Решение № 6655 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2011 г.
ВАСI отделение10.05.2012 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2958 от 16.06.2011 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 7175/2010 г. в частта, в която е прогласена нищожността на ревизионен акт № 1001097/29.06.2010 г., потвърден с решение № 1292/13.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-София в частта за установените задължения по ЗДДС за периода 01.04.-30.04.08 г.; 01.08-31.08.08 г.; 01.11-30.11.08 г., 01.03.-31.03.09 г., 01.04.-30.04.2009 г., 01.07.-31.07.2009 г., 01.12.-31.12.09 г. и по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2009 г., и в частта, в която дирекцията е осъдена за заплащането на разноски в полза на жалбоподателя. ВРЪЩА делото на административния съд за решаването му по същество. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6655 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-София против решение № 2958 от 16.06.2011 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 7175/2010 г. в частта, в която е прогласена нищожността на ревизионен акт № 1001097/29.06.2010 г., потвърден с решение № 1292/13.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-София в частта за установените задължения по ЗДДС за периода 01.04.-30.04.08 г.; 01.08-31.08.08 г.; 01.11-30.11.08 г., 01.03.-31.03.09 г., 01.04.-30.04.2009 г., 01.07.-31.07.2009 г., 01.12.-31.12.09 г. и по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2009 г. и в частта, в която дирекцията е осъдена за заплащането на разноски в полза на жалбоподателя. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната му част. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е тълкувал закона, както и неправилно е преценил събраните по делото доказателства, касаещи компетентността на органа, възложил ревизията и органа, издал РА. Също така се поддържа, че съдът в нарушение на служебното начало, не е указал необходимостта от представяне на доказателства за отсъствието и заместването на Соня Костадинова. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на РА в отменената му част. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - "Елима 10" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание от пълномощника му. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, в резултат на което е направил необоснования извод за нищожност на РА в прогласената за това част. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира следното: Съдът е прогласил частично нищожността на РА приемайки, че ревизията е възложена и ревизионният акт е издаден от лице, което не притежава необходимата териториална и материална компетентност. За да приеме това, съдът е установил, че длъжностните лица, възложили ревизията и издали РА са с място на работа в гр. Благоевград, а ревизираният субект е със седалище в гр. София. Съдът е отбелязал, че по делото не са налице доказателства, че Соня Костадинова-издала заповедта за възлагане на процесната ревизия е определена от директора на ТД на НАП-София град за компетентен орган по чл. 112 от ДОПК, както и доказателства, че към момента на издаване на заповедта за определяне на компетентния орган за издаване на РА, Соня Костадинова е отсъствала. Посочено е също така, че и РА е издаден от орган по приходите, който не притежава компетентността да издава такива на лица, намиращи се извън съответната ТД. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно. Тълкуването във връзка една с друга на разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК вр. с чл. 7 от ЗНАП, в конкретния случай води до извода, че за да е компетентен, органът, възложил ревизията следва да е в щата на ТД-София, да е оправомощен от териториалния директор на ТД -София за издаването на заповед за възлагането на ревизия и да е измежду органите, посочени в чл. 7 от ЗНАП. Всички тези обстоятелства са налице в конкретния случай. Органът, възложил ревизията е началник сектор"Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП София, т. е. изпълнени са изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и чл. 8, т. 3 от ДОПК. Видно от заповед № РД-01-6 от 05.01.2010 г. на директора на ТД на НАП-София (представена с касационната жалба) е, че Соня Костадинова- началник сектор "Ревизии" - ИРМ - Благоевград е орган, определен от териториалния директор за възлагане на ревизиите, т. е. изпълнена е и предпоставката на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Следователно, заповедта за възлагане на процесната ревизия № 1001097/11.02.2010 г. е издадена от компетентен орган. Заповедта за определяне на компетентен орган № К 1001097/07.06.2010 г. е издадена от компетентен орган. Видно от Заповед № РД-01-6 от 5.01.2010 г. на директора на ТД-София е, че Елена Витанова, заемаща длъжността - началник сектор "Ревзии" е определена като заместник, който да изпълнява правомощията на орган за възлагане на ревизии в периода на отсъствие на титуляра-Соня Костадинова. Видно от представената с касационната жалба- заповед № 356.12/31.05.2010 г. на директора на ТД-София е, че към 7.06.2010 г. Соня Костадинова е в платен годишен отпуск и е замествана от Елена Витанова. Ревизионният акт е издаден от Божанка Златанова-старши инспектор по приходите. Видно от заповед № 305/30.12.09 г. на териториалния директор на ТД-София е, че Божанка Златанова е служител в ТД на НАП-София. Въз основа на ЗОКО, Божанка Златанова е оправомощена с издаването на РА. По изложените по-горе съображения следва изводът, че процесната ревизия е възложена от орган по приходите, притежаващ териториалната и материална компетентност за това, както и че РА е издаден от орган по приходите, притежаващ териториалната и материална компетентност за това. Като е стигнал до изводи, различни от направените, административният съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество. Воден от горното, Върховният административен съд