Решение № 6941 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2021 г.

Решение № 6941 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2021 г., V о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А., подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. Т. против Решение № 1770/18.11.2020 г. постановено по адм. д. № 422/2020 г. по описа на Административен съд- Благоевград. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е изяснил всички относими към спора въпроси, не е събрал всички относими доказателства и не е съобразил приложимата норма на чл. 28 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Иска решението на административния съд да бъде отменено, след което да се постанови ново с което да се отмени оспорения административен акт на Зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". Претендира присъждане на разноски. От касаторът е постъпила и частна жалба против Определение № 2026/22.12.2020 г. постановено по адм. д. д. № 422/2020 г. по описа на Административен съд-Благоевград, в която се твърди че същото е постановено в нарушение на закона. Иска се неговата отмяна след което да се уважи направеното искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната и частна жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната и частната жалби са подадени в законовите срокове, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебни актове подлежащи на касационен контрол намира същите за допустими. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. от гр. Кресна против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2018 г., с изх. № 01-6500/22.05.2019 г. издаден от Заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който в съответствие с чл. 63, т. 1 вр. чл. 77, т. 4 б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. е прекратен поетия от А. А. ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи в висока природна стойност/ВПС-1/". За да постанови този резултат Административен съд- Благоевград е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентния административен орган при условията на делегиране на правомощия. Изложени са мотиви, че е издаден в предвидената форма, като е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя за липса на фактически основания. Обсъдени са събраните по делото доказателства и е изведено съответстващото им заключение, че са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на оспорения акт. По същество е прието, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7, като не е подал заявление за плащане по Мярка 10, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/"през кампания 2018 г. поради което правилно на осн. чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. е прекратен ангажимента му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция счита, че не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на представената административна преписка, като съдът е анализирал събраните писмени доказателства, с които са установени релевантни за спора факти. Въз основа на тях е направен извод, че констатациите направени от административния орган отговарят на действителното положение. Правилно съдът приема, че административният акт е мотивиран, като е спазена писмената форма и са изложени мотиви в достатъчна степен, позволяваща преценка за съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. По делото не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства включително и Уведомително писмо от 16.03.2016 г. на Заместник- изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", че през 2015 г. по Заявление за подпомагане жалбоподателят е поел петгодишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г., с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". Установено е и че за кампания 2018 г. жалбоподателят не е подал заявление за плащане. Такова заявление е подадено от ГД"Струма"ЕООД. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" за периода 2014 -2020 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години. Съгласно чл. 8, ал. 2 от същата наредба, срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават Заявление за плащане. При неизпълнение на изискването за ежегодно подаване на заявление за плащане по време на поетия агроекологичен ангажимент чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. предвижда задължение за разплащателната агенция да прекрати многогодишния ангажимент. Изводът, който следва от цитираната нормативна уредба и от обстоятелствата по казуса е, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието на органа по чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата за прекратяване на агроекологичния ангажимент, поет от жалбоподателя по мярка 10 "Агроекология и климат". Правилно съдът е приел, обратно на поддържаната от оспорващия теза, че преди издаване на акта и въз основа на събраните писмени доказателства, са установени относимите за случая факти и обстоятелства съгласно правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Действително по преписката са представени извлечение от Търговския регистър, Удостоверение изх. №АР-14-075/17.05.2018 г. на ОД на ДФЗ-Благоевград, Заявление вх. № 02-ОП-6500/384 от 28.05.2018 г. на ОД на ДФ"Земеделие"-Благоевград, подадено от А. А., в качеството му на управител на ГД"Струма"ЕООД, както и Заявление за подпомагане за 2018 г. от ГД"Струма"ЕООД, към което е приложена Декларация от 30.05.2018 г. От сочените доказателства се установява, че към 15.05.2018 г. жалбоподателят е регистрирал еднолично търговско дружество, което е регистрирано като земеделски стопанин с валидна регистрация до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. Със заявлението от 28.05.2018 г. управителят на дружеството А. А. е уведомил ОД на ДФЗ-Благоевград, че като физическо лице има одобрен ангажимент по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" от мярка 10 и моли този ангажимент да бъде прехвърлен на юридическото лице. Към заявлението за подпомагане подадено от ГД"Струма"ЕООД за 2018 г. е приложена декларация в която е посочено че същото е за плащане и се подава от юридическото лице като правоприемник на физическото лице. Видно от Приложение за плащане по мярка 10 "Агроекология и климат" 2018 г. заявление за плащане е направено по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство". По направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" заявление за плащане не е направено. Вярно е, че тези доказателства не са били обсъдени от административния орган, това обаче не следва да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като тези доказателства не променят фактическата обстановка респ. не налага формиране на други правни изводи и не води до издаване на административен акт с различно съдържание. Твърденията на жалбоподателят, че сочените доказателства установяват че физическото лице А. А. е прехвърлило стопанството си на едноличното дружество с ограничена отговорност поддържани и пред първата инстанция са неоснователни. Разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 7/2018 г. урежда възможността да се прехвърли стопанство подпомагано по реда на тази наредба, като приобретателят може да продължи прилагането на агроекологичните дейности до края на ангажимента, но това става при спазване на определени условия. Прехвърлянето на стопанството е юридически факт, който за да породи благоприятни за земеделския стопанин последици във връзка с финансовото подпомагане на дейността по мярка 10, е необходимо да бъде деклариран от прехвърлителят и приобретателят пред Областна дирекция "Земеделие". В този смисъл е специалното правило на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7/2015 г., както и общото правило на чл. 14, ал. 4 и ал. 9 от Наредба № 5/2009 г. Касае се за правна възможност, а не за задължение за приобретателя на стопанството да продължи агроекологичната дейност до края на петгодишния период, с оглед на което, наред с други обективни изисквания, е въведена процедура за писмено уведомяване чрез подаване на декларация по утвърден образец. Освен това според чл. 28, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г., Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява прехвърлителя и приобретателя за взетото решение в срок един месец от постъпване на декларацията в ОД на ДФЗ. От анализа на доказателствата е видно, че не е изпълнена процедурата по деклариране на факта на прехвърляне на стопанството и съответно липсва произнасяне от ДФЗ – РА, с оглед на което съдът счита, че не са осъществени предпоставките за продължаване на агроекологичните дейности от приобретателя ГД"Струма"ЕООД. За жалбоподателят е съществувало задължението да подаде заявление за плащане за процесния период в рамките на поетия ангажимент, а неизпълнението му е материалноправно основание за прекратяване на ангажимента. Приобретателят е депозирал на самостоятелно основание, като регистриран земеделски стопанин заявление за подпомагане/плащане за 2018 г. включително по процесната мярка, но друго направление. Такова е и съдържанието на заявлението на юридическото лице от 28.05.2018 г. където се сочи че е става въпрос за Мярка 10, с направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство". Макар че физическото лице А. А. и управителя на ГД"Струма"ЕООД са едно и също лице, те са различни правни субекти, със самостоятелна регистрация като земеделски стопани. Възражението на жалбоподателя за обратното е неоснователно. За пълнота на изложението, както и във връзка с доводите на касатора за нарушения на проведената процедура, е необходимо да се посочи, че липсата на декларация по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7/2015 не прави заявлението на приобретателя непълно по см. на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 5/2009 г. и за служителя в ОДЗ не е възникнало задължението по чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г. да му даде указания за отстраняване на допуснати непълноти в документите. С оглед на изложеното и при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящия състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По частната жалба Върховният административен съд, състав на пето отделение намира частната жалба за неоснователна. С обжалваното определение Административен съд-Благоевград е оставил без уважение искането на А. А. за изменение на съдебното решение, в частта в която частният жалбоподател е осъден да заплати на ДФ"Земеделие" разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. За да постанови своя акт съдът е приел, че присъдените разноски са съобразени с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и са съобразени с фактическата и правна сложност на делото. Определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата ако другата страна е ползвала такъв. Действително разпоредбата не предвижда изрично присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, но тази непрецизност е преодоляна с постановяването на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г., ОС на ВАС, съгласно което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Видно от мотивите на тълкувателното решение в случая субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Съгласно посочената разпоредба в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съответно сочената разпоредба предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение а именно Наредба за заплащането на правната помощ чл. 24 от която гласи, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В конкретния случай ответникът е представляван от юрисконсулт, който своевременно е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка, предвид фактическата и правна сложност на делото правилно административния съд е определил размера на 200 лв. Този размер отговаря на обема на извършената от юрисконсулта работа, съобразен е с предмета на спора и обусловения от него обем на проведената доказателствена дейност- по делото са проведени три съдебни заседания, в две от които процесуалния представител на ДФЗ е участвал активно. От същия е постъпила и молба-становище, с изложено подробно становище по депозираната жалба. С оглед на изложеното настоящия състав счита, че определението на Административен съд-Благоевград като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение