Решение № 14924 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14361/2010 г.

Решение № 14924 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14361/2010 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция за социално подпомагане -София срещу решение № 2888/07.09.2010 г. на АССГ, 11 състав, постановено по адм. д. № 2244/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което са отменени Заповед № РД01-1401/20.12.2008 г. на Изпълнителния директор на АСП за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № ЧР-2-283/29.12.2008 г. на изпълнителни директор на АСП за прекратяване на служебни правоотношения на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл., и двете заповеди - с адресат Роза Георгиева Димитрова от гр. Роман. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното съдебно решение на ВАС да бъде отменено като неправилно, а жалбата на Роза Димитрова срещу двете заповеди - отхвърлена с произтичащите от това правни последици. Ответникът, Роза Димитрова, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Роза Георгиева Димитрова и двете заповеди, постановени от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, а именно: Заповед № РД01-1401/20.12.2008 г., с която на Димитрова в качеството й на началник отдел "Социална закрила" - Роман към дирекция "Социално подпомагане" - гр. Мездра е наложено дисциплинарно наказание"уволнение" за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 12, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане и чл. 26, ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗСП, описани в 21 точки в заповедта, както и Заповед № ЧР-2-283/29.12.2008, с която въз основа на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното правоотношение на Димитрова от заеманата от нея длъжност. За да постанови този резултат, АССГ, след подробно и детайлно обсъждане на всяко едно от вменените на Димитрова със заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, е стигнал до извода, че дисциплинарно наказващият орган, постановявайки първата заповед, не е спазил установената форма на акта и е допуснал както съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така и нарушения на материалноправните разпоредби. Не е спазено изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител - липсва индивидуализация поради бланкетност в описанието на нарушенията по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 14, т. 18 и т. 21 от заповедта, водещи до немотивираност на акта и нарушаване правото на защита на Димитрова; не е посочено времето на извършване на част от нарушенията както в заповедта, така и в административната преписка по издаването й, така и косвено -чрез посочване проверявания период в заповедта за извършване на проверката. АССГ е приел наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за уволнение, изразяващи се в следното: незаконност на състава на дисциплинарния съвет, влечаща негодност на становището на същия, отразено в протокол № 4/19.12.2008 г. да докаже спазване на процедурата по чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. и изтичане на едногодишния срок от извършване на част от нарушенията по т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14 и т. 20 от заповедта, преклудиращ дисциплинарната отговорност за същите. Съдът е приел, че по-голяма част от вменените на Димитрова дисциплинарни нарушения не са извършени от нея, доколкото същата по длъжностна характеристика не била пряко задължена да предприеме съответните действия/бездействия, осъществяващи състава на тези нарушения от една страна, а от друга - част от нарушенията /тези по т. 3, т. 7 и т. 15 от заповедта/ оставали недоказани въпреки указанията, дадени на ответника по чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 170 от АПК. Върховният административен съд, пето отделение, предвид представените в касационното производство писмени доказателства, не споделя развитите от АССГ доводи за допуснати нарушения на процедурата по чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния служител. Видно от заповедите за назначаване и последващи промени в състава на дисциплинарния съвет към Агенцията за социално подпомагане, съставът на същия, разгледал дисциплинарната преписка, образувана срещу Роза Димитрова и изразил становището си по нея е законен, поради което изискванията на чл. 96 от закона са спазени. Всички останали фактически и правни изводи на Административен съд - София град, залегнали в мотивите на съдебното решение, се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Правилно и обосновано е заключението на АССГ за допуснати нарушения на изискванията за форма на заповедта за дисциплинарно уволнение по т. т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 14, т. 18 и т. 21, изразяващи се или в липса на фактическо описание на нарушенията /в т. число и неиндивидуализиране на преписките/, или в непосочване на времето на извършване на нарушенията. Обосновано съдът е застъпил становище за невъзможност времето на извършване на нарушенията /при непосочването му в заповедта за уволнение и административната преписка по издаването й/ да бъде определено косвено чрез заповедта за възлагане на проверката, предвид липсата на посочване на проверявания период и в тази заповед. Правилно съдът е приел, че нарушението на изискването за форма по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, различен от същественото нарушение на административнопроизводствените правила, независимо от обстоятелството, че това нарушение на формата също води до немотивираност на акта и до невъзможност на наказаното лице да организира защитата си. Правилен е решаващият извод на първоинстанционния съдебен състав за преклудиране дисциплинарната отговорност на Димитрова поради изтичане на визирания в чл. 94 от ЗДСл. едногодишен срок от извършване на подробно описаните в мотивите на съдебното решение нарушения по т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14 и т. 20 от заповедта за уволнение. На база така приетите за установени нарушения на предписаната форма и/или неотчитане изтичането на едногодишния преклузивен срок от извършване на нарушението по чл. 94 от ЗДСл. по отношение на 12 от изброените в заповедта общо 21 броя нарушения на служебните задължения, обосновано съдът е приел, че това обстоятелство променя тежестта на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл., съответно - отразява се и върху законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение". Визираното несъответствие на наказанието спрямо тежестта на нарушението по см. на чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. правилно е квалифицирано от АССГ като самостоятелно основание за отмяна на заповедта за уволнение. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя и развитите от първоинстанционния съд съображения за несъответствие на заповедта за уволнение на материалноправните разпоредби. Правилно съдът в решението си е приел, че част от вменените на Димитрова нарушения на служебните задължения не съставляват дисциплинарни нарушения, доколкото същите не са включени в преките й задължения по закон и по длъжностна характеристика, а други нарушения - като неизпълнение на влезли в сила предписания от предходни проверки /т. 3, т. 7 и т. 15 от заповедта/ остават недоказани, предвид бездействието на ответника да попълни делото с доказателства, въпреки указанията на съда за разпределяне доказателствената тежест в процеса. С оглед гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, както и с оглед това, че Роза Димитрова чрез процесуалния си представител е поискала своевременно присъждане на съдебни разноски, настоящият съдебен състав намира, че следва да й присъди доказаните такива: сумата от 350 /триста и петдесет/ лева уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение