Решение № 4495 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2796/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. (ОПОС) срещу Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на Административен съд София – град (АССГ) В ЧАСТТА, с която е отменено негово решение от 24.09.2024 г., с което на Столична община е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по договор от 27.09.2022 г., с изпълнител ДЗЗД „СПСОВ – Кубратово“, на стойност 47 474 777 лева без ДДС.

Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ е допълнено с Решение №37818 от 14.11.2025 г. (което не е обжалвано и е влязло в сила) и е поправено с Решение №40823 от 05.12.2025 г. и Решение №4968 от 06.02.2026 г. (които не са обжалвани и са влезли в сила).

С административния акт, в обжалваната му част, на Столична община е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор №СОА22-ДГ55-612 от 27.09.2022 г. с ДЗЗД “СПСОВ-Кубратово”, за нередност за нарушение на чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП, квалифицирано по т. 11, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касационният жалбоподател – ръководителят на УО на ОПОС, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излагайки подробно фактите по делото, касаторът счита за неправилни и необосновани изводите на съда за липса на осъществено от страна на Общината нарушение, доколкото поставеният критерий за подбор в неговата цялост е съобразен с предмета, сложността, обема и спецификата на процесната обществена поръчка.

Сочи, че неправилно първоинстанционният съд обосновава изводите си, позовавайки се на съдебна практика на Върховния административен съд, неотносима към настоящия казус, тъй като в настоящия случай се касае за съвсем различен критерий за подбор от обсъждания от първоинстанционния съд.

Касаторът потвърждава констатациите си чрез излагане на фактическата обстановка, като счита, че неправилно от страна на възложителя в изискванията за технически и професионални способности към участниците е предоставена алтернативност на изброените видове СМР, като в изискването за опит е допуснато дублиране на една и съща дейност, доколкото строителството се отнася за новоизградена пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ), но реконструкцията и модернизацията на ПСОВ са синонимни форми на една и съща дейност и не могат да се приемат като алтернативни.

В допълнение счита, че противно на изводите на съда, изискването към участниците в неговата част по отношение на кумулативно изпълнение на дейности по строителство и/или реконструкция и/или модернизация и/или оборудване на ПСОВ и на двата вида посочени инсталации, отново свързано с доказването на изискуемия от възложителя опит на участниците, се характеризира с прекомерна спецификация на изискването, доколкото опитът следва да се докаже кумулативно, изискванията са необосновано високи спрямо действително необходимите за конкретното изпълнение, тъй като възложителят изисква сходните строителни дейности от посочените в документацията два вида обекти да са доставени, монтирани и пуснати в експлоатация.

И в частта относно изискуемите документи, с които следва да се докаже съответствието с поставения критерий за подбор, касаторът твърди, че е налице неяснота, тъй като в документацията не е посочено изрично, как следва да се докаже изискването за ПСОВ с инсталация/и за деамонификация с проектно натоварване минимум 1 200 кг. N/d, третиращи утайковите води от обезводняване на утайката след разграждане чрез процеса на термална хидролиза и инсталация за термална хидролиза доставени, монтирани и пуснати в експлоатация с капацитет минимум 60 тона сухо вещество (DS)/ ден, както и от възложителя не са посочени форми и начини за доказване, както и период през който съоръжението и оборудването са били доставени, монтирани и пуснати в експлоатация.

Твърди, че противно на изводите на съда за липса на задълбочен анализ относно спецификата на предмета на процесната обществена поръчка, в действителност в административния акт детайлно е изследван предметът на същата, в неговата комплексност и сложност, като именно вследствие на този обстоен анализ върху цялата документация по процедурата, УО счита, че с поставения от възложителя критерий за подбор се ограничава участието на неопределен кръг от лица, защото те не биха проявили интерес към самостоятелно участие в обявени поръчки с основен предмет “строителство”, въпреки формално предоставената алтернатива.

Сочи, че противно на изводите на съда, неяснотата в условията на обществената поръчка за доказване на техническите възможности на участниците, при така поставените от възложителя изисквания и дефинираното от него понятие за “сходни строителни дейности”, което не кореспондира на предмета, сложността, обема и стойността на поръчката предлага алтернатива за доказване на опит, който не попада в основния обхват от обекта на поръчката, заедно с предвидените неотносими документи за доказване на съответните алтернативни части от този критерий, което неминуемо води до ограничаване на конкуренцията.

Счита, че несъмнено от възложителя е осъществено нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП, представляващо нередност по т. 11, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна, предвид фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на СЕС по дело C-438/22.

Ответникът – Столична община, счита касационната жалба за неоснователна. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи.

Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски въз основа на представен списък. Ответникът се представлява от адв. Симеон Джамбазов, Софийска адвокатска колегия.

Подадена е частна жалба от Столична община срещу Определение №8334 от 11.03.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на Административен съд – София - град, с което е оставено без уважение искането на Общината за изменение на Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, в частта за разноските.

Частният жалбоподател – Столична община, счита обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Излага подробни доводи в полза на защитната си теза, подкрепени с практика на Върховния административен съд и сочи, че не са налице основания за намаляване на претендираното от общината адвокатско възнаграждение.

Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се присъди целият претендиран размер на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по частната жалба – ръководителят на УО на ОПОС изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

От доказателствата представени в първоинстанционното производство от фактическа страна се установява следното:

На 01.02.2022 г. между УО на ОПОС и Столична община е сключен Административен договор №Д-34-1 за предоставена безвъзмездна финансова помощ с максимален размер до 96 478 397,78 лв. по процедура "Изграждане на ВиК инфраструктура в Столична община" по приоритетна ос 1 "Води" на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г.".

На 07.12.2021 г., кметът на Столична община обявява открита процедура за избор на изпълнител за възлагане на обществена поръчка с предмет “Реконструкция, модернизация и доизграждане на СПСОВ - Кубратово”.

В Раздел 3 “Критерии за подбор”, т. 3.3.1 “Технически и професионални възможност” от документацията на процесната обществена поръчка, възложителят е поставил следното изискване:

Участникът следва да е изпълнил дейност/и с предмет и обем идентични или сходни с предмета на поръчката, както следва:

• кумулативно - дейности за СМР за последните 10 години и дейности за проектиране и авторски надзор за последните 6 години от датата на подаване на офертата или

• алтернативно - инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителни дейности за последните 10 (десет) години от датата на подаване на офертата.

Под “проектантски” дейности, сходни с предмета на поръчката, следва да се разбират дейности по изготвяне на инвестиционен проект (фаза "техническа" и/или "работна") за изграждане или рехабилитация или реконструкция или основен ремонт на ПСОВ - пречиствателни станции за отпадъчни води от урбанизирани територии.

Под “строителни” дейности сходни с предмета на поръчката, следва да се разбират изпълнен поне един проект за строителство и/или реконструкция и/или модернизация и/или оборудване на ПСОВ - пречиствателни станции за отпадъчни води от урбанизирани територии, включващи инсталация/и за деамонификация с проектно натоварване минимум 1 200 кг N/d, третиращи утайковите води от обезводняване на утайката след разграждане чрез процеса на термална хидролиза и инсталация за термална хидролиза доставени, монтирани и пуснати в експлоатация, с капацитет минимум 60 тона сухо вещество (DS) / ден.

В Забележка е посочено, че изискването за опит може да бъде покрито в един или кумулативно няколко обекта.

В т. 3.3.3 от документацията, възложителят е посочил, че ако в хода на процедурата бъдат изискани документи, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, участниците трябва да представят:

• Списък на строителството, идентично или сходно с предмета на поръчката, придружен с удостоверения за добро изпълнение които съдържат стойността, датата, на която е приключило изпълнението, мястото, вида и обема, както и дали е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания (под приключило изпълнение следва да се разбира строителство, за което е налице Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – Акт Образец 15 или еквивалентен документ);

• Списък на услугите, които са идентични или сходни с предмета на обществената поръчка, с посочване на стойностите, датите и получателите, заедно с документи, които доказват извършената услуга.

Документацията на обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https: //app. eop. bg/today/174706.

На 27.09.2022 г. Столична община и ДЗЗД “СПСОВ - Кубратово”, сключват Договор №COА24-ДГ55-612 с предмет: Изграждане – проектиране и строителство на обект “Реконструкция, модернизация и доизграждане на СПСОВ - Кубратово”, на стойност 47 474 777, 00 лева без ДДС.

С решение от 29.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС на Столична община е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор №СОА22-ДГ55-612 от 27.09.2022 г. с ДЗЗД “СПСОВ-Кубратово”, за нередност за нарушение на чл.2, ал.2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 от Закона за камарата на строителите (ЗКС) и нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП, квалифицирани по т. 11, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

С Решение №10142 от 12.03.2024 г. по адм.д. №10142/2023 г. на ВАС, е отменено решение от 29.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС.

По отношение нарушението на чл. 59, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП, в мотивите на съдебното решение се сочи, че в частта на второто нарушение според т. 51 от решение от 31 март 2022 г. на СЕС по дело С-195/21, при положение, че конкретно изискване е оправдано от предмета на поръчката и същото е пропорционално на този предмет, съответно отговаря на другите условия (т.48 и т.49 от същото решение), чл. 58 от Директива 2014/24 не може да попречи на възлагащия орган да постави в обявлението за поръчка това изискване, включително ако то надхвърля минималното ниво на изискване, установено от национална правна уредба. Предметът на обществената поръчка в случая се отличава с голяма комплексност и сложност, като същият е следвало да бъде анализиран от РУО при анализиране на поставените от възложителя критерии за подбор, свързани с техническите и професионални способности на участниците. В случая изводът за прекомерна спецификация на изискването е направен без анализ на предмета, обема, стойността и сложността на поръчката, както и без анализ на нормативната уредба, която позволява изпълнение на предмета (особено в хипотеза на сложност и комплексност) чрез използване на подизпълнители. Касационната инстанция приема, че заключението на органа, потвърдено и от съда, че термините „реконструкция“ и „модернизация“ са синоними и съответно липсвала алтернативност в поставеното изискване за сходни дейности, отново не се основава на реален анализ на предмет на обществената поръчка в контекста на понятията и съдържанието на всяка дейност. По отношение констатираното несъответствие между поставения критерии за сходни строителни дейности и начина на неговото доказване съгласно т. 3.3.3. от документацията, РУО не е съобразил, че изискването за пускане в експлоатация се отнася до „инсталация/и за деамонификация“ и „инсталация за термална хидролиза“, а не до самите обекти на пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ) – за изпълнение на тяхното строителство се приема строителство, за което е налице Акт Образец 15 или еквивалентен документ. Инсталациите се явяват строежи от по-ниска категория, за които се издава Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Ето защо липсва неяснота относно така поставения критерий.

На 07.08.2024 г. ръководителят на УО на ОПОС уведомява Столична община за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 21.08.2024 г. Общината представя възражение.

На 24.09.2024 г., ръководителят на УО на ОПОС издава решение, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) определя на Столична община, финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по Договор №СОА22-ДГ55-612 от 27.09.2022 г., с ДЗЗД “СПСОВ-Кубратово”, за нередност за нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП, квалифицирано по т. 11, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Представена е Заповед №РД-773 от 02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПОС.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Анализирайки подробно относимата нормативна регламентация, по отношение на констатациите на административният орган, а именно че поставеното от възложителя изискване за опит в поне един проект за строителство и/или реконструкция и/или модернизация и/или оборудване на ПСОВ, представлява дублиране на една и съща дейност, съответно че реконструкцията и модернизацията са синонимни форми на една и съща дейност, съдът счита, тези изводи за неправилни и необосновани, доколкото процесната обществена поръчка безспорно се характеризира с по-висока степен на сложност, обем и стойност.

Счита, че от страна на УО не са наведени каквито и да е нови аргументи, сравнителен анализ и изследвания в контекста на сложния предмет на поръчката, които да обосноват тезата му, че поставеното от възложителя изискване е прекалено завишено, което действа разубеждаващо и ограничава потенциално заинтересованите от участие лица.

Съдът счита за неправилни и необосновани и доводите на УО, че предоставената от възложителя друга възможност за доказване на изискуемия опит чрез “оборудване на ПСОВ” е неясна и създава възможност двусмислено да бъде тълкувана от участниците, предвид, че посочените строителство, реконструкция и модернизация се определят като действия по СМР, а оборудването е част от тези дейности и се припокрива със СМР и допълва, че предметът на процесната обществена поръчка е свързан с изграждане, реконструкция и модернизация на ПСОВ, проектирана с капацитет за 1,6 милиона души, а оборудването, което следва да се постави се отнася до специфична дейност по деамонификация и хидролиза на отпадъчни води. Според съда, административният орган отново без да сочи аргументи и да е направил задълбочен анализ на предмета, сложността и комплексността на обществената поръчка и достигнал до неправилни изводи, че дейностите по доставка и монтаж на оборудването в ПСОВ са част от дейностите по извършване на СМР.

И в частта на поставеното изискване по отношение на притежавания от участниците сходен опит, включващ двата вида инсталации (инсталация/и за деамонификация с проектно натоварване минимум 1 200 кг N/d, третиращи утайковите води от обезводняване на утайката след разграждане чрез процеса на термална хидролиза и инсталация за термална хидролиза доставени, монтирани и пуснати в експлоатация, с капацитет минимум 60 тона сухо вещество (DS) / ден.) и липсата според УО на яснота, как наличието на сходен опит съгласно уточнението на възложителя ще бъде доказан, съдът отново счита, изводите му за неправилни и необосновано, като направени изолирано без да бъде съблюдавана общата специфика, сложност и комплексност на поръчката.

Съдът обосновава изводи, че специфичният предмет изисква и специфичен стандарт при изпълнение на дейностите по поръчката, предвид което приема, че противно на констатациите на УО, от страна на Общината не е осъществено посоченото в акта нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП.

Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт в обжалваната част и го отменя.

Решението, в обжалваната му част, е неправилно, но по различни от изложените в касационната жалба съображения.

При извършена служебна проверка, в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, съдът установи, че обжалваното съдебно решение противоречи на материалния закон.

От представеното по делото решение от 29.11.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 г. се установява, че във връзка с изпълнението на същия проект (“Изграждане на ВиК инфраструктура в Столична община”) за същия програмен период (2014 – 2020 г.), за същото нарушение (чл. 59, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП) е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите за финансиране по ОПОС 2014 – 2020 разходи по Договор №СОА22-ДГ55-612 от 27.09.2022 г. с ДЗЗД “СПСОВ-Кубратово”. Този административен акт е отменен с Решение №2942 от 12.03.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело №10142/2023 г., което е окончателно. В съответствие с чл. 177, ал. 1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички, като ал. 2 предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, тоест с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет.

В случая, с обжалвания в настоящото производство административен акт, е определена финансова корекция за същия програмен период, по същото нарушение, за същия проект и договор, на същия бенефициер, при идентична фактическа обстановка и правни основания. Следователно обжалваният административен акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на Решение №2942 от 12.03.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело №10142/2023 г. и същият е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 АПК. В посоченото по-горе съдебно решение на ВАС изрично е прието, че “Предметът на обществената поръчка в случая се отличава с голяма комплексност и сложност, като същият е следвало да бъде анализиран от РУО при анализиране на заложените от възложителя критерии за подбор свързани с техническите и професионални способности на участниците. В случая изводът за прекомерна спецификация на изискването е направен без анализ на предмета, обема, стойността и сложността на поръчката, както и без анализ на нормативната уредба, която позволява изпълнение на предмета (особено в хипотеза на сложност и комплексност) чрез използване на подизпълнители.“. “. Видно от издадения нов акт, УО не е направил такъв анализ, позовавайки се на експертно мнение или на база друг източник, посредством който да прецени, дали поставените от възложителя изисквания към участниците, действително отговарят на предмета на поръчката и в каква връзка счита, че същите са необосновано завишени, доколкото, не ги обвързва със сложността, обема, спецификата на дейностите, предмет на изпълнение или потребностите на възложителя. На практика, с издаване на обжалвания в настоящото производство административен акт, ръководителят на УО на ОПОС се опитва да преодолее мотивите на посоченото съдебно решение, които са задължителни за страните по делото.

Първоинстанционният съд като не е установил този порок на оспореното решение, е постановил неправилно съдебно решение, в нарушение на материалния закон. Съдът следва да отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на решение от 24.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г." в частта му, с която на Столична община е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по договор от 27.09.2022 г., с изпълнител ДЗЗД „С. – Кубратово“, на стойност 47 474 777 лева без ДДС.

С Определение №8334 от 11.03.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, е оставено без уважение искането на Столична община за изменение на Решение №4621 от 11.02.2025 г. по адм. дело №10285/2024 г. на АССГ, в частта за разноските.

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че е присъдил разноски, съобразявайки направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като е преценил неговия размер предвид тълкуванията, дадени с решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В тази връзка съдът е съобразил, че посочените в Наредба № 1 от 09.07.2024 г. размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда, като същите подлежат на преценка с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки се с посочените обстоятелства, съдът е мотивирал и редуцирал адвокатското възнаграждение до присъдения размер, като прекомерно.

Определението е неправилно.

Претендираните от Столична община в първоинстанционното производство разноски са в размер на 147 096, 70 лева, от които 145 396, 70 лева – платено адвокатско възнаграждение с ДДС и 1 700,00 лева – платена държавна такса. Разноските са своевременно поискани и са представени доказателства за тяхното заплащане. Своевременно е направено и възражение за прекомерност на направените от страната разноски с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Размерът на адвокатското възнаграждение без ДДС е 91 362,00 лева, което съответства на размера установен в чл. 7, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Видно от протокола от проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание от 21.01.2025 г., процесуалният представител на ответника единствено е заявил, че прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Направеното от ответника в хода на първоинстанционното производство възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същият дори не е твърдял липса на фактическа и/или правна сложност на спора. За първи път конкретни доводи във връзка с правната и фактическа сложност на спора, са изложени след приключване на устните състезания в депозираните по делото писмени бележки, което е недопустимо.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и бъде постановен нов акт, с който да се измени решението в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на присъдените разноски от 11 700, 00 лева на 75209,35 евро, представляващи евровата равностойност на 147096,70 лева, от които 1 700,00 лева платена държавна такса и 145 396, 70 лева – платено адвокатско възнаграждение с ДДС.

С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски.

По делото са представени доказателства за платена две държавни такси по подадените две частни жалба в общ размер на 300,00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 143 696,70 лева с ДДС.

Своевременно е направено и възражение за прекомерност на направените от страната разноски.

От една страна в депозираната по делото молба от 27.03.2026 г., процесуалният представител на касатора изрично е заявил, че прави "възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, в случай, че е над определения размер за процесуално представителство по Наредба №1 от 09 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа". Претендираният размер на адвокатското възнаграждение съответства на установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

От друга страна в същата молба са изложени пространни разсъждения във връзка с това, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив, обоснован, да отговаря на обема на извършената работа и са преразказани мотивите от няколко решение на СЕС. Не са изложени конкретни мотиви за липса на правна и фактическа сложност на спора в съответствие с изискването на чл. 78, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс (изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.), приложим на основание чл. 144 АПК.

По изложените съображения възражението за прекомерност е неоснователно.

На Столична община следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 73624,34 евро, представляващи евровата равностойност на 143 996,70 лева, от които 300,00 лева платена държавна такса по частните жалби и 143 696,70 лева с ДДС платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд