Решение № 11 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6090/2007 г.

Решение № 11 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6090/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, б. "б" ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. И. от гр. С. срещу въззивно решение № 41 от 12.04.2007 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1013/2006 г.потвърждаващо решение от 27.12.2005 г. по гр.д. № 401/2005 г.на Софийски градски съд, с което на основание чл. 55, ал. 1 предл.1 ЗЗД е осъден А. Г. И. да заплати на К. В. К. сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2005 г. до окончателното й изплащане и разноски 1500 лв. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди, че грешката в субекта не е извинителна грешка освен в хипотезата на чл. 56 ЗЗД, която не е предмет на делото. Наличието на заемни отношения между страните преди и по-късно са единственото основание за превеждане на процесната сума, обстоятелство доказващо се от представените два броя записи на заповед, но не обсъдено от съда и довело до необосновани изводи. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът се отхвърли. Претендира разноски. В срока по чл. 218г ГПК не е постъпило писмено възражение от ответника по касация - К. К. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с вътрешен банков превод К. К. е прехвърлил на 25.02.2002 г., поради грешка, сумата от 20 000 лв.по сметка № 1* с титуляр А. И., която сума е получена без наличието на валидно правно основание и до настоящия момент не е върната, т.е.получил е процесната сума при начална липса на основание, поради което се е обогатил за сметка на К. Обсъждайки договора за срочен депозит в щатски долари от 21.02.2002 г.сключен между "инвестиционно банка" АД и майката на К. - Л. К. и двата броя записи на заповед - от 04.07.2003 г. и от 04.02.2004 г. съдът е приел, че не се налага извода между страните да е налице валидно правоотношение, поради което и сумата да е получена на валидно основание. Решението е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно. Изводът на въззивния съд е неправилен, поради неправилно приложение на материалния закон, поради което на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК решението, като незаконосъобразно следва да бъде отменено и спорът бъде решен от настоящата инстанция по същество. Ищецът в настоящия случай е твърдял, че ответника се е обогатил за негова сметка с преведената по сметката му сума, поради грешка. Същевременно ответникът е поддържал твърдението за наличие на заемни отношения между тях, поради което и сумата е получена на правно основание. За успешното провеждане на иск по чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД не следва да съществува валидна договорна връзка между страните, тъй като институтът на неоснователното обогатяване е субсидиарен и наличието на такава връзка поставя отговорността на плоскостта на договорните отношения. При вземанията поради липса на основание, то не е налице още при извършването на престацията, т.е. липсата е от самото начало и основанието за предаване не е съществувало въобще. При разминаване между номера на банковата сметка и нейния титуляр е налице грешка. При извършения вътрешен банков превод на 25.02.2002 г. от К. в сметка ****** с титуляр А. Г. И. са правилно посочени както сметката, така и името на титуляра й, поради което не е налице грешка в субекта. Документа за вътрешен превод е попълнен лично от К. и подписан от него, което показва неговото съзнателно и целенасочено действие. Разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД сочи, че когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено със заверяването на сметката на кредитора, т. е. не се извършва превод на парична сума по сметка, без наредителят да потвърди получателя и да се извърши съответна проверка. Не е убедително доказването за наличие на грешка от страна на К., чиято е тежестта на доказване, което налага извода, че К. очевидно е действал със съзнанието, че плаща на касатора - ответник А. И. За пълното следва да бъде посочено, че звучат правдоподобно твърденията на И. за наличие на заемни отношения между страните, факт установен чрез приетите два броя запис на заповеди. С оглед изхода на спора на касатора се дължат разноски в размер на 1 600 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 изр. 2 пр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение