Решение № 1920 от 21.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 11 от 05.04.2022г., постановено по адм.д. 673/2021г., Административен съд - Русе, е отхвърлил жалбата на Х. Илиев от гр.Русе, [ЕГН] , против ревизионен акт Р 03001820007765 091 001/05.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, изцяло потвърден с решение 235 от 19.10.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна, относно определените с РА задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2014, 2015, 2017, и 2019г. общо в размер на 16 992,00лв. главница и лихви за забава в размер на 8 560,45лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП-София разноски по делото в размер на 1 296,57лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Х. Илиев от гр.Русе, [улица], [адрес], [ЕГН], чрез процесуалния му представител адв.Ц. Попова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Русе е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени на Административен съд Русе и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт в обжалваната му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по тази касационна жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт З. Енев взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на Х. Илиев от гр.Русе против ревизионен акт Р 03001820007765 091 001/05.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, изцяло потвърден с решение 235 от 19.10.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна, относно определените с РА задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2014, 2015, 2017, и 2019г. общо в размер на 16 992,00лв. главница и лихви за забава в размер на 8 560,45лв. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните в хода на същата доказателства, съставеният ревизионен доклад, констатациите на съставения ревизионен акт за наличие на хипотеза па чл.122,ал.1,т.2 и 5 ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и задълженията за данък общ доход за съответните данъчни периоди, проведеното административно оспорване пред директора на Д ОДОП Варна, при което установените задължения са потвърдени. Съдът е възпроизвел и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза / л.107 и сл. от първоинстанционното дело/, както и ангажираните писмени и гласни доказателства. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основание за неговата отмяна. С оглед становището на жалбоподателя като основен спорен въпрос между страните е определено обстоятелството какво следва да бъде началното салдо към началото на ревизираните периоди 01.01.2014г. Решаващият съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя , че той е разполагал със сумата от 350 000лв. с произход направено дарение от неговия син. Систематизирани мотивите на административния съд в тази насока се свеждат до следното: - 1.Не е доказано от събраните по делото доказателства дарителят И. Иванов да е разполагал в наличност със сумата от 350 000лв., с произход банкови ипотечни кредити, за да дари същата на своя баща. 2. Липсват доказателства такава сума да е била налична и съхранявана от дарителя към 04.09.2012г. 3. Представеният в ревизионното производство договор за дарение е частен диспозитивен документ, който не се ползва с обвързваща доказателствена сила, същият няма и достоверна дата по смисъла на чл.181,ал.1 ГПК, за да се приеме, че сумата е предадена. 4. Предвид наличието на родствена връзка не могат да бъдат кредитирани показанията на дарителя И. Иванов, и същите са част от защитната теза на жалбоподателя. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че посочената сума има за произход сключени договори за отпускане на банков кредит, т.е. става въпрос за целеви кредити и използването им за други цели съставлява неспазване на договорните отношение и увреждане на кредиторите. 5. Като относими към този въпрос следва да бъдат посочени и мотивите на съда за невъзприемане на заключението на съдебно-счетоводната експертиза /стр.9 от решението/. 6. Като самостоятелен аргумент е посочено и обстоятелството, че в представените от ревизираното лице декларации по чл.124,ал.3 ДОПК не е посочено като източник на доход сумата от 350 000лв., което е косвено доказателство, че съставеният договор за дарение от 04.09.2012г. и разписка за получена сума са съставени да подкрепят защитната му теза. На основание изложеното е прието, че началното салдо към 01.01.2014г. възлиза на 0,00лв. и констатациите на ревизионния акт за отделните години за наличие на превишение на изразходваните парични средства над доходите, не са опровергани. Направен е краен извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен относно установените задължения за данък по ЗДДФЛ, като констатациите на ревизиращите органи не са оборени от данъчно-задълженото лице. Решението на Административен съд Русе е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Х. Илиев се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните оплаквания на касатора са насочени срещу изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява налично първоначално салдо в размер на 350 000лв. с произход договор за дарение от 04.09.2012г. На отделен ред се правят оплаквания за неправилност на изводите на решаващия съд, че са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Правят се е и оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с некредитиране на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съответно за некредитиране на показанията на свидетеля И. Иванов. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е положил усилия за да установи фактическата обстановка по спора, възпроизвел е подробно събраните доказателства в хода на делото и на ревизията, констатациите на органа по приходите в съставените ревизионен доклад и ревизионен акт, тези в решението на директора на Д ОДОП Варна. Съдът е дал тълкуване на т.н. особени ревизии по чл.122 и сл. от ДОПК при кои хипотези се провеждат, каква е доказателствената сила на съставения ревизионен акт, как се разпределя доказателствената тежест и прочие. Изложеното в тази насока се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК и не следва да бъде преповтаряно. Настоящата съдебна инстанция намира за обосновани на фактите по делото и закона изводите на административния съд, че са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.2 и 5 ДОПК, обуславящи провеждането на ревизията по особения ред. Съгласно чл.122,ал.1,т.2 и т.5 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: 2. налице са данни за укрити приходи или доходи; и т.5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл.221,ал.2 АПК и мотивите на първоинстанционния съд защо не намира за доказано твърдението на жалбоподателя, че към 01.01.2014г. е притежавал сумата 350 000лв. получена в дарение от сина му И. Иванов. В допълнение на изложените аргументи от административния съд, следва да бъде посочено и следното: Както и друг път е посочвал в решенията си настоящия състав, обичайно подобен род актове между роднини не се сключват в писмена форма. Съставянето на нарочен договор и разписка за предаване на парите в случая водят по-скоро до извод, че същите са новосъздадени за подкрепа на защитната тезата на страната. Доказателство в тази насока е обстоятелството, че сумата в посочения размер и произход не е посочена от ревизираното лице в подадената от него декларация по чл.124,ал.3 ДОПК. Отделно от това по делото няма ангажирани доказателства, как е била съхранявана въпросната сума за времето от дарението /04.09.2012./ до 01.01.2014г./началото на ревизирания период/, че не е била използвана и прочие. Следва да бъдат споделени и доводите на първоинстанционния съд/съответно на органа по приходите/, че дарителят И. Иванов не е разполагал в наличност с посочената сума, за да може да дари същата на баща си. Както няма житейска логика суми по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, да стоят налични по банкова сметка и да не бъдат усвоявани/каквито доводи се съдържат в касационната жалба/, така няма и житейска и икономическа логика подобни договори да бъдат сключени абстрактно и самоцелно а не за закупуване на конкретен недвижим имот. Обстоятелството, че в нотариалните актове не е отбелязано, че част от заплатената продажна цена е с произход банков кредит, не означава, че сумите по банковите кредити не са усвоени и са били налични, за да могат да бъдат дарени впоследствие. В приложеното като доказателство решение от 13.10.2020г. на Районен съд Русе по гр.д. 1677/2020г. /л.103 106/ от първоинстанционното дело/ се съдържат мотиви, че И. Иванов е имал задължения по множество кредити, поради което за придобиване на два от имотите кредитите са отпуснати на чуждо име, и е ползвал чужда банкова сметка за да обслужва кредитите си. Впоследствие тези имоти /дарени от него на майка му/, са били продадени, за да бъдат погасени задълженията по ипотечните кредити. При тези доказателства няма как да бъде прието, че към 2012г. дарителят е притежавал в наличност сумата от 486 630,30лв., каквито изводи е направил експерта по счетоводната експертиза, за да може от тях да дари на бащи си 350 000лв. По тази причина първоинстанционният съд правилно не е кредитирал както показанията на разпитания като свидетел дарител, така и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, излагайки надлежни мотиви, като оплакванията на касатора, че това съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не могат да бъдат споделени. Следва при условията на чл.221,ал.2 АПК да бъдат и споделени и изводите на административния съд за доказаност на констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.2 и 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Русе е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Х. Илиев и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическото лице, в състав на което влиза ответната по жалбата Д ОДОП Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 694,19лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,