Решение № 1480 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3129/2007 г.

Решение № 1480 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3129/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 234 от ГПК (отм.). Образувано е по молбата на Я. М. Ч. от гр. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 201 от 30 декември 2004 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Б. за 2003 г. В молбата се сочи, че през м. април 2007 г. молителката разбрала, че спрямо ищцата по цитираното дело има влязло в сила решение, с което Л. К.е призната за собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот, а молителката била осъдена с атакуваното решение да й заплаща наем и обезщетение за целия апартамент. Решението се атакува в частта му, с която молителката е осъдена да заплаща неплатен наем, обезщетение за лишаване от ползване, месечно обезщетение за лишаване от ползване до влизане в сила на решението за предаване на имота и направените от ищцата разноски по делото. Като основание за допускане на отмяната се сочат хипотезите на чл. 231, ал. 1 б. "а" и "в" от ГПК (отм.). Ответницата в отговор по смисъла на чл. 232, ал. 4 от ГПК (отм.) изтъква, че молбата е неоснователна, защото тя е искала заплащането на наем в качеството й на собственик, а всеки от съсобствениците има право да управлява съсобствената вещ, както и да получава плодовете й. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, предявена е от лице, имащо интерес от исканата отмяна и е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.). Относимите обстоятелства по спора са следните: Ответницата предявила срещу молителката искове за предаване владението на апартамент, заплащане на неплатен наем, обезщетение за лишаване от ползване за периода 1 май 2003 г. - 30 октомври 2003 г. и обезщетение за лишаване от ползване от 1 ноември 2003 г. периодично плащане до предаване на владението, ведно със законните лихви за всяка от претендираните суми. С атакуваното решение исковете били счетени за основателни. Претенциите си ищцата обосновала със сключен между нея и молителката договор за наем на недвижимия имот от 10 март 2001 г. С решение № 437 от 20 март 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. Б. за 2006 г., влязло в сила на 11 април 2007 г., спрямо Л. П. К. било прието за установено, че В. И. А., С. И. С. и Софка К. Б. притежават по 1/4 идеална част от процесния апартамент. Молбата за отмяна е неоснователна. За да може да се приложи правилото на чл. 231, б. "а" от ГПК (отм.), е необходимо представените от молителката писмени доказателства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да представи пред инстанцията по същество и същите да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявените от ищцата искове за заплащане на наем и обезщетения. Представеното пред съда съдебно решение не би променило извода на съда за основателността на исковете за наем и обезщетения. Със съдебното решение е прието по отношение на ответницата по отмяната в отношенията им с В. И. А., С. И. С. и Софка К. Б., че тя е собственица на процесния апартамент заедно с посочените лица при равни дялове за всеки от тях. Този факт обаче не може да стане основание за достигане на друг извод по разгледаните искове по отношение на молителката, която е наемателка на апартамента, защото всеки от съсобствениците на вещта може да я отдава под наем и да получава доходите от цялата вещ, като останалите съсобственици имат възможност да претендират съответната част от тях по реда на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. Обстоятелството, че с нотариално заверена декларация от В. А. и С. С. се изтъква, че нямат претенции към молителката, не отменя правилото за управлението на съсобствената вещ от кой да е от съсобствениците при липса на разпределение на правото на ползване. Ето защо следва да се приеме, че представените доказателства не са от съществено значение за изхода на делото между страните в производството по отмяна, поради което не е налице основанието за отмяна, визирано в чл. 231, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Макар и да не е развито точно съображението на молителката за наличие на основанието по чл. 231, ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.), следва да се приеме, че то е неоснователно. Отмяна по посочения ред се допуска в случаите, когато атакуваното решение е основано на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено. От представените доказателства става явно, че молителката поддържа втората предложена хипотеза - решението е основано на постановление на съд, което в последствие е било отменено. От представените документи обаче не може да се изведе наличието на посочената хипотеза. Посоченото решение между ответницата и трети за спора лица не представлява по естеството си акт на съд, който в последствие е бил отменен. Няма и данни за наличие на документ, който по надлежния ред да е признат за подправен. Ето защо и в тази си част молбата за отмяна е неоснователна. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение