Решение № 15118 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2020 г.

Решение № 15118 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Велико Търново против решение № 498/19.12.2019 г. по адм. д. № 627/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Д. Атанасов сумата от 3000 (три хиляди) лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски, присъдени в размер на 252, 00 лв. Неправилно според касатора, в оспорваната част на решението, съдът е приел, че претендираните неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отменените заповеди за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и наказателно постановление (НП). Сочи, че издадените принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Иска се отмяна на решението в посочените части, а при условията на евентуалност – намаляване размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – Д. Атанасов, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и по същество е частично основателна. Излага доводи, че размерът на присъденото на ответника обезщетение не е съобразен с характера, степента и продължителността от време, през който от негова страна са били понасяни вредите. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Д. Атанасов против Областна дирекция на МВР – Велико Търново (ОД на МВР – Велико Търново) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от отменени като незаконосъобразни заповед за прилагане на ПАМ № 19-0268-000064/25.01.2019 г., 19-0268-000065/25.01.2019 г. и наказателно постановление № 19-0268-000244/12.03.2019 г., издадени от началник сектор към ОД на МВР – Велико Търново, РУ - Горна Оряховица. Като основание за претендираните неимуществени вреди са посочени накърняване на честа и достойнството на ищеца, на авторитета му сред близки, съседи и колеги, депресия и нежелание да напуска жилището си и да общува, срам и обида поради невъзможност да полага грижи за възрастната си и болна майка. Причиненото неудобство от наложените ПАМ и НП, а впоследствие отменени, се е изразявало в невъзможността на ищеца да управлява собствения си лек автомобил. Съдът е осъдил ОД на МВР – Велико Търново да заплати на Д. Атанасов обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева и е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 3 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лв. В мотивите си съдът е приел, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателна, като се е позовал на свидетелски показания на свидетелите Д. Иванов и М. Маринов - колеги във военния завод и близки приятели на ищеца. Съдът е кредитирал изцяло показанията с оглед непосредственото впечатление на разпитаните лица в съдебното заседание. Приел е, че Атанасов предвид издадените и отменени впоследствие административни актове, не е можел да управлява превозни средства и също така е бил лишен от възможността да ползва личния си автомобил. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че ищецът е търпял болки и страдания, които са се отразили на неговото емоционално състояние - чувствал затруднение да полага грижи за майка си поради невъзможността да управлява МПС, вследствие на което му е оказана помощ чрез осигуряване на превоз. Приел е за доказано твърдяното неудобство, срам, накърнено достойнство и авторитет сред негови познати в резултат на установената при проверката от полицейските органи недопустима концентрация на алкохол в кръвта. Решението в оспорваната част относно присъдените, като обезщетение 3000 лева за неимуществени вреди е неправилно. Основателен е доводът на касатора, че присъденото обезщетение е прекомерно и несъответства на установените по делото неимуществени вреди. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото и е изложил обосновани изводи. Доказателствата по делото установяват, че със заповед за прилагане на ПАМ № 19-0268-000064/25.01.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР – Велико Търново, РУ - Горна Оряховица на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обжалвана от Атанасов и с влязло в сила решение № 329/26.07.2019 г. по адм. д. № 164/2019 г. Административен съд – Велико Търново е отменил същата. Със заповед за прилагане на ПАМ № 19-0268-000065/25.01.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР – Велико Търново, РУ - Горна Оряховица на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2 а, буква "б" от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Цитираната заповед е отменена с влязло в сила решение № 352/16.07.2019 г. по адм. д. № 163/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С наказателно постановление № 19-0268-000244/12.03.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР – Велико Търново, РУ - Горна Оряховица, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на Атанасов е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Ищецът е обжалвал наказателното постановление пред Районен съд – Горна Оряховица и с влязло в сила решение № 204/12.06.2019 г. по нанд № 219/2019 г. по описа на същия съд постановлението е отменено. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че искът за заплащане на обезщетение за претърпените от Атанасов неимуществени вреди е частично основателен. Неоснователен е доводът на касатора, че органът е издал заповедите за прилагане на ПАМ в изпълнение изискването на закона, при условията на обвързана компетентност и не е имал недобросъвестно или виновно поведение при провеждането на административните административнонаказателното производства. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразните актове, както е внастоящия случай. Безспорно са налице незаконосъобразни административни актове, които са причинили неимуществени вреди на ищеца. Същият повече от шест месеца не е могъл да ползва собствения си лек автомобил, което е причинило затруднения от битов характер за него и семейството му. Показанията на свидетелите съдържат факти относно засягането на доброто име и авторитета на ищеца. Тези доказателства безспорно подкрепят извода на съда за основателност на претенцията за неимуществени вреди. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че на свидетелските показания не следва да се дава вяра. Лица от близкото обкръжение на ищеца свидетелстват за негови възприятия и преживявания, поради това съдът правилно е дал вяра на показанията им, като се е обосновал с личните си възприятия от тези показания. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, касационната инстанция намира, че той не е съобразен с постоянна и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Вярно е, че на обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо от неправомерното наложено наказание, периодът в който то е осъществено, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер от 1500 лв. Това обезщетение е съобразено с продължителността на периода, през който ищецът е търпял неимуществени вреди. Както сам е приел съдът относно размера следва да се приложи принципът на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД и да се определи адекватно парично обезщетение за преживянотоот него. Съдът е следвало да съобрази всички обективни обстоятелства от значение за правилното определяне на размера на обезщетението. В конкретния случай от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви не се установяват претърпени болки и страдания извън обичайните като при проведеното срещу ищеца АНП и наложените му ПАМ. Свидетелските показания, които съдът кредитира, като, като последователни и непротиворечиви не установяват претърпени болки и страдания извън обичайните, тъй като все пак срещу него е проведено АНП и са му били наложени ПАМ и е нормално той да изпита неприятни преживявания и дисконфорт. Самите свидетили установяват в показанията, че приятелите му и колегите му са били убедени в неговата невинносдт. Наред със свидетелските показания преценени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства не обуславят несъмнен и категоричен извод, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, както е приел съдът. Единствено безспорно установено е предизвиканото неудобство за ищеца от невъзможността да управлява МПС след наложените му ПАМ, за което следва да бъде обезщетен по справедливост, като бъде съобразен и фактът, че ищецът в определена степен сам се е поставил в ситуация срещу него да бъдат предприети конкретните действия по реда на ЗДвП като е допуснал да управлява МПС след като е употребил алкохол макар и в минимален размер установен от кръвната проба. По отношение на искането за присъждане на разноски за касационната инстанция с оглед изхода на делото то същото следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 498/19.12.2019 г. по адм. д. № 627/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в оспорваната част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като намалява размера от 3000 лева на 1500 (хиляда и петстотин )лева, ведно със законната лихва считано от 03.07.2019 г. Отхвърля предявения иск в останалата му част от 1500 до 3000 лева, като неоснователен и недоказан. Решението е окончателно.