Решение № 105 от 12.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 13/2010 г.

Решение № 105 от 12.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 13/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбите на подсъдимите С. С. А. и И. Г. Х. против решение № 405 от 10.12.2009 г. по внохд № 532/09 г. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба от подсъдимия А изготвена от адв. И е на посочените в чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК основания. Твърди се, се че няма категорични доказателства, че е съучастник на другия подсъдими в държането на наркотичното вещество. Не е посещавал жилището където е намерено, няма намерени негови дактилоскопни следи в него и не е знаел за наркотика. Определеното по размер наказание е завишено с оглед обществената опасност на деянието и дееца. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия, или наказанието лишаване от свобода се намали. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Жалбата на подсъдимия Х е за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, свързани с доказателствената дейност на съда. Не е доказана целта за "разпространение" на наркотичното вещество. Не е потвърдено, че подс. Х. е влизал в жилището на А. Напълно възможно е последния да е манипулирал пръстовите отпечатъци, намерени по хартията с която е било опаковано наркотичното вещество. Намира наказанието за несъответно с това наложено на другия подсъдим. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Прокурора даде заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 41 от 5.10.2007 г. по нохд № 3164/05 г., Софийски градски съд е признал подсъдимите И. Г. Х. и С. С. А. за виновен в съучастие като съизвършители в гр. С. без надлежно разрешение държали високорисково наркотично вещества, с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, алт. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК - подсъдимият Х. е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000.00 лв., а подсъдимият А на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000.00 лв. На двамата подсъдими е определен първоначален "общ" режим за изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия С е намалено на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивната инстанция за да потвърди присъдата относно авторството на деянието и вината на подсъдимите А. и Х. е приела, че изводите на първата инстанция в тази насока са обосновани и законосъобразни, направени при точно спазване правилата по НПК за събиране и проверка на доказателствата, след внимателният им анализ и преценка, като са изложени съображения кои доказателства се възприемат за достоверни и кои не. В мотивите на решението са изложени собствени съображения за приетите фактически констатации и доказателствените източници които ги подкрепят, както и за правните изводи направени от тях. След съвкупната оценка на доказателствените средства въззивната инстанция е направила и съответен на фактическите положения извод за категорична доказаност на обвинението по отношение на двамата подсъдими, като извършители на инкриминираното деяние и неговата съставомерност по чл. 345а, ал. 1, алт. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. При спазване изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК с основание за отхвърлени доводите на защитниците на подсъдимите, с които са оспорвали авторството на деянието и са напълно идентични с изложените в касационните жалби. Събрани са достатъчно доказателства, макар и косвени, които безспорно свързват подсъдимите А. и Х. в намереното във жилището на първия наркотично вещество. Оперативната информация в полицията, че двамата се занимават в разпространение на наркотици е наложило жилището да бъде поставено под наблюдение и повод по късно да бъде извършено претърсване и изземване, при което в салонния бюфет е намерена топка увита в кафяво тиксо, поставена в синя хартия. При полевия текст се установило, че е хероин. Подс. А., който присъствал на това процесуално следствено действие, вписал в протокола, че намереното вещество му е дадено от И., и посочил къде живее. Това е потвърдил и в съдебното заседание пред първата инстанция. При изследване на хартиената опаковка, с което е било завито процесното количество хероин са намерени дактилоскопни следи оставени от показалеца и средния пръст на дясната ръка и палеца на лявата ръка на подс. Илиян Х. Полицейските служители осигуряващи наблюдението на жилището установяват, че двамата подсъдими заедно са влизали и излизали от входа в който се намира. При тези факти настоящата инстанция счита, че няма основание за оправдаване на подсъдимите поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна с., защото са осъществявали фактическа власт върху иззетото наркотично вещество. Неговото количеството, високото му съдържание на активен компонент сочат, че не е държано от подсъдимите за лична употреба, а с цел за бъде разпространено. Изложените в тази връзка констатации се подкрепят от разпита на оперативните работници от сектор "Наркотици" СДВР, показанията на св. Б заключението на вещото лице. Законосъобразни са и изводите, че двамата подсъдими са осъществили деянието в съучастие, като съизвършители, по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, при общност на умисъла, след като са имали фактическа власт върху наркотика, преследвайки обща цел. Поради това исканията за тяхното оневиняване и за преквалифициране на деянието, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Явен израз на защитна позиция за и поднесените от защитата на подсъдимия Х пред тази инстанция, хипотетични възможности за попадане на негови дактилоскопни следи върху хартията, с която е било опаковано наркотичното вещество. Не са допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствените източници, свързани с отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а при възприетите фактически положения по отношение авторството и правната квалификация на извършеното са законосъобразни и затова не е налице и другото отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Доводите за явна несправедливост на наложените наказания са също неоснователен. Определените по размер и начин на изтърпяване за двамата подсъдими, потвърдено за подс. Х. и намалено, с приложението на чл. 66 НК за подс. А., напълно съответстват на тежестта на конкретното престъпление, характера на засегнатите обществени отношения, на данните за личността на дейците и на всички обстоятелства отразени от съдилищата по същество, които имат значение да тяхното индивидуализиране. Касационния състав също намира определените наказания за справедливи и съобразени с данните за деянието и дейците. По голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,