Решение № 2857 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14149/2015 г.

Решение № 2857 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14149/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева чл. 160, ал. 6 ДОПК Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Велико Търново против Решение № 416 от 03.11.2015 г., постановено по адм. д. № 287/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта с която съдът е отменил ревизионен акт № Р-15-1401741-091 -01/07.01.2015 г., потвърден с Решение № 138/30.03.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Велико Търново относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 049,99 лв. и са начислени лихви и в частта по ЗКПО в която за 2012 г. е извършено увеличение на финансовия резултат със сума в размер на 30820 лв. по фактура издадена от "Далия 7419"ЕООД и са начислени корпоративен данък и лихви. Решението се обжалва и в частта за разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение в отменителната му част и в частта за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА, в отменената му част да бъде потвърден. Претендират се и разноски за възнаграждение на юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Агроклас" ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в частта по ЗКПО и за основателност в останалата част в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-15-1401741-091-01/07.01.2015 г. на ТД на НАП - В. Търново. Административният съд е отменил процесния РА в частта, в която за данъчни периоди по ЗДДС за месеци 01.2012 г. и 02.2012 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 049,99 лв. и са начислени лихви и в частта по ЗКПО, в която за 2012 г. е извършено увеличение на финансовия резултат със сума в размер на 30 820 лв. по фактура, издадена от "Далия 7419" ЕООД и са начислени във връзка с това съответно корпоративен данък и лихви. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е протекло при спазване на административнопроизводствените правила, заключителният му акт е издаден от компетентен орган по приходите и в дължимата форма. За да отмени ревизионния акт, в частта касаеща ревизираните данъчни периоди месеци 01.2012 г. 02.2012 г. и 12.2012 г. за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 049,99 лв. лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Равелин 2005" ЕООД, след като се е запознал с установените по делото факти административният съд е стигнал до изводът, че активът е използван или ще се използва за целите на облагаеми доставки и в случая не следва да намери приложение чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Решението в обжалваната по ЗДДС част е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и обосновано поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал 1, т. 2 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. От фактическа страна по делото няма спор относно придобиването на имота, заплащането на дължимата цена от жалбоподателя и начина на осчетоводяване на придобития недвижим имот като амортизируем актив. Тези обстоятелства се установяват както от събраните в хода на ревизията и приети по делото писмени доказателства, така и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на която се посочва, че имотът е осчетоводен като актив по цена на придобиване, заведен като ДМА от 2012 г., като до момента на проверката му се начисляват амортизации с годишна амортизационна квота от 4 010 лв. Предмет на изследване в спора за правото на приспадане на данъчен кредит е предназначението на имота за професионални дейности. Това предназначение е определено от ДЗЛ с включването на актива в сметка от гр. 20, т. е избрало е да третира актива като стопански /предвид възможността да се използва както за професионални, така и за лични цели, без използването за лични цели, както и ползването въобще да са установени/, при което има право да приспадне изцяло и незабавно начисленият при придобиването ДДС съгласно решението на СЕС по дело С-118/11/. Водени от горното, настоящата съдебна инстанция намира изводът на първоинстанционният съд, че активът е използван или ще се използва за целите на облагаеми доставки и в случая не следва да намери приложение чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС съгласно практиката на СЕС, за правилен и като такъв следва да бъде споделен. По отношение на отменената част на РА касаеща извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2012 г. със сума в размер на 30 820 лв., представляваща стойността по фактура, издадена от "Далия 7419" ЕООД - гр. София с предмет на стопанската операция доставка на стоки "Амониев нитрат 33,5%, съдът установи следното: Няма спор между страните относно извършените плащания по фактурите и начина на тяхното осчетоводяване при "Агроклас" ЕООД. По делото са събрани доказателства за транспортиране на стоките между участниците в доставките по стоковия поток, има извършване на разплащания между участниците в сделките, които като факти не се спорят. Представените доказателства от фактическа страна установяват, че стоките са използвани за извършване на облагаеми доставки, свързани със стопанската дейност на дружеството. От съдебно- счетоводната експертиза, неоспорена от страните, е видно начина на изпълнение на доставките, свързаните с тях дейност и отчетени разходи, които да обосноват от фактическа страна възможност и действителност на изпълнението. Вещото лице посочва, че има данни за отразяване на стопанските операции по фактурите, отчитани са приходи от доставчика, начисляван от данък от реализираните продажби, като получените торове и препарати са отчетени като вложени в производство на селскостопанска продукция. Има извършено разплащане по фактурата от получателя към доставчика по банков път. Съобразно изложеното относно действителното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Далия 7419" ЕООД, правилен е и изводът на съда за незаконосъобразност на РА в частта относно задълженията по ЗКПО за 2012 г. За процесната година е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата от 30 820 лв представляваща отчетени разходи по фактура, издадени от "Далия 7419" ЕООД на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 от същия закон. Нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. След като от доказателствата по делото се установява, че фактурите, издадени от "Далия 7419" ЕООД отразяват достоверно документираните стопански операции, то не са налице предпоставките по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за увеличение на ФР за 2012 г. и за определяне на допълнително задължение за корпоративен данък за 2012 г. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 416/03.11.2015 г., постановено по адм. д. № 287/2015 г. по описа на Административен съд Велико Търново. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.