Решение № 121 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 554/2020 г.

Решение № 121 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 554/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Т. Н. И. за отмяна на влязло в сила решение № 7813 от 18.11.19 г., постановено по гр. дело № 5769/19 г. на Софийски градски съд. С него е обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, сключеният на 22.01.18 г. между молителката, като продавач и Д. Т. А., като купувач, предварителен договор от 22.01.18 г. за покупко - продажба на недвижим имот в [населено място], район "С., [улица]. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че не е подписвала исковата молба, нито е упълномощавала когото и да е било да я представлява в производството. Изложени са и твърдения, че не се е разпореждала с процесния имот. Моли за отмяна на решението на Софийски градски съд. Ответникът по молбата Д. Т. А. чрез процесуалния си представител адв. С. счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. С определение № 333 от 19.11.20 г. настоящият състав на Трето г. о. на ВКС е внесъл за разглеждане молбата за отмяна в открито съдебно заседание. По допустимостта на молбата за отмяна състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС се е произнесъл с предходно определение № 255 от 6.07.20 г. по ч. гр. дело № 1228/20 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. Установено е, че гр. дело № 5769/19 г. е образувано в Софийски градски съд по искова молба, подадена от името на Т. Н. И. против Д. Т. А., с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Приложено е пълномощно, с което ищцата е упълномощила адв. Г. К. да я представлява по делото. За съдебното заседание, проведено на 25.10.19 г,. същата е призована чрез пълномощника си, който се е явил по делото. За постановеното решение № 7813 от 18.11.19 г. също е уведомена чрез адв. К.. Решението е влязло в сила на 14.02.2019 г. В т. 11 от Тълкувателно решение № 7/31.07.17 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителката нарушение на правото й на участие в процеса. От изслушаните в производството по отмяна единична и разширена съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите, положени от името на Т. Н. И., след думата "уважение" в исковата молба от 25.04.19 г. по гр. дело № 5769/19 г. на СГС и за "клиент" в пълномощно, с което Т. Н. И. е упълномощила адв. Г. К. да я представлява във връзка с образуване на исково производство срещу Д. Т. А., приложено по същото дело, не са положени от нея. Следователно молителката не е била надлежно представлявана, нито е уведомена за делото, с оглед на което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето г. о.

ОСОБЕНО МНЕНИЕна съдия Албена Боневапо гр. д. № 554/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение Не споделям становището на мнозинството, че в производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е допустимо да се проверява автентичността на исковата молба, въз основа на която е образувано делото, съответно автентичността на пълномощното, въз основа на което пълномощник е подписал исковата молба. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са уредени три хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и постановяване на законосъобразно решение. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на неправилното решение и се даде възможност за законосъобразен краен резултат по материалноправния спор. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др. С т. 11 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса допустимо ли е да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК нарушаване на правото му на участие в процеса, като е даден положителен отговор. Това разрешение не касае случаи на неистинност на документи, дори това да е твърдението на молителя, за да обоснове довода, че е била нарушено правото му на участие в процеса. За него уредбата е в чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Неистинността на документ може да бъде основание за отмяна, само ако тази неистинност вече е била установена по надлежния ред, което означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. Съгласно чл. 93, т. 6 НК неистински е този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. С оглед на разликата в обхвата на понятието неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК и това, залегнало в гражданско процесуалното право, съответно в трайната практика на ВКС, включително и по приложението на чл. 231, ал. 1, б. в" ГПК (отм.); в разпоредбите на действащия понастоящем ГПК (ДВ бр. 59/20.07.2007 г.) в чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК, законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи "неистинност на документ". Употребата на понятието "подправен документ" в тази хипотеза е изоставено. Документ, върху който е основано решението по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съответно чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.); , е не само този, въз основа на който е разрешен материалноправния спор, но и онзи, който обуславя наличието на процесуалните условия за съществуване и за надлежно упражняване на иска (така и съдебната практика по приложението на разпоредбата в двете редакции). Извод, че страната е била лишена от участие по делото по някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не може да бъде направено само въз основа на заключение, че исковата молба не е подписана от ищеца или, че страната не е подписала пълномощното, въз основа на което адвокатът е подал от нейно име исковата молба. Възможно е страната чрез различни действия да е потвърдила действията на пълномощника. Ако молителят представи доказателства за надлежно установена неистинност на пълномощно, съответно искова молба, влязлото в сила решение подлежи на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и то се връща на въззивния съд, който трябва да развие т. нр. "процес относно процеса", евентуално да предприеме нужните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК, като възможна последица е прекратяване на производството и обезсилване на решение, ако такова е постановено от първостепенен съд. В случая молителката Т. И. твърди, че не е подписала нито един документ по делото, разгледано от Софийски градски съд – искова молба, пълномощни, договори, разписки – т. е. поддържа неистинност на документите, въз основа на които се е развило исковото производство, както и на тези, въз основа на които е постановено съдебното решение. Инцидентно в производството за отмяна Върховният касационен съд няма правомощия да прецени дали документите са истински, вкл. упълномощителната сделка, дори при поддържано основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това разбиране на е в противоречие с чл. 6 ЕКПЧ – молителят има възможност да се защити като по надлежен съдебен ред установи първо неистинността на въпросните частни документи. По делото има данни, че е образувано досъдебно производство, в хода на процеса се твърди, че то е прекратено поради смъртта на адв. К.. Това значи, че са налице основанията по чл. 124, ал. 5 ГПК и гражданският съд може да установи по надлежен ред неистинността на документите, но не и по повод производството по чл. 303 ГПК. По делото първоначалният съдебен състав, преди двама от членовете да се самоотведат, е приел в определение № 73/28.02.2020 г., че молбата за отмяна е недопустима, защото разполага с други средства за защита, които за разлика от настоящия – по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, биха били ефективни. По тези съображения, производството по делото е прекратено. Определението е отменено от друг състав на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 1228/2020 г., IV г. о. То е задължително за настоящия състав единствено по въпроса за допустимостта на молбата за отмяна, не и в частта, съдържаща съображенията, които по естеството си са за основателността на тази молба и възможността да се събират доказателства за неистинност на пълномощно и на исковата молба. Подобни указания са извън компетентността на проверката по чл. 274, ал. 2 ГПК, като обратното би означавало произнасяне по съществото на молбата за отмяна в закрито заседание и от състав, който не е съставът по чл. 303 ГПК. СЪДИЯ ВКС: /Албена Бонева/