Решение № 7142 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5326/2016 г.

Решение № 7142 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5326/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Зам. директора на ТД на НАП П., чрез юрк. Зл. Хаджийска, против Решение № 99 от 28.03.2016 г. на Административен съд С. по адм. д. № 288 по описа за 2015 г., с което по жалба на "Елинор 2002"ООД, със седалище и адрес на управление в курортен комплекс "П.", е отменена Заповед № 143054-F-153590 от 21.03.2015 г. на заместник директора на ТД на НАП П., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 186, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото не държи сметка за значението на принудителни административни мерки като процесните за събирането на публичните вземания, което е изложено в мотивите на процесната заповед във връзка с изложените фактически констатации за неиздаване на документ от фискално устройство при плащане в брой на услуги. В акта има мотиви и относно срока на наложените мерки. Този срок не е необходимо да е свързан с всяка от мерките, защото законът допуска те да се налагат едновременно. Необосновано съдът приел, че заповедта е издадена без изясняване на всички факти и обстоятелства за случая. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба "Елинор 2002" ООД, чрез адв. Б. Печилкова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната адмиинстративна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С оспорената пред АС Заповед на дружеството-адресат е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - Хотел "Елица" в к. к. "П.", без да е посочен срок на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като на основание чл. 187, ал. 1 от същия закон е забранен достъпът до обекта. За да мотивира заповедта си, административния орган е основал акта си на резултата от извършена оперативна проверка на 3.02.2015 г., документирана с протокол, на обекта, стопанисван от дружеството, с която е установено неиздаване на фискална касова бележка при плащане в брой на предоставена услуга. В заповедта е посочено, че при извършена съпоставка на плащания с карта чрез ПОС Терминал и отразените суми във фискалното устройство, въведени и работещи на рецепцията в хотела се е установило, че на 2.02.2015 г. е заплатена сума в размер на 572 лева, за която не е издаден в момента на плащането фискален бон от въведеното и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. В протокол за извършена проверка серия АА, № 0203843 от 3.02.2015 г. е посочено, че в обекта има ПОС Терминал. Посочено е, че при съпоставка на отразените суми на фискалното устройство се установи, че са извършени плащания с дебитни и кредитни карти за дати 27.12.2014 г., 1.02.2015 г., 2.02.2015 г. и 3.02.2015 г. на които дати няма регистрирани продажби на фискалното устройство. О. И. от Разплащателна сметка в ВGN № 14 от 4.02.2015 г. е видно, че жалбоподателят е получил сума в размер на 572.00 лева на 1.02.2015 г. При тези факти, съдът е приел, че макар да е издадена от компетентен орган, процесната заповед не отразява ясни фактически и правни основания за издаването й, което основание за незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в мотивите на оспорената заповед не са изяснени фактическите основания за издаването й като е съдът е изтъкнал неяснотата относно точната дата, на която е установено извършването на административното нарушение по неиздаване на фискален бон при плащане в брой на предоставена услуга. В заповедта е посочена дата 2.02.2015 г., а от приетото като доказателство Извлечение от Разплащателна сметка в ВGN № 14 от 4.02.2015 г. е видно, че дружеството е получило сума в размер на 572.00 лева на 1.02.2015 г. и тогава е следвало да издаде фискален бон. Обосновано съдът е приел, и че липсва яснота относно срока за налагане на ПАМ, при положение че мерките са две и не са изложени конкретни мотиви защо се налага именно този срок. Изложеното е достатъчно да мотивира законосъобразен извод за издаване на оспорения административен акт при пороци, налагащи отмяната му. Оспореното решение следва да остане в сила, а на ответника - да се присъдят сторените разноски в касационното производство, доказани в размер на 200 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение