Решение № 4227 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1211/2018 г.

Решение № 4227 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1211/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- В. срещу Решение № 2120 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1118/2016 г. по описа на Административен съд - В., в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № № Р-03002715003673-091-001/18.12.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., частично изменен с Решение № 42/28.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който на "И. - М." ЕООД, гр. Ш. са установени задължения за ДДС общо в размер на 8280,71 лв. и лихви за забава в размер на 3 722,90 лв. и по ЗКПО за 2011 г. е установен корпоративен данък за внасяне над сумата от 2 860.24 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че съдът превратно е кредитирал представените от ревизирания частни документи и ангажираните гласни доказателства. Акцентира върху неустановеността на превоза на стоките по процесните фактури и липсата на кадрова и складова обезпеченост на доставчиците. Относно частта по ЗКПО сочи, че решаващият състав неправилно е възприел и тълкувал решението му, с което не е извършено прихващане с установените за възстановяване суми. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на оспорването на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "И. М." ЕООД, гр. Ш., чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт (РА)) № Р-03002715003673-091-001/18.12.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., частично изменен с Решение № 42/28.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който на "И. - М." ЕООД, гр. Ш. са установени задължения за ДДС общо в размер на 8280,71 лв. и лихви за забава в размер на 3 722,90 лв. и по ЗКПО за 2011 г. е установен корпоративен данък в размер на 3798.81 лв. и лихви за забава от 1083.34 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването в тази му част първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА на ревизирания е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по 7 бр. фактури, издадени от "П. М." ЕООД и по фактура, издадена от "Е. С. Е. Г. -2009" ЕООД, с предмет на доставките - "свински врат с кост" и "свински плешки". След преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. в посока увеличение с разходите по фактури, отчетени през 2011 г., но издадени през 2010 г. и в посока намаление със сумата от 9 448.56 лв., представляваща разходи по фактури, издадени през 2011 г., но отчетени през следващата година, органите по приходите са установили дължим корпоративен данък в размер на 7 306.70 лв. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани М. М. - шофьор в "И. М." ЕООД към ревизирания период, И. М.. - "експедитор стоки и товари" в "И. М." за ревизирания период и Т. Т. - "експедитор стоки и товари" в "И. М." за ревизирания период. След съвкупен анализ на показанията им във връзка с останалите събрани доказателства, съдът е кредитирал същите като взаимно подкрепящи се и непротиворечиви. Той е приел, че в своята съвкупност ангажираните доказателства, ведно със заключението по проведената ССчЕ, установяват реалното извършване на спорните доставки. Посочил е, че неустановеността на произхода на стоките и на лицата, извършили транспорта, ведно с липсата на пътни листи в тази връзка, не могат да бъдат самостоятелно основание за отказ на претендираното данъчно предимство. Акцентирал е върху реалното предаване на стоката на разпореждане на получателя и последващото й влагане в производството му. Счел е, че след като не се сочат обективни данни, че доставките, по които е упражнено правото на приспадане са опорочени с измама, то неправилно с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Относно установеният за 2011 г. корпоративен данък за внасяне в размер на 3 791.81 лв. след изменението на РА първоинстанционният съд е съобразил, че е налице противоречие между мотивите на решението на Директора на Дирекция "ОДОП" и диспозитива на същото, в което неточно като дължима за внасяне е посочена сумата от 3 798.81 лв., вместо 2 860.24 лв. Последният размер представлява разликата между установения с РА данък от 8033.87 лв., внесения данък от 727.17 лв. и установената при административния контрол сума за приспадане от 2010 г., възлизаща на 4 446.46 лв. Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. При представените търговски документи стокови разписки, издадени от "П. М." ЕООД, наред с кореспондиращи по между си складови разписки за доставени стоки и заприхождаване на материалите в производството на ревизирания, плащания за доставките по банков път и констатирана кадрова обезпеченост на доставчика обосновано първоинстанционният съд е приел за установено предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик на получателя и последващото им използване за целите на икономическата му дейност. Този извод се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели, които като подкрепящи се по между си и от останалите относими доказателства, правилно са кредитирани от съда. Същият подробно е обсъдил и заключението по проведената ССчЕ, отчитайки аналитичното водене на с/ка 302, по която се отчитат закупените от ревизирания стоки, позволяващо проследяването на стоките по вид и по доставчици. Както правилно е приел и решаващият състав, при изяснен механизъм на доставките и липсата на обективни данни, че те са белязани с измама, неустановеността на лицата, извършили транспорта и произходът на стоките не е самостоятелно основание за отричане на претендираното данъчно предимство. Същият краен извод следва и спрямо доставката по фактурата, издадена от "Е. С. Е. Г. 2009" ЕООД. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните относими доказателства, включително и заключението на експерта по СсчЕ. Той е констатирал, че транспортът на стоките е осъществен за сметка на ревизирания с негово транспортно средство, като в счетоводството му е отчетен разход за гориво. Съобразил е и кадровата обезпеченост на ревизираното дружество през релевантния период, както и информацията от складовия му софтуер, позволяваща проследяване на вложените суровини и връзката между партидните им номера. Решаващият състав е анализирал представените дневници за входящ контрол, пътен лист, търговски документи и събраните гласни доказателства, в резултат на което правилно е приел за установено предаването на стоките от доставчика на получателя. Достигайки до извода, че спорните доставки са реално извършени и незаконосъобразно с РА за тях е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, първоинстанционният съд е постановил правилно в тази му част решение. Несподелими са доводите в касационната жалба за неправилно възприемане и тълкуване на решението на Директора на Дирекция "ОДОП" в частта относно установения за внасяне корпоративен данък за 2011 г. В него изрично е посочено, че установената сума за приспадане на КД за 2010 г. възлиза на 4 446.46 лв., а размерът на установения с РА данък за 2011 г. е 8 033.87 лв. Уточнено е, че след редуцирането му със сумите от 4 446.46 лв. и внесения данък - 727.17 лв., корпоративният данък за внасяне възлиза на 2 860.24 лв. Върху тази стойност са изчислени и дължимите лихви за забава, като погрешно в диспозитива като установен е посечен размерът от 3 798.91 лв. Идентични са и констатациите на експерта по ССчЕ, с оглед на което като е достигнал до същия краен извод и е отменил РА за разликата над 2 860.24 лв. КД за 2011 г. първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липсата на доказателства, че такива са действително извършени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение