Решение № 12670 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4405/2012 г.

Решение № 12670 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4405/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София против решение № 194/12.01.2012 г. по адм. дело № 3630/2011 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на § 19и от ПЗР на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Райчо Николов Райчев, от гр. София, счита същата за неоснователна. Посочва, че атакуваното съдебно решение е подробно мотивирано с достатъчно аргументи и точно тълкуване на разпоредбите на ЗЗО и ДОПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е решение за отказ № 104303/17.01.2011 г., издадено от инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърдено с решение № 489/18.03.2011 г. на директора на дирекция ОУИ, при ЦУ на НАП, с което Райчо Николов Райчев не е освободен от задължение за внасяне на задължителни здравни вноски на основание § 19и, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2006 г. и му е отказано възстановяване на платените здравни вноски поради липса на основание. Органите на НАП са приели, че с отмяната на ал. 4 от § 19и от ПЗР на ЗЗО (ДВ, бр. 101 от 2009 г. в сила от 18.12.2009 г.) и Инструкция № 5 от 7.05.2008 г. е отпаднала съществувалата дотогава възможност за възстановяване на сумите по платени лични здравноосигурителни вноски на българските граждани, които са пребивавали извън страна повече от 183 дни през една календарна година за периода 1.07.1999 г. - 31.12.2007 г. за времето, през което са били в чужбина. По делото е установено, че Райчев е подал искане с вх. № 1494-16-177/15.12.2010 г. на ТД на НАП София, офис Изток, с което е претендирал възстановяване на здравноосигурителни вноски за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2006 г. Приложил е доказателства, удостоверяващи твърдяните от него факти за отсъствия от страната за всяка от календарните години, включени в периода. С атакуваното съдебно решение административният съд е отменил по жалба на Райчо Николов Райчев, от гр. София решение за отказ № 104303/17.01.2011 г., издадено от инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърдено с решение № 489/18.03.2011 г. на директора на дирекция ОУИ, при ЦУ на НАП. Върнал е преписката на административния орган за издаване на нов акт, съобразен с указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК. Посочил е, че при действието на разпоредбата на § 19и, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО внесените осигурителни вноски от лице, пребиваващо повече от 183 дни извън страната и неползвало медицинска помощ, заплатена от НЗОК, са недължимо платени и могат да бъдат възстановени по реда на глава шестнадесета, раздел I от ДОПК. Нормите на чл. 128, ал. 1 и чл. 129 от ДОПК изрично предвиждат възможност недължимо платени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, да се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите или да се възстановят по предвидения в посочените разпоредби ред. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно материалния закон. Направените изводи се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е, че през периода 1.01.2000 г. - 31.12.2006 г. лицето Райко Николов Райчев е пребивавал извън страната повече от 183 дни през всяка календарна година и че е заплащал определените със ЗЗО здравноосигурителни вноски. С разпоредбите на § 19и, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗЗО българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. - 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК, а сумите, които са заплатени през този период от български граждани, които са отсъствали повече от 183 дни през всяка от тези години, се възстановяват по ред, определен с издадената Инструкция № 5/7.05.2008 г. С отмяната на разпоредбата на § 19и, ал. 4 ПЗР ЗЗО (ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила 18.12.2009 г.) и на Инструкцията (отм. с Инструкция на Изпълнителния директор на НАП, считано от 1.01.2010 г.) това право за възстановяване не е отпаднало, тъй като то вече е било признато и лицето отговаря на предвидените условия, тъй като са налице фактическите основания от заложения в нормата на § 19и ПЗР на КСО състав. Внесените здравноосигурителни вноски са недължимо платени и подлежат на възстановяване по реда на Глава ХVI, Раздел I, чл. 128 и сл. от ДОПК. Като е отказал с процесното решение възстановяването им, административният орган е нарушил материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради което правилно и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, с решението си съдът е постановил неговата отмяна и е върнал преписката за ново произнасяне. По изложените съображения, атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение