Решение № 1464 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11854/2008 г.

Решение № 1464 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11854/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоян Милев Милев, чрез пълномощника му адв. Панайотов, против решение № 258 от 23.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1752/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, V-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ОА-1213 от 26.07.2004 г. на кмета на община Пловдив (в решението е допусната очевидна фактическа грешка като годината на издаване на заповедта е посочена като 2007 г.), издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за определяне на имот пл. № 77, по стар кадастрален план от 1955 г. на "Втора Каменица", понастоящем попадащ в обхвата на действащия кадастрален и регулационен план на "Втора Каменица" от 1976 г., с площ от 24394 кв. м за изцяло застроен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата за частите от процесния имот - част II, от 560 кв. м, по букви ДЕЖЗД от скицата към първоначалното заключение на вещото лице Хр. Костадинов, както и за част I от 566 кв. м по букви АБВГА, поради необоснованост на изводите на съда за застрояване в тази част, съответно неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което се уважи жалбата за посочените части, които не са застроени. Ответникът - кметът на община Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че по делото е установено, че процесният имот попада в терен, представляващ УПИ I - Полиграфически комбинат и УПИ II - СПТУ Автотранспорт, като заема части от тях. Мероприятията, предвидени за двата имота са изцяло реализирани като са изградени Главен производствен корпус, цех за вестници, Битов корпус - изток и Битов корпус - север, цех за спомагателно производство, техническа работилница и складове, пречиствателна станция и навес, съответно учебен блок за 36 паралелки, с принадлежащата им инфраструктура, включваща и двете спорни зелени площи. При преценката на статута на последните, правилно съдът е приел, че липсата на предварителен план за озеленяване е без правно значение, тъй като тези площи са част от комплексното по своя характер изпълнено застрояване. Наред с това съгласно заключението на СТЕ, изготвено от инж. Рангел Коев, прието в съдебно заседание на 25.01.2008 г., съгласно действащия регулационен план на града за единичните УПИ, каквито са процесните, няма изработени отделни планове за озеленяване, защото по начало това са малки по размери площи, чието оформяне се решава конкретно за всеки УПИ съобразно неговото местоположение, застрояването и оградите на построените в него сгради. При тези данни обосновано и правилно първоинстанционния съд е приел, че цялата площ на двата имота е застроена и че заповедта на кмета по чл. 11 ал. 4 ППЗСПЗЗ, с която е прието същото, е законосъобразна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред Пловдивския окръжен съд, предмет на оспорване е заповед № ОА-1213 от 26.07.2004 г., издадена от кмета на община Пловдив, на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която е одобрен протокол на техническата служба за определяне на целият имот пл. № 77 по стар кадастрален план от 1955 г., за който е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, за определяне на целия имот за изцяло застроен. Не е имало спор по легитимацията на жалбоподателят като наследник на Йозо Ненов Зехтински, компетентността на органа и техническата служба на общината. Спорно е единствено наличието на свободни части от имота, за които да се издаде съответното удостоверение и скица, съответно приложението на закона в тази част. Във връзка с оплаквания в жалбата, че в имота са налице свободни площи, както и в изпълнение на указанията на ВАС в отменителното решение за отмяната на първото първоинстанционно решение по делото, Пловдивския окръжен съд е назначил тройна съдебно-техническа експертиза, със задача, съобразно указанията на ВАС. Допълнително е назначена и единична техническа експертиза. От неоспорените заключения на вещите лица е установено, че процесният имот, с първоначална площ от 24 394 кв. м е включен в границите на урбанизирана територия - кв. 34, като първоначално е попадал в парцел I с отреждане за комплексно жилищно строителство и в новопредвидена улица. С посочената регулация е бил предмет на отчуждаване, като са отчуждени и оценени 16200 кв. м, по реда на ЗПИНМ. За останалата площ липсват данни за отчуждаване. При последващото изменение на регулацията, кв. 34 е разделен на два квартала - 34 и 34а, разделени с новопроектирана улица, като целият кв. 34а е с едно отреждане - парцел (УПИ) I за полиграфичен комбинат, а кв. 34 е с отреждане парцел (УПИ) I за техникум. По отношение отчуждаването по реда на ЗПИНМ между същите страни е водено дело за отмяната му - адм. д. № 8/2000 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като с влязло в сила решение е прието, че отказът да бъде отменено отчуждаването на посочените 16 200 кв. м е законосъобразен. По отношение разликата от 8194 кв. м е поискана реституция по реда на ЗСПЗЗ от името на Йозо и Катерина Зехтински. В тази връзка е неоснователно искането на адв. Михайлова да се приеме, че искането за земеделска реституция е недопустимо. Посоченото не може да бъде предмет на произнасяне в настоящото производство. Същото е от компетентността на ОСЗГ като орган на поземлена собственост. Установено е, че върху имота, в терена на УПИ I - полиграфически комбинат е реализирано строителство на производствен корпус, битов корпус - изток, битов корпус - север, цех за спомагателно производство, работилници, складове, пречиствателна станция и навес. Върху терена, отреден за техникум е осъществено строителство на учебна сграда, а западната част на имота има построена ресторант. Съдът е възприел заключението на тройната техническа експертиза и е приел за установено, че от имота няма незастроени площи. Налице са посочените сгради, както и озеленена площ пред и в полиграфичния комбинат, която е прилежаща, оформя силуета на улицата, поради което мероприятията по плана са изпълнени. Освен това съгласно заключението на експерта Коев, съгласно действащия регулационен план на града за единичните УПИ, каквито са процесните, няма изработени отделни планове за озеленяване. Оформянето им се решава конкретно за всеки УПИ, съобразно неговото местоположение, застрояването и оградите на построените в него сгради. С оглед така установеното, Пловдивският окръжен съд е приел, че издадената заповед на административния орган е обоснована и законосъобразна, тъй като мероприятията по регулация са изцяло изпълнени, имотът е застроен, в това число и в частите, които са озеленени, тъй като същите са част от комплексните мероприятия, недопускащи незаетите части да бъдат определени като незастроени. Същите функционално обслужват строителството. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се повтарят възраженията, че спорните части от имота от 560 кв. м и съответно от 566 кв. м са свободни, тъй като площта им е озеленена, а такова мероприятие не е предвидено по застроителния и регулационен план. Липсва план за озеленяване. Частта от имота, до училището няма връзка с него, намира се извън неговата ограда, функционира като паркинг, поради което същите следва да бъдат определени като свободни от застрояване. Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице застрояване. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което е междинно производство, част от производството за реституция, се изследва само въпросът за фактическото застрояване на имотите, предмет на искания за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. В случая правилно е установено, че целият имот е застроен, с оглед изискванията на нормата на § 1в от ППЗСПЗЗ. В същата при условията на неизчерпателно изброяване са посочени строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. Това са всякакви постройки, съоръжения и други, реализирани във връзка с отрежданията по ЗРП. В случая строителните мероприятия в кв. 34 и 34а са комплексни по своя характер и реализираното озеленяване в двете спорни части е неразривна тяхна част. Съществуване на подобни площи е свързано с осигуряване на свободни пространства, свързани със самата експлоатация на обектите и е израз на градоустройственото предвиждане на специализираните органи по ТСУ, което не може да бъде ревизирано. Съдът е обсъдил доказателствата и напълно обосновано е приел, че са реализирани мероприятията по плана. Правилно съдът е възприел само констатациите от техническа страна на тройната техническа експертиза, а не се е позовал на заключенията на вещите лица при първото гледане на делото, които също е обсъдил, но за които ВАС в отменителното си решение е посочил, че не установяват пълноценно спорните факти. Що се касае до изводите в заключението на вещото лице Коев, то тези относно вида на изпълнените мероприятия и дали същите установяват наличие на застрояване са с правен характер и не са от компетентността на експерта, а само на съда. Правилно съдът е приел, че е налице строителство върху целия процесен имот. (Поради невъзможността да се установи, върху коя част от имота е осъществено отчуждаването по ЗПНИМ, съответно в коя част е претендираната земеделска реституция, съдът е обсъдил цялостно застроителните мероприятия относно целия имот.) Съдът правилно е приложил закона. В конкретния случай реализираното строителство безспорно е от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като мероприятието е комплексно - включва както сгради, така и съоръжения - съпътстваща инфраструктура, озеленяване. Последното не може да се възприеме като свободна площ, тъй като застрояването по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. В касационната жалба е допуснато смешение на озеленяването като самостоятелно отреждане по плана, каквото в случая безспорно не е налице и създаването на зелени площи като част от едно комплексно строителство. В настоящия случай озеленените площи са части от строителството на полуграфичния комбинат и построения училищен комплекс, които именно са мероприятията по плана. Не са налице сочените в касационната жалба пороци. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение