Решение № 14239 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2018 г.

Решение № 14239 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. жив. в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 2110/29.03.2018 г. по адм. дело № 10453/2017 г. на Административен съд – София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-02-16-620/22.08.2017 г. на главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Касаторът поддържа в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, присъждане на направените разноски. Ответникът по касационна жалба - главният секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, с оспорената пред него заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя-главен експерт в отдел "Законодателство, оценка на риска и нередности", при Министерство на регионалното развитие и благоустройството считано от 22.08.2017 г. АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощията на орган по назначаването със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството РД -02 -14 - 346/05.05.2017 г. Спазена е и предписаната от чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма, като заповедта съдържа правното основание за прекратяване изявление относно дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Осъществени са материално-правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за постановяване на оспорената заповед, тъй като след приемането на нов Устройствения правилник на МРРБ, закриване на Главна дирекция "Градско и регионално развитие" и създаване на нейно място на Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие", със заповед № РД-02-34-12/22.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е утвърдено ново длъжностно и поименно разписание на МРРБ, в сила от 22.08.2017 г. Видно от тях броят на служителите, заемащи длъжността "главен експерт" е намален от 2 на 1 в отдела с предходно наименование "Законодателство, оценка на риска и нередности" към Главна дирекция "Градско и регионално развитие" и ново наименование "Контрол на обществените поръчки и нередности "( КОПН) към Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие"(СПРП). Длъжността "главен експерт", заемана от жалбоподателката, е продължила да фигурира като нормативно определена позиция и в новото длъжностно разписание, но за нея е предвидена с една щатна бройка по-малко. Посочено е, че органът по назначаването има правото да реши по целесъобразност кои служители да бъдат съкратени, тъй като няма законово задължение за подбор, нито вътрешноведомствен акт относно процедурите по освобождаване на служителите, който да обвързва органа по назначаването с извършването на подбор. Извършено е сравнението между длъжностните характеристики за длъжностните "младши експерт", "старши експерт" и "главен експерт" в отдел "КОПН", ГД "СППРР", с длъжностната характеристика на касатора установява, че осем от длъжностите в отдел "КОПН" са предназначени за заемане от юристи и длъжностните им характеристики включват специфичните функции за осигуряване на постоянни правни консултации и предоставяне на правна помощ на УО на ОПРР, каквито функции липсват в длъжностната характеристика на касатора. За заемането на тези длъжности се изисква придобита юридическа правоспособност и професионален опит в област "право", докато в длъжностната характеристика на касатора се включват стопански, социални, правни, технически и други науки, без да изисква юридическа правоспособност. Обоснован е изводът на съда, че касаторката по настоящето дело не отговаря на тези изисквания, с оглед на образователната й степен – висше образование, специалност: "Мениджмънт на предприемачеството". Решението е правилно. Неоснователни са доводите за неправилна преценка на АССГ относно компетентността на издателя на акта - главен секретар на МРРБ. Видно от цитираната заповед за делегиране на правомощия (л. 36) в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗДСл. министърът на РРБ е делегирал правомощията си на орган по назначаване на главния секретар в МРРБ. Ползваният от главния секретар на МРРБ платен годишен отпуск непосредствено преди издаване на оспорената е прекъснат за датата на издаването й - 22.08.2017 г., видно от приетата по делото заповед на министъра на РРБ ( л. 55). Неоснователни са доводите на касаторката за неправилно недопускане на формулираните доказателствени искания относно поредността на заповедта за утвърждаване на новото длъжностно разписание, която е цитирана в оспорената заповед, при положение, че и двете заповеди са от една и съща дата и оспорената заповед е съобразена със съдържанието на утвърденото длъжностно разписание. Правилно са установени фактите, а именно, че заеманата от касаторката длъжност е продължила да съществува като нормативна позиция, но вместо предходните 2 щатни бройки, заети и двете, след промяната в Устройствения правилник и длъжностното разписание вече съществува само една бройка, заета от друго лице. Обоснован е изводът, че нито една от другите длъжностите в новия отдел, различни като наименование от тази на касаторката, не представлява същата съвкупност от функции, задължения, изисквания за заемането й. Длъжността е продължила да съществува като система от изисквания за заемането й, функции и задължения по длъжностна характеристика (съгласно легалното определение на длъжност в администрацията по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите) под същото наименование, но при намаляването на щатните бройки с една е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., тъй като бройките на позицията по длъжностното разписание са по-малко с една, а и системите идентични функции, задължения и изисквания за заемането са с една по - малко. Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е изводът за наличие предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на касаторката, визирани в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността. Правилен е изводът на АССГ, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му позволява да избере на кой от двамата служители да прекрати служебното правоотношение. За органа по назначаването няма законово задължение да предлага преназначаване на друга длъжност при съкращаване на длъжността. Настоящият съдебен състав споделя извода на АССГ за спазване на целта на закона от административния орган - да реорганизира дейността на отдела в съответствие с нуждите на структурата и разполагаемата по Устройствен правилник численост на новосъздадената дирекция, като не е нарушен и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Предвид изложеното решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касационната жалбоподателка. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение