Решение № 50 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 723/2009 г.

Решение № 50 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 723/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н. А. Я. срещу решение № 156 от 30.10.2009 г. по внохд № 178/2009 г. на Бургаския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са за неправилно прилагане на материалния закон, явна несправедливост на наложената на подсъдимия кумулативна санкция и осъждането му да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размери, несъобразени със съпричиняването от пострадалата на настъпилите вредни последици. Иска се изменяване на въззивното решение с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, намаляване сроковете на лишаване от свобода и от правото да управлява моторно превозно средство, намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. С писмено становище, повереникът на частните обвинители и граждански ищци иска оставяне на въззивното решение в сила. Заключението на прокурора също е за оставяне въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 93 от 13.06.2009 г. по нохд № 121/2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК, Н. А. Я. е признат за виновен в това, че на 15.12.2008 г. по пътя с. В. гр. Б. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил М. Е 280 с рег. № А* в нарушение правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, при което причинил по непредпазливост смъртта на 60-годишната М. Б. Ч. от гр. А. и избягал от местопроизшествието, за което и на основание чл. 343, ал. 3, б. "б" във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от 3 години, и за срок от 2 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. В полза на Т. С. Ч., Б. Т. С. и А. Т. С. - съпруг и пълнолетни низходящи на пострадалата - са присъдени по 50 000 лв. за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди и общо на тримата още 3 000 лв. за обезщетяване на причинените им имуществени такива. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не дават основание за преквалифициране на деянието. дарът между пострадалата и лявото странично огледало /но не само то/ на управлявания от подсъдимия автомобил я е отхвърлил с такава сила, че при съприкосновението му с крайпътната мантинела левият й крак е бил откъснат до коляното. След удара подсъдимият спрял на известно отстояние, доколкото му е позволявала поддържаната скорост от не по-малко от 100 км/ч, констатирал, че в резултат на удара с неизвестния обект е разрушено лявото му странично огледало, но не се върнал на мястото, където това е станало, а продължил пътя си към Бургас. Това му поведение представлява напускане на местопроизшествието или, според употребената в НК терминология, бягство от местопроизшествието. Последното няма да е налице само при такава внезапна възникнала ситуация, чието благоприятно протичане не би било възможно без личното участие на дееца, каквато ситуация в случая безспорно няма. Нещо повече. В експертното заключение на съдебния медик д-р Г. М. няма констатация за най-вероятното времетраене от причиняването на телесното увреждане до смъртта на пострадалата вследствие кръвозагуба и настъпилата анемия на вътрешни органи, и тъй като експертът не е била разпитвана от първоинстанционния съд, открит е останал въпросът, дали при своевременното отвеждане на Ч. до най-близкото здравно заведение - ако подсъдимият не беше избягал от местопроизшествието и беше изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДП - животът й не би бил спасен. Не е основателно възражението за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и от правото да управлява моторно превозно средство: първото е определено значително под минимума от 3 години, предвидени в специалната норма на чл. 343, ал. 3, б. "б" НК, а второто, при възможност да бъде наложено за срок от 4 години и 6 месеца с оглед на чл. 49, ал. 2 НК, е сведено до 2 години. Не е основателно искането за намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Първата инстанция не е намерила основание да приеме съпричиняване от пострадалата на увредилото я събитие /каквото становище въззивният съд погрешно й е приписал/ и е определила обезщетения, съобразени с всички обстоятелства от значение за размерите им, стремейки се да следва и съществуващата по този въпрос практика. Неоснователността на подадената от защитника на подсъдимия жалба предполага възстановяване на частните обвинители и граждански ищци направените от тях в тази инстанция разноски, но такова искане в подаденото от повереника им писмено възражение няма. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.