Решение № 367 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5182/2010 г.

Решение № 367 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5182/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). С решение № 10 от 24.02.2010 г., постановено по адм. д. № 7789/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ) е отхвърлена жалбата на Цветан Огнянов Бакърджиев от гр. Пирдоп, Софийска област, срещу заповед № 2212/785/09 от 25.09.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Изземване на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство" (СУМПС), на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. Недоволен от решението, Цветан Бакърджиев го обжалва в срок, релевирайки доводи за неправилност поради допуснати от решаващия съд нарушения на правораздавателната му дейност, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Развиват се съображения, че едно от описаните в обстоятелствената част на заповедта наказателни постановления не е влязло в сила поради обжалването му, поради което лимитът на предоставените контролни точки не е изчерпан, респ. не е налице възприетото от органа основание за изземване на СУМПС. Ответникът - началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 6 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 21.04.2005 г. - 25.06.2008 г. С изчерпване лимита на контролните точки, Бакърджиев е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "Изземване на СУМПС". Решението е правилно. Съгласно чл. 4 от действалата към датите на част от извършените нарушения на правилата на движение по пътищата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Аналогично е предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от актуалната Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.). Въз основа на описаната нормативна рамка, относима към спорното правоотношение, първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод, че са обективирани предвидените по закон материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд с приложените към административната преписка писмени доказателства, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Неоснователно е възражението за липса на възприетото фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради обстоятелството, че едно от описаните в акта НП (№ 28659/19.03.2008 г. на зам.-началника на ОПП-СДП) не е влязло в законна сила, т. к. спорът за законосъобразността му е висящ пред Софийския районен съд и е предмет на производството по НАХД № 12280/2009 г. на НО, 22-ри състав. Доводът за нарушение на материалния закон при преценка наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ, жалбоподателят обосновава с факта, че с посоченото НП са му отнети 10 контролни точки и при положение, че то не е породило правните си последици, не може да се счете, че е загубил правоспособността на водач на МПС. Така поддържаното оплакване е неоснователно. Посочените в заповедта за прилагане на ПАМ наказателни постановления са общо 8 на брой, като съдът е обсъдил само представените към преписката 6 от тях, а именно: НП № 30518/21.04.2005 г., НП № 37992/25.04.2005 г., НП № 24734/8.03.2006 г., НП № 2215/1017/8.03.2007 г., НП № 81340/25.06.2008 г. и спорното НП № 28659/19.03.2008 г. Сборуването на отнетите контролни точки по така описаните НП възлиза на 60 (16+2+10+16+6+10). Дори с приспадане на 10-те точки, отбелязани в обжалваното НП, броят им надхвърля лимита от 39 контролни точки за отчет на извършените нарушения на ЗДвП, поради което преценката на АССГ, че е осъществен съставът на чл. 157, ал. 1 с. з., вр. с чл. 2 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г., е правилна. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. В този смисъл виж: решения по адм. д. № 10098/2007 г., адм. д. № 8978/2008 г. и др. на настоящата инстанция. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АССГ, обжалваното решение следва да остане в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,