Решение № 94 от 14.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60364/2016 г.

Решение № 94 от 14.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60364/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Х. чрез пълномощника й адвокат А. Г. против решение 1398 от 4.07.2016 г., постановено по т. д. 2022 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-София, с което потвърдено решение от 5.02.2016 г. по гр. д. № 19107/2014 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на Застрахователно акционерно дружество Б. В. И. г. " АД, [населено място] да заплати на В. Г. Х. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 28.12.2012 г. до окончателното изплащане и искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. Застрахователно акционерно дружество Б. В. И. г. " АД, [населено място] не изразява становище в настоящото производство. С определение № 156 от 15.03.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е относим към възприетия от въззивния съд изход на спора. Софийски апелативен съд приел, с оглед липсата на въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за 30 000 лева, че е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.): наличие към датата на пътно-транспортното произшествие на валидна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилисти между собственика на лекия автомобил и ответното застрахователно дружество, осъществяване на непозволено увреждане от водача на автомобила, който поради нарушение на правилата за движение по пътищата причинил на ищцата травматични увреждания - счупване на три ребра, луксация на лявата раменна става, счупване на пета дланна кост и фисура на четвъртия пръст на дясната ръка. Единствено спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата вследствие получените увреждания. При определяне на размера съдът съобразил спецификата на вида и характера на причинените на пострадалата увреждания, които са няколко и са засегнали снагата и двата горни крайника, обстоятелството, че уврежданията са довели до изпитване на силни болки и страдания и невъзможност за самостоятелно битово обслужване за период от около два месеца, като след него постепенно са затихнали, а счупванията са зараснали и самостоятелното движение на пострадалата и функциите на двата крайника са напълно възстановени. Взето е предвид и обстоятелството, че негативни последици за пострадалата, с оглед младата й възраст - 22 години, за в бъдеще не се прогнозират. Счел е, че обезщетение в размер от 40 000 лева зачита изцяло принципа за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД и се явява адекватен с оглед обществено-икономическите условия в страната към датата на пътно-транспортното произшествие, включително и нивата на застрахователно покритие към същия момент. В определението по чл. 288 ГПК е прието, че даденото от въззивния съд разрешение по приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при предявен пряк иск срещу застрахователя на деликвента е в отклонение от практиката на ВКС по ППВС № 4/68 г. и приложените към касационната жалба седем решения на ВКС по чл. 290 ГПК. В случая при определяне размера на дължимото обезщетение за възмездяване на причинените на ищцата при процесното ПТП морални вреди, съдът се е позовал на задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД в ППВС № 4/68 г., според които понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, не е абстрактно, а всякога е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които съдът е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в съвкупност. При извършване на тази преценка Софийски апелативен съд не е отчел, че макар травматичните увреждания да са напълно възстановени, то и за в бъдеще при рязка промяна на времето и/или висока влажност ищцата ще има неприятни усещания до явна болка в местата на счупване /заключение по въпрос 5 на съдебно-медицинската експертиза на д-р Д. К./. Отчитайки и това обстоятелство наред с вида на получените травматични увреждани, периода на възстановяване, времето през което са търпени болки - първоначално интензивни с постепенно затихване, периода, в който ищцата е била в пълна невъзможност да се самообслужва и й е била необходима помощ от друго лице, изживения стрес и емоционален дискомфорт от промяна начина на живот за периода на възстановяване, следва да се приеме, че адекватен с оглед обществено-икономическите условия в страната към датата на пътно-транспортното произшествие, включително и нивата на застрахователно покритие към същия момент се явява размер на обезщетението от 44 000 лв. С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която предявения иск е отхвърлен за разликата между 40 000 лв. и 44 000 лв. следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се присъдят още 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 44 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. въззивното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да възстанови на ищцата направените по обжалването разноски, съобразно с основателната част на жалбата или сумата 180.00 лв. за въззивното производство и 240.00 лв. за касационното производство. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати държавна такса върху приетата за основателна от настоящата инстанция част от иска, както следва: 160.00 лв. за предявяване на иска и по 80.00 лв. за въззивното и касационно обжалване и 30.00 лв. за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение