Решение № 1059 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2016 г.

Решение № 1059 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Д., от гр. Х. против решение № 341/5.01.2016 г. по адм. дело № 495/2015 г. на Административен съд - Х. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 3.1.3, раздел II, част IХ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за законосъобразни изводите на съда, че решението на НЕЛК, с което е определен процентът на трайно намалена работоспособност е в съответствие с чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 341/5.01.2016 г. по адм. дело № 495/2015 г. Административен съд - Х. е отхвърлил жалбата на Г. Л. Д., от гр. Х. срещу експертно решение № 0571/29.06.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия. Приел е, че с оспорения акт точно е определен функционалния дефицит на освидетелстваното лице и в съответствие с относимите за него отправни точки вярно е изчислен процентът на ТНР. Решението е правилно. По делото е установено, че Делчева е с водеща диагноза карцином на щитовидната жлеза, отстранен по оперативен път. С ЕР на ТЕЛК № 625 от зас. № 031/18.02.2015 г. й е определена оценка на неработоспособността - 30% ТНР, с дата на инвалидизиране 27.05.2010 г. и срок на определения % трайно намалена работоспособност 2 години - до 1.02.2017 г. С ЕР № 0571/29.06.2015 г. Националната експертна лекарска комисия е увеличила процента ТНР от 30% на 36% в резултат на незадоволително компенсирания след операцията хипотиреоидизъм. Във връзка със заболяването на щитовидната жлеза, което е водещо НЕЛК е възприела оценката на ТЕЛК по т. 3.1.3, раздел II, част IХ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Позоваването на жалбоподателката на забележката към раздел ХII, част 8 от НМЕ, не отчита наличието на специална разпоредба относима към нейното заболяване. Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. За заболяването карцином на щитовидната жлеза е предвидена оценка на ТНР след петата година 30% по т.3.1.3. от, раздел II, част IХ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. При определяне на окончателния процент на трайно намалената работоспособност/степен на увреждане се вземат предвид и процентите, определени за остатъчните органни увреди и усложнения, включително вследствие на проведеното лечение. Законосъобразно административният съд е приел, че с оспорения акт срещу експертно решение № 0571/29.06.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия е определен точно функционалния дефицит на освидетелстваното лице и в съответствие с относимите за него отправни точки вярно е изчислен процентът на ТНР. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение