Решение № 2434 от 7.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Дряново против решение 38 от 27.05.2022 г., постановено по адм.д. 3/2022г. по описа на Административен съд Габрово. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на кмета на община Дряново да издаде заповед по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ по заявление на Е. Дойнова. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение, при условията на евентуалност твърди, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за обезсилването му, евентуално за отмяната му и отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Е. Дойнова в писмено възражение и в допълнително представена писмена молба оспорва жалбата, иска решението да бъде оставено в сила, претендира разноски. В хода на производството пред Върховния административен съд Евгения Дойнова е починала, заличена е като ответник и на нейно място е конституиран синът й Р. Овчаров. Последният не изрязава становище по касационната жалба. Ответникът Д. Иванова-Митрева в писмен отговор на касационната жалба изразява позиция, че същата е основателна. Моли касационната жалба да бъде уважена и иска присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Габрово е бил сезиран с жалба на Е. Дойнова против мълчалив отказ на кмета на община Дряново. С обжалваното решение е отменил отказа по подадено от Дойнова искане за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временен път с ширина 3,5 метра, който да следва трасето на уличната регулация, по влезлия в сила ЧПУП-ПУР и който път обслужва ПИ с идентификатор 20660.501.71 по КК на [населено място], общ. Дряново и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. За да постанови този резултат съдът приема, че нормите на чл. 190, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ЗУТ следва да бъдат тълкувани в тяхната неразривна връзка, което тълкуване сочело задължение на кмета да осигури достъп, прокарвайки временен път до имот до който липсва друг път. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, относно недопустимостта на жалбата, с която е бил сезиран Административен съд Габрово. Използваният в чл. 190, ал. 1 от ЗУТ израз общината може да прокарва временни пътища не сочи липса на задължение на съответната община да прокара временен път. Напротив общината е длъжна да прокара такъв път винаги, когато са налице условията и предпоставките за прокарването му. А дали тези условия са налице или не, е въпрос по основателността на жалбата срещу акта на административния орган, но не и по нейната допустимост. В продължение на тези разсъждения, следва да се посочи, че отговорът /бил той и мълчалив/ на компетентния административен орган, по отправено до него искане за прокарване на временен път е винаги годен предмет на жалба, като в случая оспорващият е имал интерес от оспорването. Изложените доводи, че е налице заповед на кмета на община Дряново, с която е одобрен проект за частично изменение на ЧПУП-ПУР също не сочат недопустимост на жалбата. Дали искания временен път ще следва трасето на улицата по новоодобрения ПУП или това по плана, който е изменен с него, не влияе по никакъв начин на допустимостта на оспорването. Касационната инстанция изцяло споделя подробните мотиви на административния съд довели до отмяна на обжалвания пред него мълчалив отказ, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, in fine АПК не следва да ги повтаря. В допълнение, намира за необходимо да отбележи следното: Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗУТ поземлените имоти се урегулират с: 1. улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота); и 2. вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти (странични и към дъното на имота), при условията на чл. 16 или 17. От своя страна чл. 16а от ЗУТ предвижда, че за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план по решение на общинския съвет вместо планът по чл. 16 може да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2. Следователно законът допуска да бъде одобрена само улична регулация, без да е задължително одобряването й да бъде съпроводено и с дворищна такава. С Решение 199 от протокол 18/25.08.2020г. Общински съвет Дряново е одобрил ЧПУП-ПУР за ПИ 20660.501.105 отреден за второстепенна улица, находяща се в урбанизираната територия по КК на [населено място], като е образуван нов ПИ с идентификатор 20660.501.120 задънена улица за осигуряване на достъп до имота на Дойнова с идентификатор 20660.501.71. По силата на този ЧПУП-ПУР имотът на Дойнова е регулиран с уличната регулационна линия, като е определена границата на имота към улицата. Това, че не са определени точните граници към съседните имоти /че регулацията на имота не е в пълен обем/, в настоящия случай е без значение. В проведеното административно производство, молителката е търсила прокарване на временен път по трасето на предвидената с влязъл в сила ПУР улица, с който ПУР имота на молителката е регулиран към същата тази улица. От изложеното се налага изводът, че е налице хипотезата на ал. 190, ал. 6, във връзка с ал. 1 от ЗУТ съгласно влезлия в сила ЧПУП-ПУР имотът на Дойнова е регулиран към улицата, същият има лице само по новопроектираната улица, която все още не е открита. Видно от заключението на вещото лице в трасето на поискания временен път с ширина 3,50 метра не попадат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Представените писмени доказателства установяват и липсата на съгласие между молителката и собственика на съседния имот. Следователно кметът на общината следва да се произнесе по отправеното до него искане. Като е отменил обжалвания пред него мълчалив отказ на кмета на община Дряново и е върнал преписката с указания за произнасяне в 14-дневен срок Административен съд Габрово е постановил правилен, допустим и валиден съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото и с оглед своевременно изявената претенция от страна на ответника Овчаров, като правоприемник на Е. Дойнова, за присъждане на деловодни разходи и представените доказателства за извършването им, в негова полза следва да бъдат присъдени общо 900,- лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,