Решение № 40 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4540/2021 г.

Решение № 40 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4540/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Образувано е по молба на ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура"-Управление на движението на влаковете и гарова дейност-София за отмяна на влезли в сила решение № 463079 от 2.8.2018 г. по гр. д. № 46673 по описа за 2017 г. на СРС, 156 състав, решение № 6575 от 19.09.2019 г. по в. гр. д. № 15389 по описа за 2018 г. на СГС, II "Б" въззивен състав, определение № 34 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 77/2020 г. по описа на III ГО на ВКС, определение № 81 от 10.03.2020 по гр. д. № 77/2020 г. по описа на III ГО на ВКС и определение № 158 от 12.06.2020 г. Молителят твърди, че след влизане в сила на тези съдебни актове е постановено решение за отмяна на решението по трудовия спор за отмяна на дисциплинарното наказание на служителя. Това ново обстоятелство е от съществено значение за делото, а освен това решенията и определенията, чиято отмяна се иска, са основани на отмененото решение, поради което счита, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за тяхната отмяна. П. С. П. счита, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното: Производството, по което са постановени съдебните актове, чиято отмяна се иска, е образувано въз основа на искова молба на П. С. П. срещу ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура"-Управление на движението на влаковете и гарова дейност-София, за заплащане на 4230, 40 лв. обезщетение при пенсиониране на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, 65,94 лв. лихва за забава върху това обезщетение, сумата 1680 лв. представляваща паричната равностойност на ваучери за безплатна храна за периода от декември 2014 г. до март 2017 г. и 26,19 лв. законна лихва върху тази парична равностойност. В исковата молба е посочено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 367 от 20.11.2014 г. за дисциплинарно уволнение, но тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение. В двуседмичен срок ищецът е се е явил в предприятието и със заповед № 1059 от 10.04.2017 г. е бил възстановен на заеманата длъжност, считано от 11.04.2017 г. След това трудовото правоотношение е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с акт № 19.04.2017 г. Молбата за отмяна на съдебните актове почива на обстоятелството, че влязлото в сила съдебно решение за отмяна на дисциплинарното уволнение е отменено с решение № 101 от 18.06.2020 г. по гр. д. № 4853 по описа за 2019 г. на IV ГО на ВКС на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК - поради влязла в сила присъда, установяваща дисциплинарното нарушение. При новото разглеждане на делото искът за отмяна на дисциплинарното уволнение и за възстановяване на ищеца на предишната длъжност е отхвърлен с решение № 6.11.2020 г. по в. гр. д. № 5657 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II "В" въззивен състав. Постановената срещу ищеца присъда, решението за отмяна на първоначалното съдебно решение и решението за отхвърляне на иска за отмяната на дисциплинарното уволнение не представляват обаче нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Те се отнасят до спора за законността на дисциплинарното уволнение, а не до дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и паричната равностойност на ваучерите за безплатна храна. Не може да се приеме също, че е осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Решението за присъждане на обезщетението и паричната равностойност на ваучерите не е основано на решението за отмяна на дисциплинарното уволнение и за възстановяване на ищеца на предишната длъжност, което впоследствие е било отменено. Действието на съдебното решение, с което работникът или служителят се възстановява на предишната длъжност се изчерпва с акта за възстановяване, издаден от работодателя, както е в настоящия случай. Възстановеното трудово правоотношение отново е прекратено, но на друго основание-поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Именно това последващо прекратяване на трудовото правоотношение е основанието за предявените претенции, по които са постановени съдебните актове. Върху това основание отмяната на съдебното решение, с което е прогласено за незаконно дисциплинарното уволнение и ищецът е бил възстановен на предишната длъжност, вече няма отражение. Дисциплинарното уволнение, независимо дали е било законно, е произвело действието на прекратяване на трудовото правоотношение/чл. 335, ал. 2 от КТ/. След това съдебното решение за възстановяване на предишната длъжност също е породило своя ефект, който вече не може да бъде отменен с обратна сила. Такава обратна сила на решението за отмяна процесуалният закон/чл. 303 и сл. от ГПК/ не предвижда. Следователно не е възможно вече да се възстанови състоянието, при което дисциплинарното уволнение е законно и то поражда прекратяване на трудовото правоотношение, а не прекратяването на друго основание. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна на влезлите в сила съдебни актове е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение