, не представляват отклонение от съответния митнически режим. Направен е извод от съда, че видът на митническия режим, под който са поставени стоките, не изключва априори фирите от съхранението и транспорта им като обстоятелство от значение при определянето на митническите задължения. Освен това, съдът се е позовал на приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, според което понесените загуби от жалбоподателя при съхранението, транспортирането и измерването на стоките са в размери съгласно Наредба № 13а-10403/1959. В този смисъл съдът е приел, че по отношение на тези липсващи стоки не са нарушени условията на учредения митнически режим и неправилно е извършена промяна на тарифния номер на същите, респективно неправилно са определени и съответните допълнителни задължения. Обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните по делото, че на 30.05.2008 г. "Захарен комбинат Пловдив" АД с ЕАД 08BG00100700Н0000958 е поставен на режим "внос със специфично предназначение" сурова тръстикова захар - 629069 кг., като крайната употреба на тази внесена стока е рафиниране на същата захар. Митническите органи са установили, че от цялото количество, на което е дадено митническо направление за производство е постъпило количество в размер на 570649 кг., т. е. 58420 кг. по-малко. Не се спори, че дружеството е осчетоводило тази разлика като фира при съхранение съгласно Наредба № 13а-10403/31.07.1959 г., в сила и понастоящем за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им. В оспорения пред първоинстанционния съд митнически акт е посочено, че съгласно чл. 300, § 2 от Регламент (чл. 214, ал. 3 ППЗМ) на Съвета № 2454/93 г. при разрешен режим "внос със специфично предназначение" се признават фири и загуби, получени в резултат на обработката или преработката на стоки, но не е и при съхранение. В този смисъл за разликата в количеството митническият орган е приел, че възниква вносно митническо задължение - мито, акциз и ДДС със съответните лихви. Административният орган е приел, че след като внесеното количество сурова тръстикова захар не е рафинирано до получаване на бяла захар, то следва декларираният тарифен номер от 1701111000 да се промени на 1701119000. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 300, § 2 от Регламент (чл. 214, ал. 3 ППЗМ) на Съвета № 2454/93 г. (чл. 214, ал. 3 ППЗМ) е въведена фикция, според която не се счита за отклонение от митнически режим отпадъците и остатъците, получени в резултат на обработката и преработката на стоки и загубите, дължащи се на естествена фира, се отнасят за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение. В този смисъл правилно съдът е разграничил загубите, дължащи се на естествени фири, за които нито в националното законодателство, нито в европейското не се свързват винаги с обработка и преработка, предвид, че в цитираните разпоредби първоначално се говори за отпадъци и остатъци, а загубите от естествени фири са отграничени със съюзът "и". Това е дало основание първоинстанционният съд да направи законосъобразния извод, че видът на митническия режим, под който са поставени стоките, не изключва наличието на фири от съхранение и транспортиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС във връзка с Наредба № 13а-10403/31.07.1959 г., в която се съдържат пределните размери на загубите от естествени фири на отделните стоки. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която се е произнесла, че разликата в количеството е в рамките на допустимите норми за фирите по цитираната наредба. Предвид изложеното по-горе неоснователно касаторът твърди, че законодателството не предвижда ползването на норми за фири, респ. загуби, настъпили в масата на продукта по време на товаро-разтоварните действия при транспортиране или складиране. С оглед гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника, на същия следва да се присъдят направените пред касационната съдебна инстанция разноски в размер на 1 000 лв. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,