Решение № 13275 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9712/2010 г.

Решение № 13275 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9712/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на адвокат-пълномощника на Алексей Григоров Узунов от гр. Бургас, за отмяна на влязлото в сила решение № 23 от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1018 по описа за 2009 г. на Административен съд - София - град и на оставилото го в сила решение № 13509 от 12.11.2009 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 6707/2009 г. на Върховния административен съд. В молбата за отмяна се твърди, че е налице ново обстоятелство, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което се удостоверява с представено ново писмено доказателство, с което молителят е могъл да се снабди след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. В потвърждение на изложеното представя присъда № 45 от 19.02.2010 г., постановена по ВНОХ № 75/2009 г. на Бургаския окръжен съд, със заверка, че е влязла в сила на 18.06.2010 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице пълно тъждество във фактическата обстановка установена от наказващия орган, послужила като основание за налагане на дисциплинарното наказание и фактическата обстановка, установена с присъдата, с която молителят е признат за невинен по повдигнатото обвинение. По изложените съображения се моли, да са отменят посочените решения, като делото се върне за ново разглеждане от надлежния съд при друг състав. От ответната страна по молбата за отмяна - директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, е постъпил писмен отговор, подаден от процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Твърди се, че както административният съд, а така също и Върховният административен съд са установили, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е законосъобразна, издадена при спазване на административно производствените правила, материалния закон и неговата цел. Твърди се, че независимо от това, че деянието, за което е наказан молителят покрива фактическия състав на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, то според чл. 224, ал. 2, т. 4 и ал. 3 ЗМВР деянието съставлява и тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. За дисциплинарното нарушение е потърсена дисциплинарна отговорност на молителя, която е самостоятелна и независима от наказателната отговорност. Твърди се, че деянието на молителя е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. По изложените съображения се моли, молбата за отмяна да не се уважава. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия, намира молба за отмяна за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК - присъдата, сочена като ново писмено доказателство е влязла в законна сила на 18.06.2010 г., а молбата за отмяна е подадена на 29.06.2010 г. или в тримесечния срок. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна, по следните съображения: С решение № 23 от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1018 по описа за 2009 г. на Административен съд - София - град е отхвърлена жалбата на Алексей Григоров Узунов срещу заповед № 2977 от 23.12.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Дисциплинарното наказание е било наложено заради това, че на 31.03.2008 г. по време на съдебното заседание по НОХД № 25/2007 г. на РС - Малко Търново в качеството си на свидетел Алексей Узунов, като служител в ГПУ - М. Търново, устно и съзнателно е потвърдил неистина. Узунов е дал показания, че една вечер през месец март - април на 2007 г., около 20:00 - 21:00 часа лично е занесъл 100 литра нафта, които неговият приятел Стоян Иванов Чакъров му поръчал по телефона, и които Узунов е закупил и занесъл в дома на Чакъров в гр. М. Търново. Същите свидетелски показания полицай Узунов е дал и на 23.05.2007 г. при разпита му в качеството на свидетел по дознание № 30/2007 г. по описа на РПУ - М. Търново. В протоколите за разпит, както на предварителното производство, а така също и пред съда е била отразена длъжността на Алексей Узунов - "граничен полицай". Въпреки дадените показания от Узунов, Стоян Чакъров е бил признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице - багерист към "Бургас вар" ЕООД, на 30.03.2007 г. в гр. М. Търново около 21:30 часа е присвоил чужди движими вещи - 112 литра дизелово гориво на стойност 197. 12 лв., собственост на "Бургас вар" ЕООД, което му е било поверено да пази и управлява, като на основание чл. 78а НК подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба". Въз основа на така влязлата в сила присъда срещу Алексей Узунов е започнало наказателно производство, приключило с внесен в съда обвинителен акт от 5.11.2008 г. в Районен съд - М. Търново. Наказващият орган е приел, че с потвърждаването на неистината в съдебното заседание на 31.03.2008 г. по НОХД № 25/2007 г. на Районния съд - М. Търново полицаят Алексей Узунов е нарушил чл. 4, 7, 8 и 35 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, обявен с министерска заповед рег. № Iз-2013 от 8.11.2006 г. Прието е, че деянието представлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, то е съставомерно на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, поради което му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Решението на Административния съд-София-град е било оставено в сила с решение № 13509 от 12.11.2009 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 6707/2009 г. на Върховния административен съд. Към искането за отмяна е приложено заверено копие от присъда № 45 от 19.02.2010 г., постановена по ВНОХ № 75 по описа за 2009 г. на Окръжен съд - Бургас, влязла в сила, според заверката на 18.06.2010 г. ведно със заверени мотиви към нея. С присъдата подсъдимият Алексей Григоров Узунов, като граничен полицай в РГС-Елхово е признат за невинен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 23.05.2007 г. до 31.03.2008 г. включително, е извършил две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, а именно на 23.05.2007 г. в хода на провеждан разпит пред дознател в РПУ - М. Търново, като свидетел по ДП № 30/2007 г. устно, съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че на 30.03.2008 г. около 21:00 часа с личния си автомобил е занесъл в гр. М. Търново в дома на Стоян Чакъров 100 литра нафта, която последният е заръчал по телефона да закупи. Както и за това, че на 31.03.2008 г. около 11:30 ч. в гр. М. Търново, в съдебно заседание пред състав на районен съд като свидетел по НОХД № 25/2007 г. по описа на РС - М. Търново устно, съзнателно е потвърдил неистината, а именно, че една вечер през месец март или април 2007 г., вечерта, с личния си автомобил е занесъл в гр. М. Търново в дома на Стоян Чакъров 100 литра нафта, която последният му заръчал по телефона да закупи, поради което и на основание чл. 334, т. 2 НК във връзка с чл. 304 НПК го оправдава по предявеното му обвинение по чл. 290, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 и 2 и чл. 54 НК. Приложението на извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В конкретния случай в молбата за отмяна се сочи чл. 239, т. 1, според който актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира, която непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, имащи значението на юридически или доказателствени факти за спора, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, подкрепени с писмени доказателства. "Нови писмени доказателства" действително са не само потвърдените с писмен документ, новооткрити обстоятелства, но и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, твърдяни през висящността на делото, които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Според чл. 300 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Досежно посочените обстоятелства присъдата се ползва със сила на присъдено нещо, поради което и след приключване на съдебното производство по обжалване на административен акт може да се разглежда като "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Само че не безусловно и във всички случаи, а единствено при наличие на тъждество на деянието, предмет на присъдата и елементите на административния акт, предмет на разглеждане в административното производство. От данните по делото се установява, че е налице пълно тъждество на деянието, предмет на присъдата и елементите на административния акт. В конкретния случай дисциплинарното наказание е наложено заради това, че Узунов пред съда на 31.03.2008 г. по соченото наказателно дело и пред органите на предварителното производство на 23.05.2007 г. в качеството му на свидетел, устно и съзнателно е потвърдил неистина, което му деяние е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение, за което му е било наложено и дисциплинарното наказание "уволнение" на посочените фактически и правни основания в издадената заповед, предмет на жалбата пред Административния съд - София - град. За соченото ново обстоятелство, потвърдено с новото писмено доказателство, Узунов е уведомил касационната инстанция, като още в жалбата си срещу решението на административния съд, като е поискал съдебното производство по делото да се спре, като се изчака влизането в сила на присъдата, но това му искане не е било уважено. След влизане в сила на решението на административния съд, Узунов е притежавал новото писмено доказателство, за соченото обстоятелство, което не е могъл да докаже по време на висящия административен спор. След като с присъдата Узунов е признат за невинен по предявеното му обвинение за извършване на деяние по чл. 290, ал. 1 НК то искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, следва да се уважи. При наличието на новото обстоятелство, доказано с ново писмено доказателство, което не е било известно на страната, която се е позовавала на него, решенията ще следва да се отменят, а делото върне за ново разглеждане на съда, който е решил спора по същество. Налице е непълнота на фактическия и на доказателствения материал по делото, която има значение за правилното решаване на спора и не е била взета предвид от съда при разглеждането на спора по същество. При новото разглеждане на жалбата на Алексей Узунов срещу заповед с рег. № 2977 от 23.12.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР съдът ще следва да се съобрази с новото обстоятелство, доказано с писменото доказателство - влязлата в сила присъда по ВНОХ № 75 по описа за 2009 г. на Окръжен съд - Бургас. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 2 във връзка с ал. 1, предложение второ АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - първа колегия,