Решение № 5837 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3963/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника адв. М. Антонова, против Решение № 1689/14.01.2026 г., постановено по адм. д. № 6399/2024 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) съдържа фактическите и правни основания за издаването му съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия. Поддържа становище за спазване на изискванията за издаването на акта от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати процесуални нарушения. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и при условията на алтернативност, жалбата срещу АУПДВ да се отхвърли или делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции. Аргументите се поддържат в с.з. на 12.05.2026 г. от пълномощника, която релевира и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото. Ответникът – „Ник Фуд БГ“ ЕООД, чрез адв. Рангелов и адв. Златева, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в хода на делото, с молба да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение от касатора, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност. По делото е постъпила частна жалба от „Ник Фуд БГ“ ЕООД, чрез адв. Рангелов, против Определение № 6916/20.02.2026 г., постановено по адм. д. № 6399/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта на разноските. Според оплакванията, съдът неправилно е редуцирал размера на претендираното адвокатско възнаграждение и не е съобразил усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната, обема и сложността на оказаната правна помощ. Твърди че щом страната е представила доказателства за направен разход по водене на делото, съответно го е включила в списъка на разноските, то тя претендира присъждането му и съдът следва да го присъди. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно определение и уважаване на искането за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по частната жалба - изпълнителен директор на ДФЗ, редовно уведомен, не взема становище по нейната допустимост и основателност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Oсмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбите, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от легитимирани страни, за които подлежащите на контрол съдебни актове са неблагоприятни. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е бил АУПДВ № 23/121/05606/3/01/04/02 от 27.05.2024 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4, чл. 51. ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., както и т. 4.23, б. „а“, б. „г“ и т. 8.1 от договор № 23/121/05606 от 13.03.2013 г. във връзка с т. 4.33 от Анекс V от 25.03.2016 г., както и чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 във вр. с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), на „Ник Фуд БГ“ ЕООД е определен окончателен размер на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане от 1 286 531,70 лв., съгласно таблица 4, със срок за доброволно плащане от 14 дни от деня, следващ връчването на акта, след който се начислява лихва. По фактите съдът е установил, че между ДФЗ и дружеството-жалбоподател е сключен Договор № 23/121/05606 от 13.03.2013 г. за отпускане на финансова помощ в изпълнение на проект, финансиран по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013. Договорът е изменен с анекс IV от 17.12.2015 г. и анекс V от 25.03.2016 г. Извършено е плащане по проекта на 22.12.2015 г. в размер 1 286 531,70 лв. На следващо място в решението са посочени констатациите от осъществената проверка на място в периода от 25.04.2016 г. до 28.04.2016 г., съгласно съставения Контролен лист от последната дата. Бенефициерът е уведомен за откриването на производството по издаване на АУПДВ с писмо изх. № 01-2600/39560#5 от 08.08.2023 г. като в предоставения му 14-дневен срок е упражнил правото си на възражение. Към доказателствения материал по делото са приобщени представените документи с административната преписка и допълнително от страните, събрани са гласни доказателства и са назначени технически експертизи. Отговорите и заключенията на вещите лица по поставените въпроси са дадени в решението и са възприети от съда като обективни и компетентни. Първостепенният съд е приел жалбата за допустима и основателна по същество. Потвърдил е издаването на АУПДВ от компетентен орган, но в нарушение на нормативното изискване за излагане на конкретните фактически и правни основания в подкрепа на извода на административния орган, че цялата отпусната субсидия по договора подлежи на възстановяване от ползвателя на помощта. В тази насока мотивите на индивидуалния административен акт не могат да бъдат заместени от позоваването на данните от извършена проверка на място и частичното цитиране на съдебните решения на АССГ и ВАС по повод оспорването на АУПДВ № 01-2600/3956 от 21.06.2016 г. Съдът е отхвърлил възраженията на двете страни, свързани с приложението на давностните и преклузивни срокове по ДОПК. Обсъдил е като пропуск и липсата на съображения в процесния АУПДВ относно давността и уредените правила на Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета, в сила от 26.12.1995 г., който е част от общностното право, приложимо в България с присъединяването към Европейската общност. С оглед изхода на делото е уважил претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски, като едновременно с това е споделил доводите по отношение на направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение и преюдициалното тълкуване на Съда на ЕС по дело С-438/22. Така постановеното решение от Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от решаващия съд са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно. Преобладаващата част от аргументите на касатора възпроизвеждат буквално описаната фактическа обстановка в обжалваното съдебно решение и констатациите в АУПДВ от 27.05.2024 г. При преценката на главния въпрос настоящата касационна инстанция намира заявените оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК в касационната жалба за неоснователни. Между страните по делото не е спорно, че спрямо „Ник Фуд БГ“ ЕООД е издаден АУПДВ № 01-2600/3956 от 21.06.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане в размер на 1 286 531,70 лв., равняващо се на предоставената финансова помощ съгласно договор № 23/121/05606 от 13.03.2013 г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013. Посоченото правно основание за издаване на предходния административен акт е по чл. 27, ал. 3 и 5 ЗПЗП, чл. 76, ал. 1 във вр. с §4 ДР ЗУСЕСИФ (загл. изм. ДВ бр. 51 от 2022 г.), чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4, чл. 51, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР за периода 2007– 2013 и уговореното в т. 4.23, б. „а“, б. „г“, т. 4.33 изр. последно и т. 8.1 от договора. С Решение № 5861/05.06.2023 г., постановено по адм. дело № 6687/2022 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 5889/18.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3933/2019 г. по описа на Административен съд София-град и АУПДВ от 21.06.2016 г. е обявен за нищожен поради липса на материална компетентност на издателя на акта според релевантната редакция на ЗПЗП към датата на издаването му. Безспорен е и фактът, че при издаването на новия АУПДВ от 27.05.2024 г. не са предприемани допълнителни процесуални действия от административния орган, с изключение на връченото писмо от 08.08.2023 г. на ДФЗ, с което на „Ник Фуд БГ“ ЕООД е била предоставена възможност за писмени възражения в 14-дневен срок. В съответствие с останалите факти по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че вместо да мотивира разпореденото с АУПДВ от 27.05.2024 г. възстановяване на помощта в пълен размер, се е ограничил до посочване на правното основание за установяване на публичното вземане и възпроизвеждане на констатации от нищожния АУПДВ № 01-2600/3956 от 21.06.2016 г. и отмененото Решение № 5889/18.10.2021 г. на Административен съд София-град. Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като препятства преценката на съда относно това дали размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен правилно, което обуславя незаконосъобразност на акта на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В допълнение към мотивите на административния съд следва да се държи сметка, че действащите разпоредби на чл. 27, ал. 6, ал. 7 и ал. 9 ЗПЗП към датата на издаване на втория АУПДВ, са цитирани единствено формално в неговото съдържание. Не са съобразени също конкретните обстоятелства във връзка с датата на откриване на производството по издаване на оспорения АУПДВ, на сключване и мониторинговия период за договора. Законодателят не е регламентирал хипотезите за издаване на решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК в условията на алтернативност. АУПДВ се издава само, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, какъвто анализ в случая отсъства. Частната жалба на „Ник Фуд БГ“ ЕООД против Определение № 6916/20.02.2026 г. по адм. д. № 6399/2024 г. по описа на АССГ, е неоснователна. Обосновано административният съд е редуцирал размера на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК след възражение от насрещната страна и при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, в редакцията към датата на приключване на устните състезания по делото пред решаващия съд предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Именно в това отношение е взето предвид тълкуването на Съда на ЕС по дело С-438/22. След проверката по заявените от страните пороци и служебна за приложението на материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваните съдебни актове са правилни и следва да бъдат оставени в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. С оглед изхода на спора и съображенията във връзка с частната жалба, ответната страна – ДФЗ, следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Ник Фуд БГ“ ЕООД разноски за касационното производство в размер на 26 964,29 евро, вместо претендираната от процесуалния представител на ответника по касация сума от 31 100,40 евро. При условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, изм. ДВ, бр. 17 от 2026 г. във вр. с чл. 144 АПК, посочената сума представлява възнаграждение за един адвокат по договора за правна защита и съдействие от 30.01.2026 г. между ДФЗ и АС „Антонова и партньори“. По направените възражения за прекомерност в с.з. на 12.05.2026 г., процесуалните представители на двете страни изразяват съгласие за липса на фактическа и правна сложност на делото. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,