Решение № 10393 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2014 г.

Решение № 10393 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Георгиев Йосифов от гр. София, чрез пълномощника му адв. Румяна Ножарова, срещу решение № 6341 от 18 октомври 2013 г., постановено по адм. д. № 8323/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ЮЗР-406/03 септември 2011 г. на началника на РДНСК Югозападен район. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК Югозападен район, чрез юрк. Росен Игнатов, намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Владимир Георгиев Йосифов срещу против заповед № ДК-02-ЮЗР-406/03 септември 2011 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Преустройство и обединяване на апартаменти № 23 и № 24", находящ се в УПИ IV-3, кв. 458, м. "Центъра" по плана на гр. София. Съдът е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ като извършен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, че не попада сред изключенията предвидени в чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, тъй като се променя предназначението на помещения и подпокривно пространство в апартаментите. Също така съдът е приел, че строежът не подлежи на узаконяване и предвид времето на неговото извършване (след 19.08.2010 г.) не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключенията на назначените и изслушани съдебно-технически експертизи. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е извършването на описания в оспорената пред административния съд заповед строеж, както и това, че за изграждането му не са били издавани необходимите строителни книжа. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на преустройството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора относно компетентността на издателя на оспорената пред административния съд заповед. По делото е представено копие от заповед № РД-14-446/01 ноември 2010 г. на началника на ДНСК, с която на началниците на РДНСК са делегирани правомощия за издават заповеди със съдържание като оспорената. Няма данни по делото, сочещи на това заповедта да е издадена от друго лице, различно от сочения като неин автор началник на РДНСК Югозападен район. Неоснователни са и възраженията относно достоверността на показанията на разпитаните по делото свидетели. Техните показания - обратно на изложеното в касационната жалба, са ценени от съда съобразно останалите данни по делото. Обстоятелството, че единият от разпитаните свидетели е съпруг на една от собственичките на жилище в сградата, по чиято жалба е инициирано производството по премахване на незаконния строеж, не прави показанията му недостоверни. Напротив, показанията на свидетеля кореспондират с останалите доказателства по делото. Неоснователни са и възраженията на касатора относно материалната незаконосъобразност на оспорената от него заповед на началника на РДНСК Югозападен район. Във връзка с този сочен порок на административния акт пред първоинстанционния съд са събрани и обсъдени многобройни доказателства, въз основа на които съдът обосновано е приел, че извършеното преустройство не представлява вътрешно такова по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, нито е текущ ремонт предвид определението за това, дадено в разпоредбата на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Поради това законосъобразен и извода, че за извършеното от Владимир Йосифов преустройство е необходимо издаването на разрешение за строеж. В тази връзка следва да се допълни, че за обединяването на два апартамента винаги е необходимо одобряването на инвестиционен проект и издаването на строително разрешение. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,