Решение № 5879 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2022 г.

Решение № 5879 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2022 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител В. Александрова, срещу решение № 208 от 13.01.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по административно дело № 4889/2021 г. С обжалваното решение по жалба на Т. Ф., е отменена Заповед № 413/12.04.2021 г. на директора на Агенция "Митници" и е осъдена АМ да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 от АПК. Твърди, че от събраните по делото доказателства, безспорно е доказано материалноправното основание за издаване на процесната заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Счита, че съдът не е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. По подробно развити съображения в касационната жалба моли обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което жалбата на Ф. да се отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Т. Ф., чрез процесуален представител адв. Сулев, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадени е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по спора, съдът от фактическа страна е установил, че със заповед № 398/08.04.2021 г. на директора на Агенция "Митници", Ф. е бил възстановен на длъжност "инспектор" в ТД "Югозападна" въз основа на влязло в сила решение № 4485/06.08.2020 г. по адм. дело № 4392/2020 г. по описа на АССГ. Със заповед № 3ТД 5800 - 241/32 -113176 от същата дата - 08.04.2021 г. на директора на АМ е определено място на изпълнение на държавната службата на служителите в структурата на ТД Югозападна, като считано от 08.04.2021 г. на Ф. е определено работно място на територията на МП "Стрезимировци". Със заповед № ЗАМ -517/32 - 114040 от 09.04.2021 г., считано от 12.04.2021 г. е определена нова структура на ТД Югозападна с обща численост на персонала от 768 щатни бройки, от които за МП Стрезимировци - 17 бройки. На 12.04.2021 г. е издадена и оспорената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Ф. на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради съкращаване на длъжността, считано от 13.04.2021 г. За изясняване на спора съдът е приел заключения на СИЕ, които е кредитирал като обективни и компетентни и, от които е установил, че е налице реално намаляване на щатните бройки в ТД Югозападна от 771 на 768 бройки, към 12.04.2021 г. в МП "Стрезимировци" няма вакантни щатни бройки, а в МП Калотина, където е искал да бъде възстановен на работа служителя е имало 5 вакантни щатни бройки, както и че за периода от 12.04.2021 г. до 31.07.2021 г. в ТД Югозападна на длъжност "инспектор" са назначени общо 19 нови лица, сред които 1бр. в МБ "Драгоман", 1бр. в МБ "Кюстендил", 3 бр. в МБ "Летище София" и 3 бр. в МП "Калотина". Въз основа на така установените факти, съдът от правна страна е приел, че заповедта, предмет на оспорването, е издадена от компетентен орган – органа по назначаването, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма на акта. За да отмени заповедта решаващият е приел, че същата не съответства на целта на закона. В тази връзка е изложил съображения, че формално са били налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., но оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 от АПК за добросъвестно упражняване на правомощията от страна на административния орган и в съответствие с преследваната цел, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 5 АПК. Проследявайки хронологията от възстановяване на служителя на длъжност до издаване на оспорената заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, съдът е стигнал до извод, че преследваната от органа цел е насочена към прекратяване на служебното правоотношение със служителя, а не към оптимизиране на работата на администрацията, предвид наличието на вакантни места за същата длъжност. Приел е, че е налице недобросъвестно упражняване на правомощия от органа по назначаването в противоречие с целта на закона. Решението е правилно. Фактическата обстановка е коректно изяснена от решаващия съд, въз основа на представените от по делото доказателства, като изводите му са правилни и кореспондират на същите и на материалния закон. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност и със заключението на приетата по делото СИЕ, съдът е достигнал до верен извод, че е налице реално съкращаване на длъжността на жалбоподателя и е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични и почиват на правилен анализ на доказателствата по делото. Решаващият съд не е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими към спора доказателства, доказателствената тежест е разпределена между страните, съобразно изискванията на чл. 170 АПК. В касационната жалба не се сочи кои конкретни доказателства не са обсъдени. Поради това този довод се явява бланкетен. Решаващият съд е обсъдил всички представени по делото доказателства и правилно е установил, както че формално е налице съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, така и че това съкращаване е направено в противоречие с целта на закона.. Решението съответства на материалния закон. Правилно съдът е посочил, че са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., но органът по назначаването само формално е възстановил служителя и то не на заеманата преди уволнението му длъжност "митнически инспектор" в митница Калотина, където към момента на възстановяването е имало 5 вакантни места за длъжността "инспектор", като с нарочна заповед от същата дата 08.04.2021 г. на служителя е определено работно място на територията на МП "Стрезимировци". На следващия ден 09.04.2021 г., считано от 12.04.2021 г. е определена нова структура на ТД Югозападна и утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 12.04.2021 г., с което щатната численост на МП "Стрезимировци" е намалена от 18 бр. на 17 щатни бройки, като е премахната 1 щ. бр. за длъжността инспектор, на която именно е бил възстановен жалбоподателя. Съкращаването, извършено чрез намаляване на щатни бройки за определена длъжност е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и има за цел служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по - малък брой служители. В случая съдът е извършил дължимата преценка за постигане на тази цел, како е достигнал до единствения верен извод, че извършеното съкращаване на касатора е в нарушение на легитимната цел, преследвана от законодателя с нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ, а от друга - противоречи на основни принципи на закона: принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК, съгласно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Липсата на компетентност за съда да контролира по същество преценката на административния орган, извършена на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, не изключва по принцип възможността за осъществяване на контрол върху законосъобразното упражняване на правомощията на органа, предоставени за изпълнение в условията на оперативна самостоятелност – арг. в чл. 169 от АПК. Проверката за законосъобразност на административния акт (в това число издадения по целесъобразност), освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона. При осъществяване на този контрол административния съд е обсъдил хронологично и в съвкупност, събраните по делото доказателства, и въз основа на установените по делото факти правилно е приел, че служебното правоотношение на Ф. е прекратено в противоречие с целта на закона и принципа на съразмерност, прокламиран от чл. 6 АПК. По делото липсват каквито и да е доказателства, защо е било необходимо съкращаването на длъжността, на която е възстановен служителя и то четири дни след неговото възстановяване. В касационната жалба се сочи, че в случая оптимизирането на структурата на администрацията на АМ е в правомощията на директора на АМ. Това е така, но чл. 169 АПК не изключва съдебния контрол в този случай, като следва да се провери дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Безспорно извършването на промени в числеността на една териториална дирекция на АМ, е в правомощията на директора на АМ, с оглед оптимизация на работата, т. е. органът разполага с оперативна самостоятелност. Но необходимостта от тези промени, не е трябва да е самоцелна, а следва да бъде мотивирана, за да се прецени дали действително е налице такава необходимост. Съответно при съдебно оспорване тази необходимост следва да бъде доказана. Само по този начин ще се гарантира, че органът е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и издадения административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е законосъобразен. В случая липсата на представени от ответника доказателствата, какво е наложило съкращаване на длъжността на служителя, при наличие на 5 вакантни бройки за длъжността "инспектор" в МП Калотина, където е заемал длъжност и Ф. преди уволнението му, назначаване на 19 бр. служители на същата длъжност, считано от 12.04.2021 г. - датата на съкращаване на длъжността на служителя до 31.07.2021 г. в съответната ТД Югозападна, налага извода, че целта на органа по назначаването не е оптимизация на организацията на работата, както той твърди, а прекратяване на служебното правоотношение на възстановения със съдебно решение служител. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер – 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение