Решение № 4578 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1633/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Гвиасда, гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. Ю. Данова, против решение 1737/08 декември 2023 г., постановено по адм. д. 2550/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от кмета на район Одесос при Община Варна. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Гвиасда, против заповед 186 от 19 октомври 2022 г. на кмета на район Одесос при Община Варна, с която е наредено в срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта да се премахне строеж Надстройка на жилищна сграда с идентификатор 10135.1.305.1, находящ се в имот с административен адрес гр. Варна, от Б. Гвиасда. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че предмет на оспорената заповед е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, извършен без редовно издадени строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, изпълнен е и в нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, която въвежда изискване в съсобствен урегулиран поземлен имот да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е и, че предвид годината на изграждане на строежа след 11 април 2007 г. към него не са приложими разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което същият не е търпим строеж и като такъв подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. По делото безспорно е установено, че процесния строеж, представляващ: Надстройка на жилищна сграда с идентификатор 10135.1.305.1, находящ се в имот с административен адрес гр. Варна, , е извършен без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. По делото не е представено и доказателство за съгласие на останалите съсобственици или отстъпено право на строеж от тях за извършеното надстрояване и увеличаване на обема на жилищната страда, каквито се изискват по чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Не е спорно и това, че така както е описана в КА 4 от 07 юли 2022 г. и по заключението на приетата СТЕ, тази надстройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Поради това правилен е изводът на съда, че процесният строеж е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при което кметът на район Одесос при Община Варна е разполагал с делегирани правомощия по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да издаде процесната заповед за премахването му. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че строежът не е търпим, тъй като е изграден извън времевите рамки, визирани в § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователно е оплакването, че съдът е постановил неправилно решение, като е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като в същата липсва индивидуализация на посочения за премахване строеж. Това възражение е неоснователно. Строежът е идентифициран както в административния акт, така и КА, а именно строеж Надстройка на жилищна сграда с идентификатор 10135.1.305.1, находящ се в имот с административен адрес гр. Варна, , така и от вещото лице, по изслушаната и приета в съдебно заседание СТЕ. Освен това съдът не е компетентен да извършва проверка за целесъобразността на административния акт, поради което подобни доводи в касационната жалба са недопустими. Ако се има предвид съответствието на акта с целта на закона, тази проверка е извършена от съда в контекста на цялостния контрол за законосъобразност по основанията на чл. 146 АПК, проведен в изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 АПК, за което са изложени надлежни мотиви. Същите следва да бъдат споделени. По всички тези оплаквания, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При тези обстоятелства, правилно е прието, че процесната заповед е законосъобразно издадена. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 НБПП, приложими на основание чл. 144 от АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав