Решение № 10501 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2015 г.

Решение № 10501 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник на 02 група "Пътен контрол" 01 сектор КПД и ОВ при отдел "Пътна полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 4718/3.07.2015 г. по адм. дело № 2326/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена издадена от касатора заповед № 43323-89/11.02.2015 г. за налагане дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца" на С. К. Р. Твърди се необоснованост и материална незаконосъбразност на съдебния акт. Иска се отмяната му. О. Р. оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно, но по различни от изложените съображения. За да отмени заповедта за дисциплинарно наказание, в решаващите си мотиви първоинстанционният съд е приел, че вменените във вина на служителя три дисциплинарни нарушения не са конкретизирани, т.е. не е посочено неизпълнението на кое точно задължение по заповед рег. № 513з-732/12.12.2014 г. е налице. Касационният състав обаче счита, че съдът не е следвало да разглежда спора по същество, тъй като заповедта е незаконосъобразна поради издаването й при груби нарушения на административнопроизводствените правила, което не е било констатирано. Установява се, че с докладна записка рег. № 4332р-3172 от 29.12.2014 г. началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР е бил информиран за допуснати пропуски в служебната дейност на Р. по време на негово дежурство на 21.12.2014 г. за времето от 06.30 часа до 18.30 часа. Тези пропуски са констатирани при осъществен явен и негласен контрол на силите от отдел "Пътна полиция" - СДВР относно изпълнението на задълженията от полицейските екипи при извършването на проверка на спрените от тях МПС. В. тази докладна записка са поставени резолюции, съответно на 30.12.2014 г. и на 3.02.2015 г. за запознаване на определени длъжностни лица "за вземане на отношение по дисциплинарен ред", като втората е до касатора. Липсва писмена заповед за назначаването на проверка, но в хипотезата на чл. 208 от ЗМВР се допуска дисциплинарното производство да започне и без издаването на заповед при наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 от ЗМВР, като за начало на дисциплинарното производство се приема първото действие за установяване на нарушението. В случая наказанието порицание е наложено за дисциплинарни нарушения, съставомерни по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, поради което разпоредбата на чл. 208 е приложима. Дисциплинарно производство в случая обаче не е проведено. Заповедта за наказание е основана единствено на докладната записка. Липсват действия на дисциплинарно разследващ орган по проверка на данните, изложени в нея, с цел установяване на нарушенията, освен прослушване на запис на КИС - СДВР от 21.12.2014 г. относно това кои спрени за проверка МПС са били докладвани от патрулите в ОДЧ по време на дежурството, като резултатът от прослушването е обективиран в протокол с рег. № Я 3343/11.02.2015 г., еднолично подписан от касатора. С този протокол Р. не е запознат, а и съвместяването на функции на дисциплинарно разследващ и дисциплинарно наказващ орган от едно и също длъжностно лице е недопустимо. Освен това, на 2.02.2015 г. Р. е поканен да даде писмени обяснения само по докладната записка, която сигнализира за извършени от него дисциплинарни нарушения по време на дежурство, но тя не е документ, доказващ фактите и обстоятелствата по случая, без те да са проверени. Поради това обясненията му от 10.02.2015 г. не удовлетворяват императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР това негово право да бъде упражнено след приключване на проверка по изнесеното в докладната записка и преди налагане на наказанието, което нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказанието. Тези груби нарушения на императивно разписаната в закона и в приложимата инструкция дисциплинарна процедура са довели до нарушаване правото на защита на служителя и обосновават извод за незаконосъобразност на издадената заповед. Поради това като краен резултат решението на АССГ е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за тази инстанция и СДВР следва да се осъди да му заплати сумата 500 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,