Решение № 15344 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2017 г.

Решение № 15344 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6; чл. 144, ал. 1 и чл. 107 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Елдига" ЕООД, представено от управителя Д. Д., срещу решение № 67/09.03.2017 г. на Административен съд С. З. по адм. д. № 57 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 59528/30.12.2016 г., издаден от служител на Отдел "Местни данъци и такси" при община С. З.. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Обосновава теза за неприложимост на обявени за противоконституционни разпоредби на Закона за местните данъци и такси към пораждащи задължения за туристически данък фактически състави, осъществени преди да породи действие решението на конституционния съд. Отрича възможността на администрацията да черпи права от противоконституционната норма, за да установи задължения. Иска отмяна на решението и на АУЗД. Ответникът по касация началника на Отдел "Местни данъци и такси" при община С. З. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС С. З. АУЗД, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК е извършена корекция на подадената от "Елдига" ЕООД декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ за 2011 г. с вх. № ДК61Р00002/23.01.2012 г. и са му определени допълнителни задължения за туристически данък на основание чл. 61с, ал. 3 и 4 ЗМДТ за 2011 г. в размер 1 883.82 лева с лихви за забава 921.62 лева. По констатациите на служителя от звеното за местни приходи данъкът за довнасяне не е бил внесен в срока по чл. 61с, ал. 4 ЗМДТ. За да отхвърли оспорването, съдът приел, че не се спори относно размера на определения с АУЗД туристически данък и липсата на плащане. Приел е, че спорът е по правото заради обявяването с решение № 5/2012 г. за противоконституционни на разпоредбите на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 151, ал. 2 КРБ, за да обоснове приложимост на обявения за противоконституционен закон до датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд. В случая разпоредбите на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ били действащо право от 01.01.2011 г. до 20.04.2012 г., поради което са приложими към лицата предоставящи нощувки през 2011 г. Не се отразявало на законосъобразността на АУЗД издаването му след обявяването на нормите от ЗМДТ за противоконституционни. Решението е правилно. Правилото на чл. 107, ал. 3 ДОПК определя правната природа на АУЗД като декларативен утежняващ административен акт. По хипотеза пораждащият данъчното задължение фактически състав предхожда издаването на акта, а данъците всякога се установяват със закон /чл. 60, ал. 1 КРБ/. Сред алтернативно уредените в чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК предпоставки за служебно издаване на АУЗД е липсата на плащане в срок и на извършена ревизия. С подаването на декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ за 2011 г. касаторът е заявил принадлежността си към лицата по чл. 61р, ал. 2 ЗМДТ, т. е лице предлагащо нощувки и данъчно задължено лице. Туристическият данък се определя помесечно според броя на нощувките /вж. чл. 61с, ал. 2 ЗМДТ/. С обявените за противоконституционни разпоредби на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ е установено задължение за допълнителен данък за внасяне на разликата, когато сборът от месеците размери на данъка е по- малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет на средството за подслон или мястото за настаняване /ал. 4/. Разликата се изчислява по формулата на чл. 61с, ал. 5 ЗМДТ и се внася до първи март на следващата календарна година. Не се спори, че е налице несъответствието по чл. 61с, ал. 4 ЗМДТ за 2011 г., т. е възникнало е задължението за внасяне на разликата в туристическия данък за тази данъчна година. Обявяването с решение № 5/2012 г. на КС за противоконституционни на разпоредбите на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ не изключва съществуването на определените с АУЗД данъчни задължения. Решенията на на Конституционния съд действат занапред /чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ/ - от датата на влизането в сила на решението актът обявен за противоконституционен не се прилага. Установяването с АУЗД, издаден след преустановяването на прилагането на закона, на задължение възникнало преди това не е в противоречие с материалния закон. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 426 лева на основание чл. 161, ал. 1, т. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение