Решение № 7266 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2017 г.

Решение № 7266 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2017 г., VI о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д. от гр. Я. срещу Решение № 21 от 2.02.2017 г. по адм. дело № 278/2016 г. на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1040-28-44/4.11.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Я. и е осъден да заплати на ТП на НОИ - гр. Я. 350 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - гр. Я., чрез процесуален представител юрисконсулт Стоянова, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, както и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Времето през което лицата не са работили поради незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж, но съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски в този случай са в размерите за фонд "Пенсии", ДЗПО и УПФ. Лицата нямат качеството на осигурени лица за риска безработица и в случая на жалбоподателя законосъобразно е отказано отпускане на обезщетение по чл. 54а от КСО. Предвид изложеното приема обжалваното решение за правилно и като такова счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касатор против Решение № 1040-28-44/04.11.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Я., с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012- 28-282/5.10.2016 г. против разпореждане № 281-00-1740-6/16.09.2016 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Я., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54д, ал. 5 от КСО е възстановено изплащането на парично обезщетение за безработица на лицето Д. Х. Д. от гр. Я., с прекратено правоотношение от 21.06.2016 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му и го е осъдил да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. на ответника по делото. За да постанови този резултат е приел, съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Времето, през което лицата не са работили поради незаконно уволнение, се зачита за осигурителен стаж, но съгласно чл. 9, ал. 5 КСО осигурителните вноски в този случай са в размерите за фонд "Пенсии", ДЗПО и УПФ. Лицата нямат качеството на осигурени лица за риска безработица. Следователно за времето, през което е останало без работа поради незаконно уволнение лицето няма статута на такова, осигурявано за всички социални рискове, вкп. за безработица, а осигуряването касае само пенсионните фондове. За да му бъде отпуснато парично обезщетение за нов период от осем месеца, Д. Д. е необходимо след възстановяването си на работа да е бил осигуряван за нови 9 месеца за всички осигурени социални рискове, (вкл. и за безработица), което в настоящия случай не е налице, Така постановеното решение е правилно. С оглед фактическа обстановка по делото, правилно е установено от първоинстанционния съд, със Заповед № 81/2.08.2015 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, трудовото правоотношение на жалбоподателя Д. Х. Д. с "Е. М." ЕАД е било прекратено, считано от 3.08.2015 г., поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 2452/10.07.2015 г., отговарял е на изискванията на чл. 54, ал. 1 от КСО и с разпореждане № 291-00-1740-1 от 14.09.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на жалбоподателя Динев е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 3.08.2015 г. до 2.04.2016 г., в размер на 23,78 лева дневно, като е прието, че до датата на прекратяване на правоотношението, а именно 3.08.2015 г., осигурителният му стаж е 8 години и 5 месеца. С Решение № 705/21.12.2015 г. на Районен съд - Я. по гр. д. № 2173 по описа за 2015 г., уволнението на Д. Д. е признато за незаконно и е отменено, като същият е възстановен на заеманата от него до уволнението длъжност, като е постановено и изплащането на обезщетение за времето през което лицето е останало без работа за периода от 3.08.2015 г. до 3.02.2016 г. Обезщетението видно, от данните по делото е било изплатено на Д. Д. от страна на работодателя и съобразно разпоредбата разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 от КСО, с разпореждане 20.04.2016 г. е издадено ново разпореждане на ръководителя на отдел осигуряване за безработица - № 281-00-1740-5, с което на основание чл. 54е, ал. 4, във вр. с чл. 54е, ал. 1 от КСО, е разпоредено Динев да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 3.08.2015 г. до 2.02.2016 г. в размер на 3 043.84 лева, поради възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение. Това разпореждане е получено от жалбоподателя на 21.04.2016 г. и видно от отбелязването върху него, още на същия ден Динев е внесъл дължимата сума по банков път. С Разпореждане № 281-00-1740-2 от 6.04.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО с разпореждане № 281-00-1740-1/14.09.2015 г. парично обезщетение на жалбоподателя Динев, считано от 22.03.2016 г., поради започване на трудова дейност. Това разпореждане е връчено на Д. Д. на 14.05.2016 г., а от приложената Справка за изплатени обезщетения за безработица се установява, че Динев е получавал такова обезщетение от 3.08.2015 г. до 21.03.2016 г. След тази дата видно от представените разпечатките от извършените проверки в регистрите Д. Д. е бил осигуряван за безработица за месец март - 8 дни, както и за месец април и месец май до 21.06.2016 г., като на тази дата отново е било прекратено трудовото правоотношение. По време на получаване на паричното обезщетение, Динев е започнал осъществяване на трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, която дейност обаче е преустановена, след по малко от 9 месеца. Законосъобразно и обосновано, първоинстанционния съд е възприел доводите на административния орган, с оглед разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 от КСО, правилно е установено изплащането на паричното обезщетение за безработица за оставащия към датата на прекратяването период. Правилно е определен и срокът, за който следва да се изплаща обезщетение. Първоначално с Разпореждане № 281-00-1740-1/14.09.2015 г. на Д. Д. е било отпуснато парично обезщетение за времето от 3.08.2015 г. до 2.04.2016 г. в размер на 23.78 лева дневно, като от този период към момента на започването на работа са оставали 12 дни (10 дни за м. март и 2 дни за м. април 2016 г.), през които Д. е имал право на парично обезщетение за безработица. Поради това и след последващото му уволнение той е имал правото да получи обезщетение за този оставащ период от 12 дни. Именно за такъв период е постановил и възстановяване на обезщетението административния орган. И тъй като се касае за възстановяване, правилно дневния размер на обезщетението е в първоначално отпуснатият такъв. Паричното обезщетение се възстановява при условията, при които е било първоначално отпуснато. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел, че действително, разпоредбата на чл. 354, ал. 1 от КТ приравнява на трудов стаж времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването на работа. Съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението им до възстановяването им на работа, като за тези периоди се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, а ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от КСО обаче, осигурителните вноски по ал. 3 (какъвто е и настоящият случай), са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Следователно за времето, през което е останало без работа поради незаконно уволнение лицето няма статута на такова, осигурявано за всички социални рискове, вкл. за безработица, а осигуряването касае само пенсионните фондове. За да му бъде отпуснато парично обезщетение за нов период от осем месеца, Д. е било необходимо след възстановяването си на работа да е бил осигуряван за нови 9 месеца за всички осигурени социални рискове, (вкл. и за безработица), което в конкретния случай не е налице. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че възстановяването на работа след отменено незаконно уволнение не попада в хипотезата на чл. 54д, ал. 5 от КСО и предвид факта, че времето от датата на уволнението до възстановяването на работа се зачита за осигурителен стаж, по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, са налице основанията за отпускане на обезщетение по реда на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Проверяваното решение на Административен съд - Я. е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Предвид гореизложеното, като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Я. е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна - директорът на ТП на НОИ - Я., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, регламентираща, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, е изменена и новата редакция е в сила от 28.01.2017 г. Съгласно последната размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Касатора следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид негативния за касатора изход на спора, акцесорното касаторово искане за присъждане на сторените деловодни разноски се явява неоснователно и поради това не следва бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд - шесто отделение