Решение № 4345 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2008 г.

Решение № 4345 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Добрич, против решение № 141 от 20.10.2008 г. по адм. дело № 536 / 2007 г. на Добричкия административен съд, с което е отменена заповед № РД-09-781 / 28.11.2007 г. на Директора на РЗОК - Добрич. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и неправилно прилагане на Приложение № 17 към НРД , 2006 г. в частта за КП № 215. Ответникът "МБАЛ - Добрич" АД, гр. Добрич, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Добричкия административен съд е заповед № РД-09-781 от 28.11.2007 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Добрич, в частта за наложените на "МБАЛ - Добрич" АД санкции - финансови неустойки с общ размер 12 600 лв. - за несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, състоящо се в прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация по съответната клинична пътека и неизвършена медицинска дейност от алгоритъма на клинични пътеки № 1, № 61, № 104 и № 215. Решението на Добричкия административен съд е постановено при правилно прилагане на чл. 75, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в частта, с която оспорената заповед е отменена за наложените санкции по т. III, IV, V, VI и VII - финансови неустойки с общ размер 3780.00 лв. Съдът законосъобразно е приел, че непроизнасянето на арбитражната комисия по подадените възражения срещу констатациите на лекарите- контрольори съставлява процесуална пречка за издаване на заповед за прилагане на санкции. Изложеният в касационната жалба довод за добросъвестно поведение от страна на съответните длъжностни лица на РЗОК - Добрич, които са препратили на арбитражната комисия всички постъпили възражения от проверения изпълнител на медицинска помощ, са без правно значение. На основание чл. 242, ал. 2 от НРД, 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.) произнасянето с решение от арбитражната комисия е задължително в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е оспорил констатациите на лекаря-контрольор. След като е установил, че с решението си арбитражната комисия не се е произнесла по оспорените констатации относно КП № 61 и КП № 104, Директорът на РЗОК - Добрич е следвало да изиска издаване на допълнително решение. При неприключило производство по оспорване на констатациите на лекарите- контрольори пред арбитражната комисия не са налице изискваните процесуални предпоставки от чл. 243 и чл. 254 от НРД, 2006 г. за издаване на заповед за прилагане на санкции. Решението на Добричкия административен съд е постановено при правилно прилагане на чл. 75, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в частта, с която оспорената заповед е отменена за наложените санкции по т. I и т. VII- финансови неустойки в размери съответно от 3240 лв. и 180 лв. - за нарушения на лечебно-диагностичния процес на КП № 1 "Исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза", и по т. IХ - финансова неустойка в размер на 5400 лв. - за нарушение на лечебно-диагностичния процес по КП № 215 "Оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник". След като е подложил на обсъждане заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи, съдът обосновано е приел, че хоспитализацията по 18 бр. ИЗ (истории на заболяването) по КП № 1 е била извършена при наличие на мозъчно-съдова патология с данни за исхемичен мозъчен инсулт, а по 1 бр. ИЗ пациентката е била адекватно контролирана във връзка с придружаващото заболяване "захарен диабет". По отношение на КП № 215 съдът законосъобразно е кредитирал заключението на вещото лице - лекар ортопед-травматолог, съгласно което неприлагането на рентгеновите плаки по 30 бр. ИЗ не е нарушило лечебно-диагностичния процес. Касационните доводи за съществени нарушения на съдо- производствените правила за събиране на доказателства и за неправилно прилагане на Приложение № 17 към НРД, 2006 г. в частта за КП № 215 са неоснователни. Въпросите във връзка с извършването на дейностите, установени в диагностично-лечебния алгоритъм на всяка клинична пътека съгласно Приложение № 17, изискват специални знания из областта на медицината. Преди изслушване на вещите лица и приемане на заключенията им съдът е изпълнил задължението по чл. 160 от Гражданския процесуален кодекс (отм.) да им напомни отговорността пред закона за даване на неверни или заинтересовани заключения. По делото няма данни, че вещите лица са действали пристрастно и са дали неверни заключения, за да бъдат изискани допълнителни изследвания или да бъдат назначени други вещи лица. Относно алгоритъма на КП № 215 следва да се отбележи, че липсва изискване за прилагане на рентгеновите плаки. Не е установено нарушение и на текст от Медицински стандарт "Образна диагностика", задължаващ изпълнителя на болнична помощ да прилага плаките към документацията. Следва да се отбележи поддържаното от лечебното заведение становище за извършване и документирането на всички задължителни медицински дейности, вкл. образните изследвания, от лечебно-диагностичния процес по КП № 215. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която оспорената заповед е отменена в частите по т. I - VII и по т. IХ. Не са налице и основания за изменение на съдебното решение в частта за присъдените разноски в полза на лечебното заведение в размер на 1041 лв. и по сметка на съда - в размер на 360 лв. за възнаграждения за вещите лица. Решението на Добричкия административен съд е постановено по непредявена жалба и следва да бъде обезсилено в частта, с която оспорената заповед е отменена за наложената санкция по т. VIII - финансова неустойка в размер на 900 лв. В мотивите на решението си съдът е констатирал, че в тази част актът не е бил обжалван и не е обсъждал законосъобразността на наложената санкция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,