Решение № 16 от 14.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г.

Решение № 16 от 14.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. М. и Н. М. М., чрез пълномощника му адв. С. А., срещу въззивно решение от 26.01.2012 г. по гр. д. № 2021/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение № 513/24.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед приетото в т. 1 от ТР № 1/2009 г., ОСГТК ВКС по въпрос, който касае допустимостта на решението предвид направеното от ищците оттегляне на иска във въззивната инстанция, изразеното от ответника становище и допустимостта на производството след тези процесуални действия. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния и процесуалния закон - основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора, обжалваното решение е недопустимо. Излагат се оплаквания за основаване на решението само върху избрани, а не всички доказателства, както и за неправилност на изводите на въззивния съд, че реституцията по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. е настъпила за всички съсобственици на отчуждения имот. Тези изводи не са съобразени с установеното по делото, че не всички съсобственици са поискали отмяна на отчуждаването. Ответникът по касация [община] счита, че същата е неоснователна. Сочи, че правилно и законосъобразно въззивният съд е отхвърли предявения иск. ВКС, състав II г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С решение № 303/2011 г. по гр. д. № 488/2011 г. на ВКС, I г. о. е отменено на основание чл. 304 ГПК влязлото в сила решение по гр. д. № 2041/2006 г. на ОС - Пловдив, оставено в сила с решение № 117/2010 г. по гр. д. № 42568/2008 г. на ВКС, III г. о., в частта, касаеща установителния иск за собственост, предявен от В. Н. М. срещу [община] и делото е върнато в отменената част за ново разглеждане от окръжния съд. При новото разглеждане с обжалваното решение е отменено решение от 4.11.2005 г. по гр. д. № 636/2005 г. на Районен съд - Пловдив в частта, с която признато за установено по отношение на [община], че В. М. и Н. М. са собственици на 90,4/100 ид. ч. от апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно с избено помещение № 14 и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от В. М. и Н. М. срещу [община] за признаване за установено, че ищците са собственици на 90,4/100 ид. ч. от същия апартамент. В частта, с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че ищците са собственици на апартамента за разликата от 90,4/100 ид. ч. до пълния предявен размер първоинстанционното решение е оставено в сила. В хода на производството пред въззивния съд - съдебно заседание от 6.12.2011 г. в присъствие на процесуалния представител на ответната община, ищците са направили изявление за оттегляне на иска. Въззивният съд не се е произнесъл с определение по направеното искане за прекратяване производството по делото. В обжалваното решение е приел, че не е налице валидно изразено съгласие от ответника за прекратяване на производството поради оттегляне на иска. По съществото на спора въззивният съд е приел, че при отмяна на отчуждаването по силата на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост. Процесният имот, който е бил отстъпен в обезщетение на В. М., след отмяна на отчуждаването по реда на цитирания закон, се е върнал в патримониума на общината. Без значение е обстоятелството, че отчуждаването е частично отменено - не за целия имот, а за реална част от него. Незаконосъобразни са изводите в обжалваното въззивно решение относно допустимостта на производството по делото след изразеното от ищците волеизявление за оттегляне на иска и даденото от ответника съгласие. Видно от приложеното по делото пълномощно /л. 20/ във въззивната инстанция [община] е била представлявана от юрисконсулт, упълномощен с права да извършва всички съдопроизводствени действия, без право да сключва спогодба. Съобразно дадените му пълномощия процесуалният представител на ответната община е изразил в съдебното заседание становище, че не се противопоставя на предприетото оттегляне на иска и прекратяването на производството. Изрично противопоставяне в този смисъл не е направено и от общината. Следователно оттеглянето на иска е прието от ответника чрез изразено от него съгласие. Тъй като оттеглянето на иска е едностранно процесуално действие на ищеца, то е различно от съдебната или извънсъдебна спогодба. Съгласието на ответника също е едностранно процесуално действие, поради което не превръща оттеглянето на иска в процесуален договор. Изискването за съгласие при оттегляне на иска, предприето след първото по делото заседание, е предвидено само с оглед правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящ процес като постигне разрешаване на спора със СПН, отричащо твърдяното от ищеца право. С оглед изложеното и при установените данни по делото следва да се приеме, че в разглеждания случай с извършените надлежно от страните процесуални действия /оттегляне на иска и дадено валидно съгласие от ответника/ въззивният съд е бил десезиран. Неговото задължение и право да реши делото са се погасили, защото оттеглянето на иска е погасило процесуалното правоотношение. Като е разгледал спора по същество след като процесуалното правоотношение е било вече погасено, въззивният съд е постановил недопустимо решение. С оглед изложеното, обжалваното решение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, следва да бъдат обезсилени поради недопустимост на производството и същото да бъде прекратено. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 1000 лева, съгласно приложения договор за правна защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.