Решение № 7956 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2020 г.

Решение № 7956 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 2101/05.11.2019 г. по адм. д. № 2712/2019 г. на АС - Варна, с което е отменен акт за регистрация по ЗДДС № 030421901622832/28.06.2019 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и разноски. По частната жалба на дружеството не е подал възражение. Ответникът по касационната жалба "Костур 1909" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор на касационната жалба. От дружеството е подадена частна жалба срещу определение № 3233/27.12.2019 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Поддържа, че са допуснати отменителни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли да бъдат присъдени направените разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за регистрация по ЗДДС № 030421901622832/28.06.2019 г. на ТД на НАП-Варна, с който е разпоредено да се регистрира жалбоподателя по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, считано от датата на връчване на акта, и е констатирано, че дружеството е достигнало облагаем оборот по ЗДДС над 50 000 лв към 31.05.2019 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. За да отмени акта за регистрация съдът е приел, че представените 5 бр. сторно бележки от кочан, неправилно не са взети предвид от органите по приходите при издаване на акта, след като съдържат основанието за издаването им – "върната стока", "грешно въведени", "грешно въведен начин на плащане", номера на касовата бележка, за която се отнася сторно бележката, наименование на стоката, количество, единична цена, стойност, данни за издателя, подпис на изпълнителя, които според съда са съществените реквизити по чл. 31, ал. 2, чл. 35 и чл. 26, ал. 1, т. 1 – 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.... Съдът е приел, че на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДДС датата на достигане на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС е съществен реквизит на акта за регистрация и съставлява основание за начисляване на данък по извършените след тази дата доставки, поради което е приел, че е незаконосъобразен самият акт за регистрация. Видно от приложените сторно бележки, които не са оспорени от ответника, 4 бр. от тях нямат номер на сторно бележката, който не е изискуем реквизит по чл. 31, ал. 3, чл. 35 и чл. 26, ал. 1, т. 1 - 9 от наредбата. Сторно бележките не съдържат име или номер на касиера – реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 6 от наредбата, и данни за търговския обект – реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 2 от наредбата. Към сторно бележките са приложени копия от фискалните касови бележки, в които данни за търговския обект са посочени – ул. Мадрид № 17, с което изискването за този реквизит е спазено. Липсата на име на касиера правилно е преценено от съда като несъществен реквизит на сторно бележките, представени в административното производство, след като последните не са оспорени в производството пред съда от ответника и съставляват годно доказателство за отразените в тях стопански операции. Дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 13.06.2019 г. Органите по приходите са установили достигнат оборот за регистрация по ЗДДС и са издали акта за регистрация. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДДС в акта за регистрация се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация. Предвид цитираната норма актът за регистрация се ползва със стабилитет относно установената дата на достигнат праг от 50 000 лв за задължителна регистрация по ЗДДС. Видно от акта, в него е прието, че дружеството към 31.05.2018 г. има натрупан оборот от 50 004, 88 лв. Като се вземат предвид сторно касовите бележки оборотът към 31.05.2018 г. спада на 48 454, 50 лв. За м. 6.2018 г. дружеството има оборот от 4890, 90 лв, с който към 30.06.2018 г. достига оборот от 53 345, 40 лв. Съдът не следваше да отменя акта за регистрация изцяло, а следваше да измени акта в частта, с която е приета датата 31.05.2018 г. за достигане на оборот от 50 000 лв за регистрация по ЗДДС, като вместо него в тази част следваше да приеме дата по чл. 102, ал. 2 от ЗДДС на достигнат оборот за регистрация по ЗДДС 30.06.2018 г. Решението за отмяна на акта изцяло като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови изменение на акта в частта, с която е приета дата 31.05.2018 г. за достигане на оборот от 50 000 лв за регистрация по ЗДДС, като вместо него в тази част следва да се приеме дата по чл. 102, ал. 2 от ЗДДС на достигнат оборот за регистрация по ЗДДС 30.06.2018 г. Жалбата против акта в останалата му част следва да бъде отхвърлена. Касаторът има право на разноски за държавна такса 70 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение и юрисконсултско възнаграждение по делото предвид изхода на спора следва да останат върху страните както са направени. С определение № 3233/27.12.2019 г. по същото дело съдът е оставил без уважение искането на дружеството да бъде изменено решението в частта за разноските. В мотивите си съдът правилно е приел, че представеното към молбата по чл. 248 от ГПК платежно нареждане не съдържа данни преведената сума да се отнася до процесния договор за правна защита и съдействие. Доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение следва да са представени преди приключване на устните състезания по делото и да са приети с определение от съда. Представеното платежно нареждане за плащане на адвокатско възнаграждение с молбата по чл. 248 от ГПК не е следвало да бъде обсъждано от съда. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,