Решение № 6774 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 260/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1599 от 17.11.2023 г., постановено по адм. д. 1280/2023 г. Административен съд - Варна , VІІІ-ми състав, е отменил по жалба на ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД, ЕИК 204301323, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [номер], представлявано от управителя С. Ж. К., ревизионен акт Р 03000322004198 091 - 001/07.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 77/23.05.2023г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, в частта, с която на дружеството са установени задължения за КД по ЗКПО за 2021г. в размер на 5 125,67лв.и лихви 369,37лв. С останалата част от решението административният съд е отхвърлил жалбата на ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД, ЕИК 204301323, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [номер], представлявано от управителя С. Ж. К., ревизионен акт Р 03000322004198 091 - 001/07.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 77/23.05.2023г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, в частта, с която : за м.02/2022г. на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 20 575,33лв. и лихви 2 099,77лв., за м.05/2022г. на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 6 833,33лв. и лихви 522,72лв. С решението съдът е осъдил дружеството жалбоподател да заплати на Д ОДОП Варна разноски по делото в размер на 2 341,46лв. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Д. И. Ж. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, приподписана от главен юрисконсулт И. Недялкова - Петрова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Варна в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт и в посочената му част за задълженията по ЗКПО. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса. Ответното по касационната жалба дружество ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД, ЕИК 204301323, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [номер], представлявано от управителя С. Ж. К., чрез своя процесуален представител адв.В. Колева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД, ЕИК 204301323, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [номер], представлявано от управителя С. Ж. К., чрез процесуалния си представител адв.В. Колева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Варна в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт и в останалата му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по жалбата директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт И. Недялкова Петрова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество жалбата на ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а тази на директора на Д ОДОП Варна е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. С решението си Административен съд - Варна е отменил по жалба на ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД, ЕИК 204301323, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [номер], представлявано от управителя С. Ж. К., ревизионен акт Р 03000322004198 091 - 001/07.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 77/23.05.2023г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, в частта, с която на дружеството са установени задължения за КД по ЗКПО за 2021г. в размер на 5 125,67лв.и лихви 369,37лв. С другата част от решението административният съд е отхвърлил жалбата на ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД, ЕИК 204301323, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], [номер], представлявано от управителя С. Ж. К., ревизионен акт Р 03000322004198 091 - 001/07.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 77/23.05.2023г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, в частта, с която : за м.02/2022г. на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 20 575,33лв. и лихви 2 099,77лв., за м.05/2022г. на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 6 833,33лв. и лихви 522,72лв. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, съставения ревизионен доклад и впоследствие ревизионен акт, постановеното решение при проведеното административно оспорване. В решението са описани и установените факти и обстоятелствата по време на ревизията и изградените въз основа на тях констатации за определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС за посочените данъчни периоди. В решението е възпроизведена извършената частична корекция на ревизионния акт при административното оспорване, съответно показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели И. К. Г. и Е. Г. Х., както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Възпроизведени в съдебния акт са и представените по реда на чл.192 ГПК писмени доказателства от трети лица. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, ревизията е приключила в нормативно установените срокове, при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Отбелязано е още, че положените под документите квалифицирани електронни подписи са валидни и притежание на съответни длъжностни лица. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта /л.199 и сл. от първоинстанционното дело/. Същите са изложени по отделните пера на акта, като систематизирани за целите на настоящето изложение същите могат да бъдат сведени до следното: Мотивите относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък са изложени на л.199 201 от първоинстанционното дело. Прието е, че в тази част жалбата е основателна, а като незаконосъобразен ревизионния акт следва да бъде отменен в тази му част. Доводите и аргументите на решаващия съд в тази насока са следните: 1. Възпроизведена е разпоредбата на чл.16 ЗКПО, посочените са констатациите на ревизиращите органи, че по три фактури от 2021г. сделките са сключени в отклонение от данъчно облагане, тъй като продажните цени на автомобилите се отклоняват от пазарните такива. 2. Възпроизведено е легалното определение на понятието пазарна цена по смисъла на § 1, т.8 ДР ДОПК и способите за нейното определяне, обстоятелството, че за пазарни цени органите по приходите са приели застрахователната стойност на автомобилите на основание чл.64 от Наредба Н-9/14.08.2006г .и във вр. чл.400, ал.1 от Кодекса за застраховането, т.е. пазарната цена в случая се явява равна на застрахователната оценка на автомобилите, определена с удостоверенията на застрахователите при подписване на договорите за прехвърляне на правото на собственост между БМ ЛИЗИНГ ЕАД и физическите лица. Отбелязано е още, че в тежест на органите по приходите е да обосноват отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.1 ЗКПО, в т.ч. пазарната стойност на сделките, за които е прието, че са сключени в отклонение от данъчно облагане и че въпреки дадените нарочни указания в съдебно заседание на 12.09.2023г. доказателства от ответната страна не са ангажирани. 3. На л. 199 200 от делото са изложени много подробни мотивите относно издаването на процесните фактури, какви са били договорни отношения между страните, по какъв начин е извършено осчетоводяването, правата и задълженията по договора за лизинг, в това число рискове от погиване на вещта, момента на прехвърляне на собствеността, и т.н. Изведен е извод, че цената на услугата отказ от право на придобиване на собственост върху лизинговата вещ не следва да се определя произволно или по отчетна /балансова/ стойност,а аналогично на изискването на т.11.2 от СС 16 трябва да кореспондира със справедлива продажна цена. 4. Прието е, че по отношение на трите фактури, органите по приходите са приели, че в случая отклонението от данъчно облагане е доказано, т.к. стойността по процесните фактури е по-ниска от застрахователната стойност на автомобилите, определена от застрахователите в удостоверенията, представени при подписване на договорите за прехвърляне на правото на собственост. Отбелязано е, че съгласно чл.400, ал.1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Идентична е и дефиницията за застрахователна стойност в § 1, т.19 от ДР на ЗМДТ. 5. Изложени са мотиви, че за да е доказано обаче отклонението от данъчно облагане, както изисква разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗКПО, съпоставката следва да бъде извършена по пазарни цени, а в случая органите по приходите не са установили такива по надлежния ред. 6. Възпроизведени са понятията пазарна цена и методи за определяне на пазарни цени - §1, т.8 и 10 ДР ДОПК, и Наредба Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. На отделен ред са възпроизведени разпоредбите на член 4, 5 и 7 от наредбата. На база на това е изведен извод, че доколкото застрахователните оценки, изготвяни от застрахователите, не покриват тези критерии, същите не могат автоматично да се приемат и прилагат като пазарни такива за целите на чл.16, ал.1 ЗКПО. 7. Първоинстанционният съд е определил за неоснователно позоваването от ответната страна на нормата на чл.64 от Наредба Н 9/2006г. , според която при прилагане на методите за определяне на пазарните цени органът по приходите може да събира (и анализира) допълнителна информация, различна от предоставената от задълженото лице, като статистическа, борсова, митническа и всякаква друга необходима информация за анализите на сделките между свързани лица и сделки, чрез които се постига отклонение от данъчно облагане. Посочено е, че разпоредбата само регламентира правомощие на органите по приходите да определят пазарната цена, но в случая спорът не се свежда до това, дали органите по приходите разполагат с такива правомощия, а дали същите са надлежно упражнени в рамките на ревизионното производство, като е цитирано Решение на ВАС 14379/22.11.2018г. по адм.д. 8906/2018г. Акцентирано е, че в хода на ревизията органите по приходите не са извършили никакви процесуални действия, насочени към определяне на пазарните цени на автомобилите, към датата на издаване на процесните фактури по някой от изрично регламентираните методи; Липсва извършен анализ и съпоставка с конкретни неконтролирани сделки за целите на прилагане на някой от регламентираните методи за пазарно остойностяване, такава на основание чл.65 от Наредбата, не е възлагана и на вещо лице. 8. Изграден е генерален извод, че в тежест на органите по приходите е да установят приложението на чл.16, ал.1 ЗКПО и конкретно, че пазарната стойност на фактурираните услуги/ прехвърлени права - стойността на отписаните активи, се явява тяхната застрахователна стойност. Посочено е, че доказателства, в т.ч. в изпълнение на указанията от с.з. на 12.09.2023г. не са ангажирани, поради което изводът, че процесните сделки са сключени в отклонение от данъчно облагане е недоказан, извършената корекция на финансовия резултат за 2021г. се явява незаконосъобразна, респ. установения КД за внасяне недължим. Мотивите на решаващия съд относно отказано право на данъчен кредит за м.02.2022г. в размер на 20575,33лв., във връзка с ВОП на л.а. MERCEDES GLS 450 4MATIC, са изложени на л.201 203 от първоинстанционното делото. Като правна конструкция същите са сходни на предходни излагане на фактическата обстановка по тази част от спора; възпроизвеждане на правната рамка ; излагане на позициите на страните, правни изводи на съда. 1. Възпроизведено е придобиването на процесния автомобил от ревизираното дружество от дружество в Германия, за което ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД е декларирало ВОП, като за придобиването е съставен протокол по чл.117,ал.1, т.1 във вр. с чл.84 ЗДДС, като едновременно е начислен и приспаднат данъчен кредит в размер на 20 575,33лв., като през последващ данъчен период м.03/2022г. същият автомобил е продаден на друго немско дружество, като е издадена съответната фактура. 2. Отбелязано е, че между страните няма спор за фактите, а относно това, дали за жалбоподателя е възникнало право на данъчен кредит във връзка с начислени по ВОП ДДС. 3. Много подробно на л.202 от делото /решението няма собствена номерация, към която да се прави препращане/ е възпроизведена правната рамка на ВОП и упражняването на правото на данъчен кредит, като са цитирани нормите на чл.17,ал.1 и 2 ЗДДС и чл.62,ал.1 ЗДДС относно мястото на изпълнение на ВОП, с отбелязване, че същите транспонират нормите на чл.20 и чл.33 от Директива 2006/112 на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС. В продължение е възпроизведено тълкуването на въпросните дадено в три решения на Съда на Европейския съюз това от 27.09.2007г. по дело С 409/2004; това от 06.04.2006г. по дело С 245/04 и решението от 22.10.2010г. по съединени дела С 536/08 и С 539/08г. 3. Изведен е извод, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на лицето, придобиващо стоките, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. 4. Съпоставяйки фактите по делото с изложената правна рамка, решаващият съд е приел, че дружеството няма право на данъчен кредит по извършения ВОП, тъй като не се установява закупеният от него автомобил от немското дружество да е достигнал до територията на Република България. 5. На л. 202 /гръб са изложени много подробни мотиви защо съдът не кредитира защитната теза на страната, че автомобилът е доставен на територията на страната, в това число защо не кредитира показанията на свидетеля Г., защо не възприема твърдението, че автомобилът е бил транспортиран с временни регистрационни табели /т.н. дилърски номера /, защо не кредитира представеното за пръв път с жалбата свидетелство за регистрация 012275077/15.03.2022г. 6. Посочено е, че релевантно за признаване на правото на данъчен кредит по ВОП е обстоятелството, дали автомобилът е транспортиран до територията на Република България за периода от 24.02.2022г. до 01.03.2022г., а не дали е бил транспортиран изобщо. Предвид липсата на доказателства за настъпване на такова обстоятелство, не може да се приеме, че процесната сделка е с място на изпълнение на територията на страната и е породила за получателя право на приспадане и следва да се определи като правилна констатацията на органа по приходите, че е приложимо правилото на чл.62, ал.2 ЗДДС и чл.17, ал.2 ЗДДС, КАТО за ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР доколкото е придобило автомобила под българския си идентификационен номер по ДДС възниква задължение за начисляване на ДДС, но не е възникнало право на данъчен кредит по ВОП. 7.Посочено е, че ако се приеме обратното, то би означавало да се застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностно придобиване се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление - Решение на СЕС от 22 април 2010г. по обединени дела Х, С-536/08 и С-539/08, точки 42 и 44. Мотивите на административния съд по отношение на определените допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м.05/2022г. в размер на 6 833,33лв. по фактура 405/09.05.2022г. са изложени на л.203 и сл. от делото. 1.Сходно на мотивите по отношение на предходните части на ревизионния акт, първоинстанционният съд е описал много подробно установените факти и обстоятелства по отношение на тази част от спора издадената фактура от дружеството с предмет отказ от право на придобиване на собственост върху лек автомобил с данъчна основа 1 666,67лв. и ДДС 333,33лв.; дадените в хода на ревизията обяснения от управителя на дружеството С. К. от 03.02.2023г. и получателя по фактурата Е. Х.; развилите се отношение по придобиване на автомобила от дружеството от БМ Лизинг ЕАД. 2. Възпроизведени са и изградените въз основа на тези доказателства констатации че към момента на издаване на процесната фактура ревизираното дружеството е имало качеството на лизингополучател по договор за лизинг 20171007, сключен с БМ Лизинг ЕАД и не е било собственик на автомобила, както и е посочено, че от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че счетоводните записвания при ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР кореспондират с отношенията по договора за финансов лизинг, че автомобилът е заведен като актив и са начислявани амортизации, като към момента на отписването му /при прехвърлянето му от БМ Лизинг към Е. Х./ е бил напълно амортизиран с балансова стойност 0,00лв. 3. Административният съд е посочил, че в случаите, когато лизингополучателят отказва да придобие правото на собственост върху лизингова вещ и прехвърля (продава) правото си да придобие собствеността на трето лице, в отношенията между лизингодателя, лизингополучателя и третото лице се извършват две доставки - доставка на стока между лизингодателя и третото лице, и доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.2, т.2 ЗДДС (поемане на задължение за неупражняване на права) между лизингополучателя и третото лице. Ирелевантно е обстоятелството, че за счетоводни цели активът се третира като собствен, а финансовият лизинг в отношенията между лизингодателя и лизингополучателя се приравнява на доставка на стока по чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС. 4. В продължение е прието за основателно възражението на жалбоподателя, че процесната сделка е неправилно квалифицирана с РА като доставка на стока, но това тълкуване е изоставено в решението на директора на Дирекция ОДОП - Варна - със същото доставката е квалифицирана като доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1, вр. чл.8 ЗДДС. Допълнено е, че неправилното определяне с РА на доставката като такава на стока, не рефлектира върху законосъобразността на крайния извод - че данъчната основа на процесната доставка е определена неправилно и за същата следва да се доначисли ДДС. 5. На л.207 от делото са изложени аргументите на решаващия съд по възраженията на задълженото лице, че към момента на издаване на фактурата дружеството не е собственик на лекия автомобил, че не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25,ал.2 ЗДДС и не е приложима разпоредбата на чл.25,ал.7 ЗДДС относно изискуемост на данъка при авансово плащане. 6. Отбелязано е, че в отношенията между лизингополучателя и третото лице, в чиято полза се прехвърля правото да се придобие лизинговата вещ, е налице доставка на услуга, а не на стока. Допълнено е, че съгласно чл.25, ал.2 ЗДДС, данъчното събитие за услугите възниква на датата, на която услугата е извършена, а случая услугата безспорно е извършена на 09.05.2022г., на която дата лизингодателят и лизингополучателят са подписали допълнителното споразумение към договора за финансов лизинг и на която с договор между лизингодателя и Е. Х. е прехвърлена собствеността върху автомобила. В продължение е посочено, че доставчикът на услугата е данъчнозадължено лице, същата е възмездна и облагаема, поради което обосновано в хода на ревизията е изследван въпроса, дали правилно е определена нейната данъчна основа, респ. начислен ли е изцяло дължимия за доставката ДДС. 7. Административният съд е посочил, че съгласно чл.26,ал.1 ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, а според ал.2 на същата норма, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или друго лице. 8. Съдът е отбелязал, че в процесната фактура услугата е посочена с данъчна основа 1666,67лв. Изложени са аргументи, че в случая основателно обаче органите по приходите са приели, че всъщност действителната цена на доставката е 43 000,00лв., колкото е посочено в разписката от 03.05.2022г., съдържаща изрично изявление (признание) на управителя С. К., че е получил сумата от Е. Х. за покупката на процесния автомобил. Акцентирано е, че последната при разпита си като свидетел в съдебно заседание изрично посочва, че се е съгласила на цена 43000,00лв. 9. В продължение са изложени мотиви защо съдът определя като неоснователни възраженията на жалбоподателя, относно връзката на документираните с разписката изявления и действията на управителя на дружеството /л.204 лице, последен абзац л.204 гръб/. 10. Изграден е извод, че данъчната основа правилно е определена от органите по приходите в размер на 43 000лв., колкото е била заплатената сума от Е. Х. за придобиване на автомобила, върху която основа са определени задължения в размер на 6 833,33лв. и лихви за забава в размер на 522,72лв. С оглед на уважената и отхвърлената част от жалбата по компенсация са присъдени разноски в полза на приходната администрация. Решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и в двете му оспорени части. В касационната жалба на директора на Д"ОДОП" Варна против отменителната част от решението се правят оплаквания за неправилност поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени против изводите на първоинстанционния съд, че органите по приходите неправилно са определели пазарната стойност на процесните автомобили, като са посочили за такава застрахователната стойност на същите, без да ангажират доказателства въпреки дадените им указания от съда. Излагат се аргументи, обосновани на разпоредбата на чл.400,ал.1 от Кодекса за застраховането, според който за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, като се твърди, че характеристиките на застрахователната стойност са мотивирали органите по приходите да приемат същата като пазарна такава, съобразявайки че застрахователните оценки са изготвени към момента на изповядване на сделката, т.е. извършен е оглед и е съобразено фактическото състояние на автомобила към този момент, както и че съществуват затруднения за определяне на действителните пазарни цени предвид обичайната практика при продажба да се посочват по-ниски цени , а една от фактурите е за отказ от право на придобиване на автомобил, за какъвто тип сделки е още по-трудно да се намерят аналози. В касационната жалба на ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД, ЕИК 204301323, против отхвърлителната част от първоинстанционното решение, също се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличие на отменителните всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Основните възражения на касатора са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на административния съд, че за дружеството не е възникнало право на данъчен кредит по декларирания ВОП, съответно, че данъчните задължения за данъчен период м.05/2022г. са правилно определени от органите по приходите. В жалбата са изложени конкретните оплаквания по двете оспорени пера на ревизионния акт, които ще бъдат посочени и разгледани по-долу в настоящето решение. По касационната жалба на директора на Д ОДОП Варна. В хода на ревизията е установено, че ответното по тази жалба дружество ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД по занятие се занимава с търговия с автомобили. Първоинстанционният съд подробно е описал /виж изложеното по-горе/ установените факти и обстоятелства по тази част от ревизионния акт, констатациите на органите по приходите за наличие на хипотеза по чл.16,ал.1 ЗКПО отклонение от данъчно облагане, начина на определяне на пазарните цени и преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък ведно с лихви за забава. Изложени са и мотиви, защо решаващият съд приема, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част и като такъв следва да бъде отменен. При условията на чл.221,ал.1 АПК настоящата съдебна инстанция споделя тези негови изводи и ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно и тълкуване на материалния закон. Както бе вече неколко кратно споменавано, при изграждане на изводите си първоинстанционният съд използва класическа схема на излагане на мотиви посочване на фактите и обстоятелствата, възпроизвеждане на правната рамка на съответния институт, излагане на становищата и възраженията на страните, излагане на крайни изводи за законосъобразност на оспорената част от акта. В тази връзка административният съд е дал тълкуване на нормата на чл.16 ЗКПО относно отклонението от данъчно облагане, възпроизвел е разпоредбите за дефиниране на понятието пазарна цена , както и реда и способите за нейното определяне. Следва да бъдат споделени доводите на съда, че е неоснователно позоваването от страна на приходната администрация на нормата на чл.64 от Наредба Н 9/2006г. , според която при прилагане на методите за определяне на пазарните цени органът по приходите може да събира (и анализира) допълнителна информация, различна от предоставената от задълженото лице, като статистическа, борсова, митническа и всякаква друга необходима информация за анализите на сделките между свързани лица и сделки, чрез които се постига отклонение от данъчно облагане. Посочено е, че разпоредбата само регламентира правомощие на органите по приходите да определят пазарната цена, но в случая спорът не се свежда до това, дали органите по приходите разполагат с такива правомощия, а дали същите са надлежно упражнени в рамките на ревизионното производство, в който смисъл е цитираната в първоинстанционното решение съдебна практика /която по случайност е на настоящия съдебен състав/. Наведените в касационната практика доводи относно това поради какви причини органът по приходите е възприел за пазарна застрахователната стойност на колите , имат по-скоро лаически, отколкото правен характер. Вярно е, че в договорите за покупко-продажба се посочва обичайно по-ниска цена с цел най-малкото заплащането на по-нисък размер държавни и нотариални такси, съответно че е трудно да бъдат намерени аналози на сделки по отказ от право на придобиване на автомобил, но тези обстоятелства не изключват прилагането на нормативно установения ред за определяне на пазарните цени. Застрахователните оценки действително отговарят на определени характеристики, но за тях също е публично известно, че те също се манипулират / конкретния случай и за двата автомобила се сочат дефектирали части, които понижават оценката/ по същите причини. След като решаващият съд е разпределил доказателствената тежест в процеса и е дал указания на касатора, че следва да ангажира доказателства относно определяне на пазарната стойност на стоките и услугите по процесните фактури, каквито не са ангажирани, то същият правилно е приел, че ревизионният акт е недоказан в тази си част и като такъв се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд Варна в отменителната му част следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. По касационната жалба на ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД По отношение на отказано право на данъчен кредит за м.02.2022г. в размер на 20575,33лв., във връзка с ВОП на л.а. MERCEDES GLS 450 4MATIC, се поддържат оплаквания в следните направления: - необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, относно това, че не е доказано автомобилът да е транспортиран от Германия до територията на Република България ; неправилно съдът е дал безусловна вяра на предоставената информация от Националното ТОЛ управление към Агенция Пътна инфраструктура за периода 01.02.2022 31.03.2022г. ; неправилно позоваване от страна на съда на решенията на СЕС , в резултат на което е прието, че дружеството дължи ДДС без да има право на данъчен кредит, като по този начин се стига до двойно заплащане на данъка и нарушаване на принципа на принципа на данъчния неутралитет. Направените оплаквания са неоснователни. По тази част от спора решаващият съд е изложил първо фактите и обстоятелствата, впоследствие правната рамка на вътрешно-общностното придобиване, в това число с тълкуването на относимите правни разпоредби, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, становищата и доводите на страните, излагане на правни изводи по правилното прилагане на материалния закон. Приетото от първоинстанционния съд, че в тази си част ревизионният акт е законосъобразен, се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК. Наведения от жалбоподателя довод относно това, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел Г., съответно не е възприел становището, че автомобилът е ползвал т.н. дилърски номера , предоверил се е на информацията от АПИ и прочие не могат да бъдат споделени. След като дружеството касатор по занятие се занимава с покупко-продажба на автомобили, в това число и такива закупени в чужбина, е меко казано несериозно, да се твърди, че автомобил закупен в Германия, може да бъде транспортиран до България чрез използване на дилърски номера . Оставяйки на страна въпроса относно правните характеристики и начин на ползване на въпросните дилърски номера , транспортирането на автомобила на собствен ход предполага сключване на застраховка Гражданска отговорност , наличие на зелена карта , заплащане на винетни и ТОЛ такси в отделните държави, закупуване на гориво и прочие. За изложените обстоятелства се дължи заплащането на съответни суми, които не са в малък размер и се явяват разход на дружеството, и ако такива действително са направени, то те следва да се намират в държане на дружеството и да бъдат представени като доказателства. Непредставянето им има за последица изграждането на логичния извод/чл.37,ал.4 ДОПК/, че тези разходи не са извършени, тъй като автомобилът не е транспортиран до България. Решаващият съд е посочил, че относимия период, през който автомобилът би следвало да е бил в наличност в България, е времето от 24.02.2022г. до 01.03.2022г. от датата на придобиването му до датата на продажбата. По тази причина всички сочени от страната обстоятелства, които са настъпили извън този времеви период са неотносими към спора и не следва да бъдат обсъждани. След като от доказателствата по делото не се установява, че през този период автомобилът е бил наличен в България, то правилно органите по приходите и първоинстанционният съд са приели, че по правилото на чл.62,ал.2 и чл.17,ал.2 ЗДДС /т.н. ДДС по индентификация/ ревизираното дружество е следвало да начисли данъка, но за него не възниква право на данъчен кредит по ВОД. В тази насока решаващият съд се е позовал на тълкуването на закона, дадено в СЕС от 22 април 2010г. по обединени дела Х, С-536/08 и С-539/08, точки 42 и 44, което тълкуване е задължително и не може да бъде игнорирано. Като правилно и законосъобразно, решението на Административен съд Варна следва да бъде оставено в сила в тази му част. По отношение на потвърдителната част от решението по отношение на определените допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м.05/2022г. в размер на 6 833,33лв. по фактура 405/09.05.2022г. се поддържат оплаквания , че неправилно административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, като е пропуснал да прецени всички събрани доказателства по тази част от спора, в това число не е кредитирал и показанията на Е. Х., както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Направените оплаквания са неоснователни. Подобно на останалите части от съдебното решение, и по тази му част решаващият съд е изложил много подробни мотиви относно установените факти и обстоятелства, както и е възпроизвел възраженията и становищата на страните. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд относно това, че данъчната основа на въпросната фактура правилно е определена от органите по приходите в размер на 41 000лв. При изграждане на този си извод административният съд е съобразил всички събрани по делото докаазателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, според която както разписката за получаването, така и разписката за връщане на сумата от 41 000лв. не са осчетоводени от дружеството. При условията на чл.172 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК решаващият съд е изложил мотиви защо не кредитира показанията на свидетелката Хюсмен, което е негово процесуално право, упражняването на което е надлежно мотивирано и обосновано. Наведените в касационната жалба оплаквания, относно състоянието на автомобила, а от там и за цената, на която е продаден, не могат да бъдат споделени. От това, че същият е бил заведен като актив на дружеството, че са му начислявани амортизации и че към м.05/2022г. е бил с нулева остатъчна стойност, не следва, че същият е без никаква стойност от търговска гледна точка, поради което е продаден на символична цена. Направените в края на жалбата оплаквания, свързани с това, че не е настъпило данъчно събитие и не е приложима разпоредбата на чл.25,ал.7 ЗДДС, също са неоснователни. В случая спорът между страните не е относно това, дали е настъпило данъчно събитие / следва като дружеството е издало фактурата, то явно е преценило, че е налице данъчно събитие/, а каква следва да бъде данъчната основа на фактурата. Като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила и в тази си част при условията на чл.221,ал.2 АПК. При този изход на процеса ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР ООД следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза касационната дирекция ОДОП Варна, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция по компенсация в размер на 2 864,44лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,