Решение № 1266 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2018 г.

Решение № 1266 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЗТ Консулт" ЕООД, гр. София против решение № 3171 от 14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2780/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 02-27-22/12.02.2018 г. на началника на ДНСК за прекратяване действието на удостоверение № РК-0407 от 17.03.2015 г., издадено от началника на ДНСК на дружеството жалбоподател за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ - оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор със срок на валидност до 17.03.2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му. Ответната страна началник на ДНСК-София оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото са установени връчени, неоспорени и влезли в сила четири наказателни постановления за срок от една година на физически лица, които упражняват дейностите от и за сметка на вписаното в регистъра юридическо лице – жалбоподател. Изводът на първоинстанционния съд, че са налице условията по чл. 167, ал. 6, т. 2 ЗУТ в действащата редакция към датата на издаване на оспорената заповед /ДВ, бр. 63 от 2017 г. /, за прекратяване действието на удостоверение № РК-0407 от 17.03.2015 г., издадено от началника на ДНСК, е правилен. Материалната законосъобразност на заповедта се преценява към момента на издаването й. При установените по делото факти първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на разпоредбата на чл. 167, ал. 6, т. 2 ЗУТ са осъществени. Наказателните постановления, с които дружеството е санкционирано за нарушения по ЗУТ с налагане на имуществена санкция са влезли в сила в рамките на една година, поради което следва де се приеме, че условията за предсрочно прекратяване на действието на удостоверението са изпълнени. Ето защо издадената в този смисъл заповед на началника на ДНСК е постановена при спазване на нормативната уредба, а изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е направен при правилно тълкуване на материалния закон и в съответствие със събраните по делото доказателствата. Обжалваното решение е обосновано със събраните по делото доказателства и е в съответствие с приложимия материален закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,