Решение № 923 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2008 г.

Решение № 923 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 13.12.2007 г. по гр. д. № 2784/2004, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 20.02.2004 г. по гр. д. № 9460/2003, с което е уважен предявеният иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на имот поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Недоволни от решението са касаторите И. П. Х. и М. Г. К., коиирил Н. К. то го обжалват в срок с оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че ищците нямат интерес от предявения иск тъй като разполагат с ревандикационен, в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е допуснал разпит на свидетели за установяване на липсата на валидно упълномощаване, без да е доказано документът да е изгубен или унищожен не по вина на страната и не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства по делото и по-специално твърденията за отсъствие на упълномощителя от София през лятото на 2007 г. и документирания пожар на автомобила му в София на 29.07.2000 г., а също и показанията на нотариуса, който е извършил 3.053 удостоверявания за девет месеца, и несъмнено установеното обстоятелство, че упълномощителят не е губил нито предоставял личните си документи на трети лица; и в нарушения на материалния закон е прието, че договорът е нищожен на предявеното основание. Ответниците по жалбата Е. О. С. и С. О. С. оспорват жалбата, като считат, че правилно въззивният съд е приел, че пълномощникът, сключил договора от името на продавача С. О. С., не е бил надлежно овластен за това и след това не е извършена никаква отчетна сделка. Ответниците по жалбата Р. Н. Г. и Л. К. К. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 13.10.2000 г. Р. Г., действащ като пълномощник на С. С., е сключил оспорвания договор за покупко-продажба с Л. К., без да е бил упълномощен за това нито от С. С., който се е легитимирал като собственик, нито от действителния му съсобственик Е. С., тъй като С. С. не се е явил пред нотариуса за удостоверяване на овластителната сделка. Нотариалното удостоверяване на пълномощното е нищожно и липсата на упълномощаване води до липса на валидно волеизявление, поради което така сключения договор е нищожен поради липса на съгласие. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че страната по нищожна сделка винаги има интерес от установяването на действителното правно положение, независимо от възможността да защити правата си и чрез други искове. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че неспазването на установената от закона форма за удостоверяване на пълномощното води до липса на представителна власт, но неправилно е приел, че липсата на представителна власт означава липса на валидно волеизявление по сключената сделка, което сочи на липса на постигнато съгласие между страните. Липсата на съгласие опорочава сделката, като я прави нищожна, но този порок е налице при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" - волеизявление е извършено, но страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка. "С" е налице, когато волеизявлението е изтръгнато с насилие или когато волеизявлението е направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример или по друга подобна причина. Сключената сделка от представител без, надлежно удостоверена представителна власт не е нищожна, та е висящо недействителна, тъй като може да бъде потвърдена от ненадлежно представлявания. Тя става недействителна по отношение на представлявания, след като той откаже да я потвърди. По делото са били предявени три иска: за установяване, че ищците са собственици на имота, за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба, поради това че е сключен без представителна власт и за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие. С писмена молба от 6.06.2003 г. ищците са оттеглили първите два иска и производството по тях е прекратено с определение на съда, което им съобщено на 09.096.2003 г. и е влязло в сила. Производството е останало висящо единствено по иска за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие. По делото не са представени доказателства съгласието на ищеца С. О. С. да е изтръгнато с насилие или да е направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример или по друга подобна причина. С оглед предмета на делото е без правно значение дали действалият от името на ищеца пълномощник Р. Н. Г. е бил надлежно овластен, или не е бил надлежно овластен. Това обстоятелство има правно значение по оттегления иск за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба, поради това че е сключен без представителна власт, производството по който е прекратено и по него съдът не може да се произнесе. Видно от изложеното обжалваното решение е допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - отхвърлен от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК (отм.). На касаторите И. П. Х. и М. Г. К. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на съответно 951,00 и 416,00 лева, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение