Решение № 15219 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2009 г.

Решение № 15219 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 8.07.2009 г. по адм. д. № 1 от 2009 г. Великотърновският окръжен съд е отменил писмена покана № 29-05-1961 от 30.11.2005 г. на директора на РЗОК - Велико Търново в частта, с която ЕТ "ИПППМП - д-р Величко Цуцуманов" от Павликени е задължен да възстанови неоснователно получени за диспансерно наблюдение суми по чл. 141 от НРД 2005 в размер на 656, 25 лв. и съответните лихви за забава за неправилно диспансеризирани ЗЗОЛ за месеците от м. януари до м. април 2005 г. Против това решение на окръжния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба по отношение на сумата 297, 50 лв. В тази част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е частично основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Окръжният съд е констатирал, че диспансеризираните ЗЗОЛ са били със заболявания, които се квалифицират в един клас, но с различни заболявания по МКБ 10, обхващащи групи от отделни, но близки болестни състояния, поради което тези лица са подлежали на диспансерно наблюдение от лекар-специалист със специалност, а не от общопрактикуващия лекар. Въпреки тези констатации, окръжният съд е приел, общопрактикуващият лекар няма вина за извършеното неправилно диспансерно наблюдение, тъй като не е бил уведомен за промените в регистъра на диспансеризираните лица, каквото задължение Здравната каса е имала по силата на Съвместните методични указания с БЛС и по тази причина е отменил обжалваната писмена покана. Това становище на окръжния съд е неправилно. В случая е налице диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ, които не е трябвало да бъдат диспансеризирани от общопрактикуващия лекар съгласно Националния рамков договор. Тези констатации не се атакуват касационно в това отношение. Платените суми без задължение за диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ, са дадени без основание, поради което подлежат на връщане. Налице е начална липса на основание за платената на ОПЛ сума за диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ, тъй като се касае за несъответствие между броя на диспансерните лица с оглед на които е извършено плащането и броя на диспансеризираните лица съгласно Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Липсата на основание означава отсъствие на изискване по НРД, което да позволява изплащането на суми за диспансерно наблюдение от ОПЛ. Липсата на основание тук се очертава като липса на валиден юридически факт. Само при наличието на такъв факт (в случая НРД) Здравната каса би могла да заплати на общопрактикуващия лекар за диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ. Връщането на неоснователно получени суми не зависи от това, дали общопрактикуващият лекар е виновен или невиновен за извършеното диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ. Вината можеше да има значение ако на ОПЛ беше наложена финансова неустойка за нарушение на НРД. Разглежданият случай не е такъв. От писменото заключение на вещото лице д-р Ели Ковачева, назначено от съда при първоначалното разглеждане да делото се установява, че е налице незаконосъобразно извършена диспансеризация на ЗЗОЛ от общопрактикуващия лекар, поради което здравната каса не е била длъжна да плати, а общопрактикуващият лекар да получи сумата 297, 50 лв. по чл. 141 от НРД 2005 за диспансерно наблюдение на тези лица и по тази причина тя подлежи на връщане от ОПЛ. Затова следва да се отмени решението на административния съд в частта, с която е отменена писмената покана за сумата 297, 50 и вместо това се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли жалбата на ОПЛ за разликата над 358, 75 лв. до 656, 25 лв. със съответните лихви. Касаторът е направил разноски в размер на 130 лв., формирани като разлика между общо разноски за 250 лв. и 120 лв. разноски, присъдени с първоначалното решение на окръжния съд. Съобразно уважената част на жалбата (42 на сто) ответникът му дължи разноски в размер на 55 лв. Ответникът е направил общо разноски размер на 425 лв. Съобразно уважената част на жалба (58 на сто) касаторът дължи на ответника разноски в размер на 247 лв. След служебно извършване на компенсация касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 192 лв. В писменото заключение на вещото лице д-р Георги Иванов, за което е внесен депозит от 100 лв. и във второто заключение на вещото лице д-р Ели Ковачева, за което е внесен депозит от 120 лв., няма данни за надвзетата сума, платена на ОПЛ от неправилна диспансеризация, поради което за сметка на ответника следва да останат тези разноски, които са направени за събирането на излишни и ненужни доказателства по делото. По изложените съображения, Върховният административен съд,