Решение № 458 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2016 г.

Решение № 458 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието (МП) гр. С. против Решение № 182 от 30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 222/2015 г. на Административен съд- С. (АС С.), в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д. Х. Б. неимуществени вреди при престоя му в Ареста- гр. С., за периода 13.09.2011 г. - 30.01.2012 г. и обезщетение в размер на 1 400 (хиляда и четиристотин) лева за претърпени неимуществени вреди в З. Б. за периода от 30.01.2012 г. до 10.04.2013 г. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно поради несъответствие с материалния закон, недоказано и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ответника. Изразява несъгласие и с размера на присъденото по справедливост обезщетение. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба на Д. Х. Б. в осъдителната част, с която му е присъдено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. Доводи в тази насока са развити в представеното писмено становище, получено на 06.12. 2016 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. Д. Х. Б. в постъпил писмен отговор счита подадената жалба на ГДИН за неоснователна и немотивирана и моли същата да се остави без уважение, а постановеното решение по делото да бъде потвърдено, като валидно, допустимо и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при изяснена фактическа обстановка, обосновано и законосъобразно е прието, че претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е частично основателна. Приема, че въпреки обективните трудности на ответника да осигури условия, отговарящи на стандартите на ЕКПЧОС, компенсацията на претърпените неимуществени вреди е дължима. Според него определения размер на обезщетението е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Счита обжалваното съдебно решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Д. Х. Б. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП гр. С.. Ищецът претендира да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди- емоционални и душевни страдания, стрес, безпокойство и накърняване на човешкото му достойнство в размер на 5 000 лв., причинени му от незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица на администрацията на Арест- гр. С. в периода от 13.09.2011 г. до 30.01.2012 г., през който е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" по НОХД № 40/2012 г. на Окръжен съд С. и обезщетение в размер на 5 000 лв., причинени му от незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица, на администрацията на Затвора гр. Б. в периода 30.01.2012 г. до 10.04.2013 г., през който изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" по НОХД № 40/2012 г. на СлОС и наказание "лишаване от свобода" по НОХД 40/2012 г. на СлОС и НОХД № 459/2009 г. на РС- С. в З. Б.. С обжалваното Решение № 182 от 30.11.2015 г., постанотхвърленовено по административно дело № 222/2015 г. на Административен съд- С. е ОСЪДЕНА Г. Д. "Изпълнение на наказанията", гр. С., да заплати на Д. Х. Б. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Ареста- гр. С., изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на един час престой на открито на ден, при престоя му в Ареста- гр. С., при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода 13.09.2011 г. - 30.01.2012 г., като е ОТХЪРЛЕН иска в останалата му част над 500 (петстотин) лева до пълния размер на претендираното обезщетение от 5000 (пет хиляди) лв., като недоказан и неоснователен. Със същото решение е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати обезщетение в размер на 1 400 (хиляда и четиристотин) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ и санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, в периода на изтърпяване на мярка за неотклонение "задържане под стража" и наложеното му наказание лишаване от свобода в З. Б. от 30.01.2012 г. до 10.04.2013 г., като е ОТХЪРЛЕН иска в останалата му част за размера над 1 400 (хиляда и четиристотин) лева до пълния предявен размер от 5000 (пет хиляди) лева, като недоказан и неоснователен. На следващо място Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП е ОСЪДЕНА да заплати съдебно- деловодни разноски в размер на 10.00 (десет) лева. В съдебния акт по отношение на престоя в А. С. се посочва, че с оглед причинените неудобства, произтичащи от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на минимална свободна жилищна площ и възможност за двигателна активност и резултат от лошите битови и санитарно- хигиенни условия (на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване и др.), които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" и които са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на задържането, увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца, имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на ЕКПЧ. Счита се, че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Приема, че са налице кумулативно елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата, като предявеният иск срещу Г. Д. "Изпълнение на наказанията" е доказан по основание и следва да бъде уважен в размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 500 лв. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 5000 лв. се приема, че искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. На следващо място АС С. счита, че поставянето на ищеца в приетите за установени неблагоприятни материални условия в З. Б. за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ способно да породи у него стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, каквито той твърди, че е претърпял, както и риск за здравето му. АС С. се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение, е преценил, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 1400 лева за целия претендиран период от 30.01.2012 г. до 10.04.2013 г., като в останалата част до претендирания размер от 5000 лева искът следва да бъде отхвърлен. Постановеното решение е правилно, а подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни доводите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с които се счита искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата, която се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на А. С. и З. Б.. П. и законосъобразно АС С. е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения в двете места, съобразно изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, част от вътрешното право на страната. Помещенията и на двете места, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала минимална жилищна площ. По делото е установено, че битовите условия в А. С. и З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят наличието на първия елемент от правопораждащия фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Останалите елементи, обуславящи реализиране на тази отговорност също са налице. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са установени реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ответника. Налице са вреди, които са пряка и непосредствена последица от установеното бездействие- чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав намира, че в А. С. неосигуряването на престой на открито и възможност за елементарен двигателен режим през деня, липсата на достъп до пряка дневна светлина и свеж въздух, водят до стрес, лишения и неудобства, които съставляват неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с бездействията на ответника. Помещенията в А. С. са без санитарен възел и постоянно течаща вода, като не е доказано по безспорен начин, наличието на възможност за ползване на санитарния възел, който е вън от тях, през нощта. Килиите в отделението на З. Б., в което ищецът излежавал присъда, са също без санитарен възел и на затворниците се налага вечер и през нощта да използват кофи за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. С оглед на установените факти по делото, негативните преживявания и трудностите, които е принудено да търпи лицето надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщи на наказанието лишаване от свобода. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС С. е прието, че лицето следва да бъде възмездено. Неоснователно е и изразеното алтернативно искане в касационната жалба на ГДИН за намаляване на присъденото обезщетение, обосновано с твърдения за неговото неправилно определяне. АС С. правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При определянето на размера на обезщетението от съда, обосновано са отчетени периодите на исковата претенция и характера на породените страдания и негативни преживявания, както и техния кумулативен ефект. Настоящият съдебен състав не намира основания за неговото намаляване, тъй като споделя доводите на решаващия съд и намира присъждането на обезщетение в размер от 500 лева за престоя в Ареста в С. и 1400 лева за престоя в З. Б. за съответстващо на вредоносния резултат. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответен на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и времева продължителност в двете места за лишаване от свобода. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд- III отделение,