Решение № 1514 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2008 г.

ВАСI отделение04.02.2009 г.докладчик т Виолета Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222 от 23.05.2008 г., постановено по адм. дело № 315 от 2006 г. на Пловдивския окръжен съд - административно отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1514 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Кофражна техника" АД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Красимир Петколичев, против решение № 222 от 23.05.2008 г., постановено по адм. дело № 315 от 2006 г. на Пловдивския окръжен съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 3447 от 11.11.2005 г. на ТДД - гр. Пловдив, потвърден с решение № 132 от 7.02.2006 г. на директора на ДОУИ - гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 76 638, 39 лв. за данъчните периоди м. юли, август, октомври, ноември и декември 2003 г. ; м. януари, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2004 г. и м. март 2005 г. по фактури, издадени от ЕТ "Галекса - Галина Георгиева" - гр. Пловдив, ведно със съответните лихви. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен ДРА, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в тази част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП за гр. Пловдив, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Кофражна техника" АД против данъчен ревизионен акт № 3447 от 11.11.2005 г. на ТДД - гр. Пловдив, потвърден с решение № 132 от 7.02.2006 г. на директора на ДОУИ - гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 76 638, 39 лв. за данъчните периоди м. юли, август, октомври, ноември и декември 2003 г. ; м. януари, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2004 г. и м. март 2005 г. по фактури, издадени от ЕТ "Галекса - Галина Георгиева" - гр. Пловдив, ведно със съответните лихви. Осъдил е данъчния субект да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 2228, 27 лева. В частта, с която е отхвърлена жалбата по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Карнекс комерс" ЕООД, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови това решение, съдът е приел, че с ДРА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Кофражна техника" АД по фактурите, издадени от ЕТ "Галекса - Галина Георгиева", тъй като липсват безспорни доказателства както за реалността на доставките от прекия доставчик, така и от предходните доставчици и относно произхода на стоките. Съдът е посочил, че макар и обжалваният отказ за правото на данъчен кредит да е постановен на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), развитите подробно от данъчния орган съображения за този отказ на практика са такива за липса на реално осъществени доставки. При извършената насрещна проверка на доставчика не са представени изисканите му за отношенията с жалбоподателя договори, поръчки, доказателства за кадрова и техническа обезпеченост, за транспорта на стоката, за предходните доставчици по отношение на всяка от сделките с ревизирания субект, приемателно-предавателни протоколи и други документи, доказващи реалното предаване и получаване по доставките. Освен това за голяма част от доставчиците на ЕТ "Галекса" е установено, че те не са осъществявали доставки с него, не са били налице и първични счетоводни документи, въз основа на които са се извършили записите в счетоводните регистри. Съдът е изложил и мотиви за това, че няма безспорни доказателства и за начисляването на ДДС по спорните доставки, което не се установява и от представените ДРА на прекия доставчик, тъй като няма категоричен извод за редовно водено счетоводство от негова страна. Представянето на нови документи след приемане или изготвяне на всяко заключение по делото според съда идва да покаже, че това, което е коментирано като липсващо от вещите лица, за да се даде отговор на поставения въпрос за редовността на счетоводството и начисляване на ДДС, е всъщност налично и те не са го изследвали, тъй като не е било представено. Предвид това е било повдигнато от ответника оспорване относно достоверната дата на представените в процеса документи и във връзка с така откритото производство по оспорване жалбоподателят не е събрал никакви доказателства по смисъла на чл. 145 ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК за наличие на достоверна дата на тези документи, което пък от своя страна е довело съда до извода, че новосъбраните доказателства са такива с недостоверна дата, съставени за целите на съдебното производство. С оглед на това съдът е приел, че същите не могат да бъдат ценени като годни доказателства, въз основа на които да се стигне до извода за редовно водено счетоводство, нито до извода за начисляване на ДДС по спорните фактури по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. По тези причини съдът не е обсъдил подробно и отделните заключения на назначените експертизи, които са дадени предвид тези доказателства и от които единствено последното е било в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя. То обаче е счетено от съда за уклончиво и некомпетентно, тъй като всеки субект има задължение по ЗСч да води редовно счетоводство, което е едно, и не може да се говори за счетоводство по ЗДДС или друг закон и за редовността да се преценява в подобни аспекти, в какъвто смисъл е преценката на вещото лице. По такива съображения съдът е приел жалбата за неоснователна, а обжалвания пред него ДРА - за законосъобразен. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът правилно е възприел установените при ревизията факти и обстоятелства, които са послужили като основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Кофражна техника" АД по процесните фактури. За да обоснове извода си за законосъобразност на ДРА, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-счетоводните експертизи, както и доводите и възраженията на страните. В резултат на това съдът е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция като обосноваващи правилни изводи по съществото на правния спор. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В конкретния случай са направени и фактически констатации в ДРА за това, че не е доказано извършването на доставките, а тези констатации съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК се ползват с презумпция за вярност в производството по обжалване на акта. Данъчният субект не е представил годни доказателства при обжалването на ДРА по административен и съдебен ред, които да опровергават фактическите констатации за липса на реални доставки, както и да доказват начисляване на ДДС по тях. Представените от него на няколко пъти в съдебно заседание доказателства са били оспорени с оглед тяхната достоверна дата и правилно съдът не ги е кредитирал като годно доказателство, тъй като жалбоподателят не е доказал достоверността им. Въз основа на цялостния анализ на доказателствата по делото обосновани и правилни са изводите на окръжния съд, че относно фактурите, издадени на "Кофражна техника" АД от ЕТ "Галекса - Галина Георгиева" за процесните данъчни периоди на 2003, 2004 и за м. март 2005 г., не са представени необходимите доказателства нито за реалността, нито за начисляването на ДДС по тях. Правилно съдът е заключил, че новосъбраните доказателства са такива с недостоверна дата, създадени за целите на съдебното производство и да обслужат защитна теза на ревизирания субект. В този смисъл настоящият състав не споделя виждането на касатора, че съдът е отказал да установи и вземе предвид всички релевантни факти и обстоятелства. Напротив, съдът е обсъдил всички доказателства по делото и е изложил правилни съображения защо не възприема заключението на съдебната експертиза, подкрепяща защитната теза на жалбоподателя, именно поради несъответствие с доказателствата. В резултат на това е достигнал до обоснования извод, че по процесните фактури липсват преки доказателства за прехвърляне на правото на собственост и не е доказано осъществяването на доставки по тях, както и начисляване на ДДС във връзка с изпълнение на изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). С оглед изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - първо отделение,