Решение № 10147 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12518/2011 г.

Решение № 10147 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12518/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Патентното ведомство на Република България чрез юрисконсулт Батаклиев против решение № 3854 от 04.08.2011 г. по адм. дело № 3442/2010 г. на Административен съд София град. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 от АПК. Иска отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу решението на председателя на Патентното ведомство. Ответникът - ЗМ Къмпани, САЩ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е счел процесното решение за незаконосъобразно, тъй като в хода на съдебното производство било установено, че марката се ползва с известност сред клиентите, ползващи нейните продукти. Последните са с широк диапазон на ползване и са предназначени както за масова, така и за специализирана употреба. Изложеното се подкрепя и от изслушаните по делото съдебно-маркова и съдебно-патентна експертиза. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Производството пред административния орган е образувано по искане на 3М Innovative Properties Company, Minesota USA, за определяне на комбинирана марка "ЗМ" за общоизвестна на територията на България за стоки и услуги от клас 1-45 на Международната класификация на стоките и услугите. С постановеното от административния орган решение е отхвърлено като неоснователно искането за обявяване на процесната марка като общоизвестна на територията на Република България от дата 01.12.2003 г. и 13.12.2007 г. В мотивите на акта административният орган е преценил представените от молителя доказателства от гледна точка на критериите съгласно чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО. По отношение на първия критерий - степен на известност или признаване на марката в релевантния обществен сектор е изложил съображения, че доказателство, имащо отношение към този критерий, е социологическото изследване на Алфа Рисърч Лтд 2004-2005 г. Последното разкрива ниво на чувствителност на компанията "ЗМ" - 76.1 % по отношение на стоматологичния пазар, без да са конкретизирани марките и стоките, за които е направено изследването. Другото изследване на Алфа Рисърч Лмт е през февруари 2006 и е с резултат 37.9 % за пазара на офис продукти, като отново не е конкретизирано за кои стоки и услуги е направено. Това доказателство има отношение към искането за общоизвестност от 13.12.2007 г. за стоки от кл. 3, 5,10 и 16. Към този критерий могат да се отнесат и "специален бюлетин за най-уважаваните световни компании" и "100-те за 2004 г. най-добри корпорации според граждани за последните пет години", които също са относими към искането за общоизвестност от 13.12.2007 г. за стоки от кл. 3, 5,10 и 16. По отношение на втория критерий по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО - продължителност, степен и географска област на използване на марката е приел, че от представените "Споразумения за дистрибутор" на продукти "ЗМ" не става ясно за кои продукти става въпрос, тъй като липсва списък на продуктите, а от информацията от представените фактури не може да се направи извод за общоизвестност на марката, тъй като количествата са ограничени. По отношение на критерия продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката в решението си административният орган е изложил съображения, че към този критерий се отнасят приложените покана и публикации. За част от публикациите административният орган е приел, че не са посочени дати на публикациите, в други случаи данните са за много отдалечен период от датата на исканата общоизвестност съответно 18 и 22 г., в голямата част от тези доказателства "ЗМ" е "Бизнес индикатор" - знак, идентифициращ бизнеса на компанията като такъв, а не предлаганите от него продукти и услуги със същата марка, наред с това голяма част от стоките в рекламните материали са означени и с други марки. В мотивите на административния акт е прието и че признаването на марката в "ЗМ" в Мексико, САЩ, Тайван и други страни няма отношение към решението на ПВ, тъй като за тези твърдения не са представени доказателства, наред с това тези територии не са обхванати от едни и същи средства за масово осведомяване, както и страните не са обвързани с тесни търговски връзки. По отношение на стойността на марката е прието, заявените в искането данни за оценка на стойността на марката, печалбите на компанията и разходите на компанията за реклама, не са подкрепени с доказателства. Като се има предвид изложеното, е извел извод, че представените доказателствени материали поотделно и в тяхната цялост не доказват безспорно, че комбинираната марка "ЗМ" е общоизвестна на територията на страната. Въз основа на тези мотиви е отхвърлено искането процесната марка да бъде определена като общоизвестна на територията на Република България за стоките от класове 1-45 към заявените дати. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 24-ОМ от 19.03.2010 г. на председателя на ПВ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът по същество, след извършена служебна проверка е намерил, че оспореното решение е взето от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в противоречие с материалния закон. Като се е позовал на заключението на изслушаните по делото съдебно-маркова и съдебно-патентна експертиза, съдът е приел, че процесната марка както като слово, така и като характерния си начин на изписване, може да се приеме за общоизвестна на територията на РБ за периода 01.12.2003 г. - 13.12.2007 г. Мотивиран по този начин, Административен съд София-град е постановил оспорения съдебен акт. Постановеното решение е неправилно, като постановено при съществено процесуално нарушение. На първо място следва да се отбележи, че е основателно оплакването на касационния жалбоподател за липсата на яснота относно правосубектността на дружеството - жалбоподател в първоинстанционното производство. Молител в производството пред административния орган е 3М Innovative Properties Company, Minesota USA, а като страна пред Административен съд София-град е конституиран 3М Company (3М Innovative Properties Company). Като притежател на националните и европейските регистрации на марки, приложени по делото, е посочено дружеството 3М Company, а като страна по приложените дистрибуторски договори е посочено 3M (EAST) AG, със седалище в Швейцария. Следователно, административният съд не е установил кое от трите дружества е надлежна страна пред административния орган, а впоследствие и в съдебното производство. За неоснователно следва да се приеме възражението на процесуалния представител адв. Иванова в отговора по касационната жалба, че става въпрос за дъщерни компании на дружеството-майка, които осъществяват дистрибуторска дейност за различни части за Европа. Дори и това да се окаже вярно, факт е, че става въпрос за поне три различни търговски дружества, които са самостоятелни правни субекти и следва да има яснота кое от тях е притежателят на марката, защото съгласно чл. 50б (отм.) от ЗМГО, той единствено е легитимиран да инициира производството пред председателя на Патентното ведомство. Следователно, в нарушение на принципа на служебното начално съгласно чл. 9 от АПК във вр. с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 от АПК административният съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, а именно кой е молителят в административното производство. Основателно е и второто оплакване на касационния жалбоподател за немотивираност на съдебното решение в частта, в която решаващият състав е приел, че марката е общоизвестна за всички стоки и услуги от клас 1-45 от МКСУ. Възражението, че необосновано съдът е приел, че след като за определени продукти марката се ползва с известност, то това автоматично придава статут на общоизвестна на марката за стоките и услугите от всички останали класове е основателно и се възприема изцяло от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че мотивната част на решението се изчерпва изцяло с интерпретиране на заключението на вещото лице, като съдът не е обсъдил доводите на процесуалния представител на председателя на Патентното ведомство за липсата на доказателства за използване на марката във връзка с услуги от който и да е клас от Ницската класификация, както и за редица стоки, като напр. хранителни продукти и облекло. Липсата на яснота досежно това кое дружество претендира да е притежател на заявената марка, както и липсата на мотиви в изложения по-горе смисъл, представлява съществено процесуално нарушение, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на съда, при което да се съобразят горните указания. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,